малкият град

Написах го и не знам накъде да поема нататък...

[линк]

Какво му е на малкият град? Аз в големия съм си създала един малък такъв и му се радвам... - дома, работата, шопинга, развлеченията, приятелите... Всичко това в една петдесета, да речем, от онова голямото...
Ти си извънземен/а?
Така рече модераторката, не отричай!

Имаш две възможности: да поемеш към още по-малък от малкия град и да се почувстваш цар/-ица или да запрашиш към по-голям град и да разшириш светогледа и възможностите.

А "малкото село" т.е. има и по-лошо.

All rights reserved

много по-голямо значение има с кого си, а не къде си

Иначе к'во...нищо))

Какво точно те кара да седиш и да си мислиш...и да установиш, че само си седиш в един момент?

Eros

Не е точно малкият град, но е със същата идея:

Провинция

Еднакво е, когато ръкопляскат -
или размахват пръстче за поука.
Отдавна съм приела като ласка
плесницата на уличната клюка.
Защото имам по-сериозни грижи
от суетата да ви се харесвам.
Аз трябва и да гледам - и да виждам.
Освен това - да ми се пеят песни.
А пък за песен трябва да е чисто
и светло пред очите и в душата.
Понякога наистина ми писва
да ви броя - приятел след предател...
И затова, каквито сте - такива,
в неделя изпълзели на площада.
Аз просто преминавам и отивам
на срещата със следващата младост.
Защото есента ми е красива.
(И още на любимия съм мила).
А нежността, която ви убива,
отдавна в моя дом съм приютила.
Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите -
вместо плесник (простете) - ви прощавам.

Но зная, че не можете да спите.

Блогът ми

Не е съвсем така....или поне не за всеки е така.
За мен са еднакво важни и двете.
Не мога да вирея например във високопланинско градче тип Банско.
Задушавам се.......аз там някъде в ниското, а над мен, където и да погледна - върхове!
Затискат ме и ми спират въздуха.
Та.....колкото и любим да ми бъде този с който съм там, след време затормозяващата обстановка ще се отрази на отношенията ни.
Така де, човек няма само една единствена потребност - от любим човек.
Той не може да бъде единствено условие за щастлив и хармоничен живот.
Стига с тази поезия бе хора!

Аз пък не долюбвам тропиците...колкото и да обичам някой, там повече-НЕ!

Eros

хе-хе, от банска ле си? А от бело гуде черна дроб ялo ле си?

Hе знам, не съм бил в Банско от 20 години, а и реално никога не съм бил там, а само съм минавал на път нагоре към подтискащите те върхове ... обаче животът ти си го правиш и мястото, на което живееш може да го ползваш за предизвикателство или пък за оправдание, ти избираш

обаче животът ти си го правиш и мястото, на което живееш може да го ползваш за предизвикателство или пък за оправдание, ти избираш

Дрън-дрън!

Точно тази песничка ми дойде нау, когато прочетох темата.

Изваждам положителното от отрицателното.

Хайде разкажи нататък, моля.

Изваждам положителното от отрицателното.

Отрицателното умножавам по отрицателно.

Апропо, картинките от клипа изобщо не са от малък град, и още по-малко - от България. Ама, много ми се спеше, нямах време да търся, и публикувах първото попаднало ми изпълнение.

Обичкам те!

Женена е в малък град, мъжа й е писнал, харесала друг мъж в градчето, ама няма как да бъде с него... Терзае се...

Знам, че те бива в математиката.

И аз те обичкам.

Изваждам положителното от отрицателното.