А парите?

За който не е разбрал, подхванахме части от темата в покера на търсиистина, но на мен ми се струва достатъчно интересно, важно и недъвкано, за да го пусна в отделна тема.

Предварително се извинявам, че няма да отговарям на всеки, защото приемам това за дискусия между равни говорещи.
Насоки да мислите - как вие виждата и определяте ролята на парите в живота ви, как ги възприемате и какво учите децата си за тях.

За себе си, свидетелствам като дете, възпитано с от родителите си с погрешна (поня спрямо моя характер, за друг характер може да е най-доброто възпитание) представа за парите като за нещо много важно и едва ли не свято, че направих много грешки с тях и заради тях и че в крайна сметка стигнах до извода, че парите трябват да се ценят, но не и уважават. Че дори парите да не могат винаги да робуват на човека, човек никога не трябва да робува на тях.

Тъй, после може да додраскам още малко, сега отивам за сладолед и да пусна парното, понеже ушите на котката вече са студени

Блогът ми

Няма нищо по-преходно от парите
птж ти ко каза!
Та какво питаш че не разбрах?,кво те смущава?

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Пари- с тях зле,ама без тях още по зле
В този материален свят няма как ние да не сме материалисти,това е неизбежно и е само игра на думи и лицемерие да се твърди че не са ни нужни.

Кво да ги уча, виждат ме, че ставам в 4-5 сутрин, че лягам преди тях понякога, че търча като луда, че нямам пари понякога за учебници, че баща им не дава стотинка вече 2 години /оооо, пардон, цели 4 месеца пращаше по 150 лева/, че се оправяме някак си... Имаме си цели, всички са свързани с пари, просперитет, образование... ама дотогава трябва да оцеляваме, няма на кво да ги уча, освен да учат, да не ме викат в полицията ПОНЕ заради тях и да помагат колкото могат..

Парите иначе са чудесно нещо...

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Имаш крава -пиеш млЕко...нЕмаш крава-гледаш!

е на това учим и малката))

спамаджийка!

Eros

Ролята на парите е важна, особено когато ги нямаш:) Като тийнеджър майка ми и баща ми винаги са ми давали пари, които да покриват нуждите ми на хлапак - нито много, нито малко. Имах навика като дете да събирам от джобните си за да си купя нещо по-скъпичко. После стана така, че на 20 се сдобих с 100 хиляди от една застраховка. Половината отидоха за дълговете на майка ми (тя е ужасно нескопосан търговец) а останалата половина похарчих за около година. Когато парите свършиха си казах, че може би е трябвало да ги вложа в нещо или поне да не ги харча толкова бързо. Беше си полезен опит. Мисля, че ще възпитам сина си така, че да възприема парите като труд, да не ги възприема като даденост. И да не очаква за всяка свършена работа да получава пари или нещо друго(последното го казвам по повод на това, че познавам деца, които отказват да сършат каквото и да било ако в замяна не получат нещо)

Парите сами по себе си не са нещо лошо.Просто на тях се е паднало да бъдат избрани за разменно средство.Важно е в последствие в какви ръце попадат.Всичко зависи от собственика им.Дали той ще им слугува или те-на него.
Преди време си разсъждавах как биха изглеждали нещата, ако вместо пари за разменно средство беше избран сладоледът например, или нещо, което не може да се складира и трупа.Дбре, ще кажете, нали има фризери?Да, ама сладоледът все пак има срок на годност...Та си мислех дали щяхме да работим колкото можем, а да получаваме колкото имаме нужда...?
Също така съм си мислела какво разхищение и безмислие на съдбата е милионна печалба от тотализатора да отиде в ръцете на средностатистически служител или работник, не дай-си Боже при безработен...На мен, например, ако мога да избирам, биха ми били по мярка около 300 000 лева.Толкова мога да оползотворя разумно.Евентуална горница не мога да предвидя до какво би довела...Май прекалих с изложението, ама така ми дойде

