Вавилон

сигурно ви се е случвало да не се разбирате с някого
да се разбирате, не в смисъл да се карате, а сякаш да си говорите на различни езици
обаче този някой да е важен за вас, тук малко излизам от клубната тематика и включвам говоренето на различни езици с всичко, що ви е близко- роднини, приятели, колеги( ако са ви близки, разбира се), гаджета, съпрузи, деца, родители- всички онези хора, на които държите много и не можете да се "разведете" с тях( забележка, със съпрузите можете, с колегите също, но не искате, така че "не можете" да се чете като истинска невъзможност от типа-убий ме , обичам те)
как постъпвате?
как си намирате общия език?
намирате ли го изобщо?
някак намирате ли правиланата пътечка, щото тя понякога се оказва доста тънка и обрасла с храсталаци, но все пак вие знаете, че ще бъде грешка да се откажете да я търсите?
отказвате ли се?
а ако това е партньорът ви? какво правите?
изглаждате ли конфликтите със секс?
или пък какво правите, ако това е брат, сестра, мама, тате и подобни?
ядосана съм на един изкуфял комшия, търся си утеха

Влюбена в теб
[линк]

си ти. Завършена после лакирана. Сега няма да спя, а ще пиша отговор. Сметката за ракията ще ти изпратя по мейла....

Освен това, зададе мой въпрос, и ще ти го върна, като отговарям заедно с теб...

victoria per caudum

имам една страхотна домашна, подарък от клубарка
дали това би могло някак да замаже нещата?

Влюбена в теб
[линк]

Мисля, че ще ги размаже. Ама ша са жертвам, за да докажа, че българина не е задръстеняк - а напротив!

victoria per caudum

трябва да се види как стоят нещщата с розовите домати, че още малко остана да им се радваме, после цяла зима- пластмасови
пфф, как гадно звучи "цяла зима", кат присъда , поне за мен
как ще е задърстеняк !
онзи човечец си постави темата лошо и с кофти подбран тон, пък сега се сърди, че неразбрали сме били, че и задръстени

Влюбена в теб
[линк]

Понякога си мисля, че с течение на времето много хора правят накакви различни връзки в мозъците си между думите и тяхното съдържание.
Спомням си един пример на Платон, за човек, който цял живот седи с гръб към отвора на пещера и вижда само сенките на минаващите пред нея. Как този човек е убеден, че истинския свят са тъкмо сенките, а не това, което ги предизвиква.
Цялата педагогика (възпитание, обучение) се основава на стремежа към уеднаквяване на разбирането. Но след като приключи човек си създава собствена пещера и понякога сяда с гръб към входа и.
Ей, така... малко иносказателно се опитах да кажа, че има хора, с които не се разбирам. Усещам ги и ги отдалечавам по възможност от себе си. Абсурд е да имам такава партньорка, защото за мен комуникацията (вербална, невербална и всякаква) е много важна.
Ако нямам възможност да изолирам такъв човек минавам на кратки форми на общуване, с изречение до 3-4 думи. Така се постига някакво приемливо ниво.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

За мен има драстична разлика между двете групи - приятели/гаджета и роднини. Първите си ги избирам аз, а вторите - не. Оттам е различна цялата концепция и съответно подход.

В първия случай се опитвам да разбера причината да не се разбираме - щом сме се избрали, значи първоначално сме се разбирали и междувременно е станало нещо, което е нарушило добрата комуникация. Може да е моментно лошо настроение на единия от двамата, наранени чувства, незараснала стара обида или пък чисто недоразумение. Каквато и да е причината, се опитвам да стигна до самото й ядро. И се старая да спазвам някои общи, но златни правила:

1. Да не нападам - това автоматично влошава нещата.
2. Да не обобщавам - "ти винаги", "ти никога" - това също задълбочава проблема.
3. Да слушам внимателно, включително подтекста, ако има такъв - да чуя какво всъщност ми казва другият?
4. Да се концентрирам върху себе си - тоест споделям какво чувам, какво чувствам и какво мисля, като избягвам да коментирам и анализирам другия. Примерно вместо "Никога нямаш време за мен!", казвам "Липсваш ми." или "Чувствам се пренебрегната". Или вместо "Ти си пълен идиот!", казвам "Моето мнение е друго" (и казвам какво мисля, оставяйки му правото да мисли друго).

