За Героите ....

Неделя вечер е и мен ме избива на пръсточеш.... Щях да пусна темата със заглавие “За Мъжете”, но се сетих, че не всичките мъже падат в тази категория :)

Като казвам герои ясно осъзнавам, че в днешно време героизма е във съвсем друго измерение.....но знаете ли ...има го ....
...колкото и да си мрем да се замеряме с домати ....жените винаги оставаме с надежда, че някъде все е останал по един герой ....пък било то в образа на дядо ни или втори племенник....

Тези дни в компания ми разказаха за достойна мъжка постъпка на човек, който не познавам. Слушах с голям интерес. Стана ми приятно, че мъж разказва с ентусиазъм “подвига” на друг .....макар онзи да не присъстваше и малцина да го познават....
Замислих се ....познавам и аз такива ...
Познавате и вие нали ?
Ежедневните герои ....не онези от приказките ....
Тези с “малките” подвизи ....които на фона на общата апатия, егоизъм и идиотщина рядко биват наречени “героизъм”.
Често постъпките им остават неразбрани, незабелязани, подценени...но те продължават да ги правят ....

Темата е поздрав за тях ...мъжете, които макар и скрити..... остават следи....

Музика подходяща към темата

п.п. зада е в контекста на клуба ....на момичетата пожелавам ...страстни изживявяния с представител от мъжки пол издание “Герой 2009” ....

Която няма под ръка да си пусне някой филм ....и да помечтае...
.....докато дойде героя да и счупи дистанционното ...задено с девическият пояс...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

В момента дават един такъв по Нова - 24-годишен татко акуширал при раждането на дъщеричката си в къщи! Много сладко семейство и бебенцето и то.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Пресен пример. Изхода на шосето към драгалевци, пресечката на околовръстното. Аз съм за нагоре. Отстрани бавно кретат баба и дядо, едвам ходещи, бабата прегърбена наполовина, едвам ходи с един бастун, облечени двамата бедно. Дядото я държи за ръка, в другата бастун. На гърба му скъсана, празна раница. Дорева ми се. Толкова мъка съм виждал съмо в картини на средновековните художници. Дори сега ми се насълзяват очите. В този момент, на завоя надясно спря някакъв джип, не в първа младост. Оттам слезе мъж на около 45-50 отвори, задната врата и явно ги покани да ги закара накъдето са тръгнали. В този момент ми светна зеленото и потеглих. Не съм религиозен, но пожелах ако има бог да даде здраве на мъжа. Винаги когато съм могъл, съм качвал разни възрастни хора, семейства с малки дечица. Много му се зарадвах на човека. Де да имаше повече такива.

Благодаря за пожеланието:)
чак герои не бих ги нарекла, но свестни мъже има около мен. не са "моето гадже" но ги има и е много...зареждащо да общувам с тях.

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

В отговор на:

---

Често постъпките им остават неразбрани, незабелязани, подценени...но те продължават да ги правят ....

---

Има нещо дълбоко погрешно ако мотивацията ти за правене на каквото и да било почива основно върху оценката на другите.

Т.е. не мисля че хората правят добри, лоши или героични *съществени* неща заради оценката на другите, правят го за да са в хармония със себе си.

Момчетии ....какво ви става бе ? Снощи пълнолуние ...ама чак толкова да сте недоспали и да четете накриво ...

Я погледни казаното от мен как може да се прочете ...

...например : че тези хора не чакат одобрение...правят каквото вътрешно ги влече ...без да очакват възмездие...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ама аз съм съгласен, само доразвивам мисълта

наскоро беше ,ми разказаха за някакъв мъж ,който спасил дете и неговия татко това лято ,някъде по плажовете край Варна. Прибоят е бил много тежък и завихрянето на вълните го е 'засмукало' лошо ,изтощило го е и в крайна сметка му е взело въздуха ,макар и да е бил добър плувец- за голямо съжаление човекът се удавил ,не са го спасили.

Спасил е човешки животи с цената на своя!

= = =

Бил съм в ситуации ,в които хора ,които може би биха били незабелижими , обикновени ,може би биха изглеждали дори някак смешни и глуповати на фона на цялата тая ...хм 'царствена и величава помада и лустро на живота' ,но са показали такова сърце , воля и силен дух в определен момент ,че дълго време след това съм си мислил за смисъла на много неща,тежестта им ,цената им въобще и някак тайно съм се усмихвал в себе си ... заради тях и най-вече това което са ми доказали ,че все пак съществува и е живо!

моят мъж е герой, търпи ме толкова време без да се оплаче ежедневно и еженощно

и ако това не е героизъм в мирно време, то какво да кажа

не е полицай, не е пожарникар, не е наемник в Афганистан за да се бори за "мира", не е космонавт, т.е ТОЙ е един обикновен ЗЕМЕН герой в мирно време

На мен ми харесват устремени хора, които се борят за кауза, цел, позиция - може да е дребна такава, да не е значима за никой др.освен тях, но всеки, който нахъсано, убедително и с жар..си следва нещата - си е герой.
Хора, които не се отказват лесно и могат да се аргументират, например.
Малки неща, но самата последователност и готовността да се отстояват здраво неща, позиции. Това ми харесва.
Търпението, когато е здравословно, въобще силата да си търпелив и да следваш "идеите си" (на мен ми липсва малко и това ме възхищава, когато го срещам с положителна светлина). Много мъдро, по енерго и нерво - спестително, въобще здравословно. Дали могат да оставят следи..такива хора са като валяци, убедена съм.
В най - положителният смисъл на думата - ненатрапчиво мачкат, отварят хоризонти и разчистват по пътя около себе си - нешумно, но постигат, мисля, че такъв човек би бил надежден партньор в дългосрочен период.

Този пост с усмивки е за всичките истории описани в темата ....от бащата ...през човека на пешеходната ...този дал живота си.... и познатите на Тереза ....

Наистина дават капки надежда, че света може никога да не стане по-хубаво място ....но има хубави кътчета в сърцата на някои обитатели ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Описанието ти е мнооооооого добро ...........

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

ти омъжена ли си?

Сега се сетих, че има дума за това - воля, добра воля.
Например човек, който е решил, че ще започне да живее здравословно, че ще се храни така, ще откаже цигари, ще намери сили да се събере, в тежка ситуация, ще се напъне да се раздвижва в леглото - макар, че има травма и го боли много - такива неща.

Другото, за което се сещам, че ми е героично е обратното на силата - слабостта - да признаеш, че не можеш, да бъдеш честен, да издадеш, че си слаб, да покажеш, че си уязвим - мисля, че това е също много смело, изисква много усилия и в този смисъл е героично.

На 200% с две ръце съгласна , че в слабостта има много сила и храброст ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

напротив ,защото светът е такъв ,какъвто го носиш в себе си ,и ако плъзгаш всичките не ,но повечето от отровните му проекции през призмата на позитивната си енергия ,която ти идва отвътре ( така ,както ти го правиш примерно) рискуваш в много голяма степен и сила ,не само да заразиш ,но и да лекуваш други ...

на светът не му пука ти какво носиш в себе си, ти може да си мислиш че онзи с джипа е спрял за да повози възрастните хора, ама може той да е свалял пътник или пък недайсибоже да ги е прибрал с някаква лоша цел в колата си

.....това е риск..... който всеки има право да избере....и си заслужава да го поеме ....
...когато разменим местата на реалността с мечтите ...света наистина променя цветовете си ...
....другото, което искам да ти кажа .....ще го оставя скрито под усмивката ми ...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

е този, който не прави света около себе си по-добър?

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

света по-добър не е обективно понятие, което за един е добро, за друг е зло