Не са били на пиедестал.
Възпитанието е било по-скоро с примера как живеем. Разбрах го след като дъщеря ми в разговор направи сравнение с родителите на неин приятел, за които приоритет бил добре отрупаната трапеза с отбрани вина./ нищо лошо няма/. И добави, че у нас никога не го е имало това/ яденето за мен никога не е било особено важно:)))/ , но пък никой не се е лишавал от книга, която иска да има или не е пропускал интересно мероприятие.
Пак тя ме изненада много, когато вече на 20 г възраст ми призна, че се е чувствала първоначално зле в гимназията, сред по-заможните си съученички, заради....маркови дрешки, gsm-и...и тем подобни вещи.
Сега вече си знае, парите са важни дотолкова, да не те правят зависим от тях. Защото като ги нямаш хич, се фиксираш в мисълта, че ако ги имаш- те ще решат всичките ти проблеми. Което не е въобще така. Явно за да го разбереш, обаче, трябва да минеш и през периода да имаш много пари:))))
И тогава , ако си разумен, минаваш в средата и си живееш живота:)
Важните неща са други.
Поздравления за теб, че си минала по обратния път- т.е сама си открила какво трябва да са парите за нас.

Парите са средство за придобиване на неща, които са ти нужни и на такива, които обичаш. Като така, без пари горе-долу няма живот. От друга страна и всичките пари на света да имаш, това не ти гарантира щастие. Да, ама и да ги нямаш, пак не си гарантиран откъм щастие и като така имането си е за предпочитане. А за целта трябва да се бачка. Е, откакто се помня бачкам. Богата не съм станала и не мисля, че искам да ставам много богата, но все пак се стремя да не мизерствам.
Иначе, натрупаните пачки сами по себе си хич не ме впечатляват. Какво като Бил Гейтс имал милиони? Дори да може да си построи 1000 къщи. Та, той не може да живее във всичките хиляда! Сигурно дори не може да обиколи всичките стаи на къщата си. За чий хикс му е всичко това?! Парите като причина за власт също хич не ме интересуват. Нямам нужда да властвам, за да съм щастлива.

Най обичам да чета, ама не мога.

Твоя ник много интересен-avid(e)=алчен.Дори (a)vide-празен.На твое място бих го сменила.

сега отивам за сладолед и да пусна парното, понеже ушите на котката вече са студени


Защо за всеки случай не командироваш котката някъде, докато си износиш и поотгледаш бебето?

По темата:
Едни от най-нещастните хора за мен са алчните, стиснатите, сметкаджиите и използвачите.
Да живееш цял живот с чувството, че парите не ти стигат и че не заслужаваш такава съдба е голямо нещастие.

Парите са нещо, което могат да направят живота ни по- удобен. Нищо повече- даже много зависи и начина, по който са спечелени и е много дълго за обяснение.

За мен парите са необходимост-както дрехите без които не бих се движила,топлото легло,домът и т.н. Все неща без, които не бих умряла,но предпочитам да имам.
С напредване на годините си задавам въпроси: Дали няма да дойде ден в който, ще съм достатъчно стара и ще съжалявам за пропуснатите възможности?И дали оправданието, че за мен парите на са основна цел в живота – не е просто извинение за невъзможност или мързел от моя страна за постигане на повече успехи?
И поне за мен отговорът за сега е този: Често мечтая за различни неща и не помня някога до сега да съм мечтала за пари или за спечелване на пари.

Преди 2 години разказвах на две приятелки как мечтите ми се сбъдват-стига да са истински и силни. И се сбъдват почти едно към едно. Преди година попаднах на това:
[линк]

Обичам да попадам на хора които изказват и споделят моите мисли.
Така не се чувствам сама в този голям свят.

Това клипче какво точно трябва да илюстрира?

има го и с превод-като го намеря с превод ще ти го пратя
показва една идея на група хора как всеки може да материализира мечтите си дори и да не вярваш в това-самите истории зареждат с вяра и помагат да спиш по добре

Аз си го превеждам прекрасно, но не разбирам защо те е впечатлило толкова

Колко добре те разбирам...Не можеш да си представиш!