С роднините теоретично могат да се прилагат подобни стратегии, но там често става дума за твърде фундаментални и непреодолими различия. Примерно баба ми е убедена, че ако не се ожениш, животът ти е погубен, аз пък съм убедена в обратното - и съм наясно, че нито аз ще я променя, нито тя мен. Затова просто избягвам да коментирам с нея темата.

Накратко - в първия случай търся разбиране и диалог, а във втория се скатавам и отбягвам човека/темата.

[линк]

Ами по-скоро не! Разбирам се с хората. Естествено, ако приемем метафората ти за езиците, бих казал, че има езици, на които не желая да разговарям. Това не опира до неразбиране, а до различие, което не изпитвам необходимост да преодолея.

воден пистолет ... със заглушител

За тия "чужди езици", за които говориш ... същността на хората не се изменя и всички напъни са излишни, а и уморяват адски много ... безсмислица е ... просто на ум си казваш: "плувай, бе, лайно зелено ... " и толкова

Мисля в движение

При мен е много странно ... за важните ми хора имам търпението и ентусиазма и фантазията да има смислена комуникация...каквото и да ми коства... за други хора съм много безкомпромисна.

"онзи човечец си постави темата лошо и с кофти подбран тон, пък сега се сърди, че неразбрали сме били, че и задръстени"

По съжалитилен(жалостив, разплакващ, размазващ, къртещ мивки, вани и бидета) коментар относно моята възвеличена(по точно само-възвеличаеща) особа не съм срещал. ЩЕ СИ ПОСИПЯ КОСАТА С ПЕПЕЛ И ЩЕ ИЗЧЕЗНА.

Ще ви цитирам чичко Хегел с една сентенция станала мото на зодия Рак(не съм от тази зодия и не и правя никаква реклама):
"Дойдох неразбран и ще си отида неразбран. Колко жалко, че само един човечец успя да ме разбере при това напълно погрешно."


Какво да се прави ? - Ние великите много често оставаме неразбрани.

[линк]
[линк]

Случвало ми се е да не се разбирам с някого, да. Ама хич и не се старая да се разбирам. Тегля му една и ако той е достатъчно интелигентен, се замисля и прави нужните корекции, за да се разберем. Като видя, че има желание, аз също малко се намествам и така. Пък като не е интелигентен или няма желание, хич и не насилвам нещата. И не ме интересува брат, сестра, мама, тате, любим... Само децата правят изключение, защото са част от мен и с тях не мога да се разделя.
Преди съвсем малко дни ей тъй се разделих с една от двете ми приятелки от детството. Щом не можем да се разберем, значи не е било писано.

Най обичам да чета, ама не мога.

Преди съвсем малко дни ей тъй се разделих с една от двете ми приятелки от детството. Щом не можем да се разберем, значи не е било писано.

Това ще да е временно, драга, не сте ли го правили и преди?

То с тези активни приятелки, и аз имам две от детинство, и две от студенството, нещата са малко като с мъжете... любовни така..

Интересно, да няма магнитни бури нещо, и аз точно тези дни почти се разделих с едната такава дружка, от лоша комуникация и недоразбиране.. че даже и писмена.. за да не се изподерем, си общувахме писмено, и то стана още по-лошо... Накрая събрах нерви и седнахме да се разберем очи в очи, с разпечатката от писмената комуникация коя какво казала и какво имала предвид..

Та толкова по Вавилона, на матерен език, разумни владеещи езика хора, писмено документирано кой какво изписал, ПАК не могат да се разберат..

баба ми е убедена, че ако не се ожениш, животът ти е погубен, аз пък съм убедена в обратното

Правилно ли те разбирам, че ти си убедена, че ако се ожени човек, животът му е погубен? Или че не е погубен животът му, ако не се ожени? Кое е обратното на баба ти?

Брейв арес, звучиш като един екстензивен, пространен вербален комуникатор , който поставя изричната или експлицитната вербална комуникация в култ.. най-малкото поставящ тази по-напред от невербалната..

Рядко за мъж...

Звучиш ми така, не казвам, че си.. Аз бях такава дълго дълго време, бях убедена вербалистка, именно вярвах, че в крайна мяра няма как хората да общуваме еднозначно, освен чрез думите и тяхното уж еднозначно съдържание... Че в крайна сметка решаваща е вербалната.

