Кажете...

кажете ми лек за депресия, спрях цигарите, но и от други нерви вчера не се справих на печката (аз тея неща не ги умея и предпочитам да поръчвам, но уви, вчера реших друго) и олиото ме изпръска, при което първоначално почувствах леко пощипване и не обърнах внимание сега имам лилави петна, които бяха големи розови петна вчера, направо си мислех, че съм за спешното, но ме домързя да ходя (ъ, беше кошмарно все пак, но след 8 часа престна да боли). и не само, влюбена съм, което за разлика от другите пъти, при които съм била влюбена в разни други жени, този път имам две основни състояния - тъпоумно не-знам-какво-да-правя (и нищо не ми се прави) и истеричен смях, това второто е дори по-лошо, защото започвам да се смея без много голяма причина само като си помисля, не знам...
съответно и двете състояния ми пречат да върша каквато и да е работа смислено, защото или се хиля или просто ме обхваща умствената кухота....и не ми пука от нищо, ...хахах дори сега ми е много смешно, а би трябвало да ми се реве (ако имаше останала логика в главата ми....)

всъщност не това е най-лошото,....това че се изгорих вчера беше ужасно, имам чувството, че ще стана като петниста хиена, ако ми останат белези, добре че не са ми по лицето , нито абсурдите ми състояния свързани с любовта, те са ок, кофтито е апатията, която ме е обхванала от 2 дни, може би малко повече, невероятна апатия... хм, били ли сте някога в неприятна компания, в обстановка, която не ви подхожда...май аз се озовах в такава, и да и не,

какво да правя?



feminism, gender and lingvistic studies

Изчакай още два дена.

Обикновено влюбването и апатията не вървят заедно, освен ако влюбването не е едностранно Стягаш се и казваш край - човек може да контролира абсолютно всичко в себе си, стига да си го наложи. Излизай навън, занимавай се с нещо приятно, спомняй си хубавите моменти и така. Шибаната есен е виновна за всичко - не понасям тези месеци, направо са ми мъртви, та и аз очаквам подобни състояния

Вманиачи се по някой сериал. Мен ин трийс примерно. Или някой друг, по възможност с много епизоди и сезони.

Разхождай се. Сама. Говори си сама, може и наум, за нещата които те притесняват, вълнуват и прочее. Или намерина кой да споделяш.

И се опитай да се ядосаш. Това помага много. Да се ядосаш на някой конкретно, или на всички и всчко. Ама сериозно да се ядосаш, до тропане с крак и всичките му там изблици с красъци и викове.

И в някакъв момент смени прическата и цвета. Ако можеш - рдикално.

Кофти нещо е депресията, съпроводена от апатия , плюс гадно изгаряне на фона на влюбване...
"Хич да не ти пука!" се нарича лекарството, макар че много добре знам какво веднага ще ти се завърти в главичката "Абе, ти си разправяй, ама на чужд гръб и сто тояги са малко...".
Честно, помисли ли си го?
Не се безпокой, всичко ще си отиде по местата.
Папето е прав, настъпващата гадна есен и зима водат често до депресии почти без причина..
Апропо, знаеш ли какво е пишело на пръстена на Моисей?
"И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ"
Да го коментирам ли?
В най-лошия случай просто си запали цигарка-две. Нищо не пречи след това пак да ги спреш. Сериозно. Имам добър опит.

"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят и хаоса..."

добра трева в добра компания е най-могъщият антидепресант.

Rise in Red

мерси на всички



feminism, gender and lingvistic studies

Това значи ли, че си вече по-добре?...
Всички се надяваме да е така.

"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят и хаоса..."