Ами прекрасно е, човек да е "над тия неща", иначе...и те да не са единственото важно. Само че, в човешкото стадо, парите са прехраната, водата, територията (домът), шансът за оцеляване - собственият и този на поколението...
Те са и до голяма степен здравето ни - въпреки, че все още е широко разпространенено схващането, че здравето не се купува с пари.
Може би на това, дали здравето се купува с пари, най - добре може да отговорят хилядите болни, които чакат за лечение по пътеката на здравната каса...чакат лекарства...чакат да им дойде реда да ги пуснат на апарата за лечение...или да ги режат като в месарски магазин на конвейр...и се надяват...
От най - жизненоважния екзистенц - минимум до последната изгъзица на лукса - всичко е въпрос на пари. Те определят мястото ни в живота и обществото, те определят самия ни живот, те, до голяма степен предопределят и бъдещето на поколението.
Животът е един голям магазин, в който всяко нещо стои на рафта, достъпно за всекиго, с етикетче с цена. Онези стоки, които не са първично етикирани, са просто по договаряне и според обстоятелствата.
Не всяко нещо, дори, може да бъде откраднато. Но всяко може да бъде купено.
В този смисъл, парите не са всичко. Но купуват всичко важно в този живот - понякога дори и самия живот.
В този смисъл ми изглеждат някак нереалистични изявленията, омаловажаващи значението им.
Да, може би има хора, които не мечтаят за пари - но мечтаят и искат много от нещата, които могат да се купят с тях. Къде е разликата, тогава?
Самозаблудата не носи напредък. Нито прави хората щастливи. Нито решава проблемите им. Нито ги прави по - спокойни. Просто държи главата им плътно заровена в пясъка. Или ниско преклонена пред трудностите.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

в крайна сметка стигнах до извода, че парите трябват да се ценят, но не и уважават. Че дори парите да не могат винаги да робуват на човека, човек никога не трябва да робува на тях.
Евче, ти не беше ли готова да застанеш и в "Цената на истината" за пари, бре? Или спомените вече ми изветряват от едни и други фактори...
Луксът да "не робува на парите" може да си позволи само онзи, който притежава наистина много от тях.
А, него още и Бил Гейтс не си го е осигурил...като се замислиш!

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Парите - средство за:

книги
машинки качествени без оглед на цената
чаркове, щото и съм шашав хобаджия, също без контрол в цената
манджа, колкото да не съм гладен
дреха, но само нужната към момента, без изцепки
............
хлапетата не ги броя за разход, но не съм ги глезел
гледам да са обути, нахранени, здрави и там за даскалото каквото трябва

голямото бачка от веднага след гимназията, ама и той хобаджия
сърди се, като го питам за хобаджийска финансова нужда,
щото хобито му малко на едно от моите прилича- музика,
ама през лампови стъпала и разни сбъркани колони, дет.....мама, тате и прочие струват, пъ той се сърди щото сам можел да си храни слабостите
хехе

парите, като цел...тъпня безподобна

всъщност съм практичен, но без изцепки в двете посоки на има-нямането на пари

Те са и до голяма степен здравето ни - въпреки, че все още е широко разпространенено схващането, че здравето не се купува с пари.
Може би на това, дали здравето се купува с пари, най - добре може да отговорят хилядите болни, които чакат за лечение по пътеката на здравната каса... Всъщност, голяма част от тези чакащи пред здравната каса са си съсипали здравето именно поради този начин на живот, ръководен от парите. Трудно ми е да го обясня ясно, но само си помисли откъде идва изразът "кавказко дълголетие". Дали пък в Кавказ всички са богати?
Също и друго. Представи си, че посредством парите си постигнала едно високо качество на живот по днешните стандарти- ядеш хубава храна, живееш в чиста и хубава къща, спортуваш, обикаляш хубави курорти, обаче всичко това сам, без грам човек, дето да те обича. Няма дори кой да се възхити на благополучието ти или да ти завиди заради него. Нещо ми се губи смисълът да бъдеш дълго здрав при такъв живот.

Най обичам да чета, ама не мога.