И да, прав си за променящите се, при това върло субективни, значения на думите в течение на времето... Самата значимост на думите даже се променя..

Колкото и да се стремим да уеднаквяваме разбирането на думите, пределната и огромна значимост на бесловесното общуване си стои..

Според мен никак не си неразбран, напротив даже...

Що така се позиционираш пък ти?

Този отклик, дето го сполучи, си е едно емпатично приятелско разбиране и приемане пък да ти кажа... Аз даже нагледно ти отвърнах, но не в твоята тема, а паралелната с дефинициите, каква е разликата с обикнованото дилдо...

нидей така пич.. Може да са задръстени българите в смисъл, че все още се сношават емоционално и ебат повече помежду си с хора, отколкото с машини, ама това е един много по-дълбок въпрос от един сибиан..

М?

Установила съм, че човек е способен на всичко, когато желае нещо силно, дълбоко, истински, запалено, с душата си - последователно, търпеливо, разбиращо, компромисно, тихо, кротко, шумно, вманиачено, обсебващо, налудно, дори. Ма като ти казвам всичко, значи - наистина много - ако този жар се впрягаше в една електроцентрала подобавашо..не знам, щеше да се реши всичко, свързано с проблемите с изчерпаемите източници на енергия.
Моята теория е, че всъщност Вавилон не съществува, т.е. частично - има го, когато хората не намират достатъчно сили у себе си - а не намират сили, когато не желаят да намерят истински такива. На мен ми е лесно да се спогаждам с хората от всякакви формати, какво, как, абе с царете цар - с просяците просяк дет се вика, лесно просто - без значение - какви са ми - от чистачката на входа, до родителското тяло. Случаите, когато това не се е получавало - са просто събрани..не знам..на пръстите на 2те ми ръце ще е много, затова ги намирам за някакви фрапиращи изключения и повярвай ми, тогава наистина, ама наистина е било нещо страшно значи - но няма нищо общо с неразбирането, ами с тоталното изпразване от желание за разбиране. Вътрешна празнина и нежелание - да слушаш, да чуваш, да реагираш нормално (търсейки подобаващото човешко, културно и вежливо дори - разбирателство, това което казвам - да стана гъз).

Та..
как постъпвате? - в общия случай не обичам кавги, дразги, интриги, винаги се стремя да избягвам само, ако надуша някакви такива напрежения, въобще не ми е за спорта - да воювам излишно с цел доказателство
как си намирате общия език? - с усмивка и шега, опит за поставяне на мястото на този отсреща - доколкото е възможно, добри маниери
намирате ли го изобщо? - намирам го и съм доволна от себе си в повечето случаи
някак намирате ли правиланата пътечка, щото тя понякога се оказва доста тънка и обрасла с храсталаци, но все пак вие знаете, че ще бъде грешка да се откажете да я търсите? - ако виждам и съм убедена вътрешно, че е - ще търся начини всякакви
отказвате ли се? - трудно, хората, които си струват усилията са прекалено малко, за да ги изпускаме толкова лесно, за близките - да не говорим - гаджета мога да намеря винаги - домашните са ми много важни, никой не може да ми ги замени - кръвта вода не става
а ако това е партньорът ви? какво правите? - върни се по - горе - зависи доколко го чувствам партньор
изглаждате ли конфликтите със секс? - не, конфликтите ми скапват либидото, защото кофти отношения не са ми възбуждащи, изнервят ме, напрягат ме, тогава не ми е толкова хубаво - може да има секс, но е по - зле отколкото, ако ги няма - кое му е тръпкавото..не мога да усетя (ама има хора, които казват и обратното, де)

или пък какво правите, ако това е брат, сестра, мама, тате и подобни? - скарваме се мощно, после си обясняваме колко се обичаме, плачем, викаме, извиняваме се, правим си и подаръци и се приключва - все едно не е било

Може и да не е временно – аз преди няколко месеца по същия начин натирих близък приятел. Познавам си го добре, знам му всичките кусури, но в един момент ми писна да съм вечно разбиращ и толериращ.

--
Комуникационни решения и всичко за мрежите

Едва ли ще да е временно. Не сме го правили преди. Не мисля, че искам да общувам с човека, в който се е превърнала.

Най обичам да чета, ама не мога.

А, точно.

Най обичам да чета, ама не мога.