Орела

Кажете какво става след като орела погълне съзнанието на човека? Защо е това бягане от орела? Нещо по-нататък знае ли се, защото не си спомням да пишеше в книгите?

ами орела е силата която дава живот и после приема осъзнаването "храната на орела".в огромния процент от случаите срещата със създателя или по-точно одушевителя завършва фатално като тялото,а вероятно и енергийното се рециклират но като какво няма абсолютно никакво практическо значение.минаването покрай орела е запазването на съзнанието и жизнената сила под някакъв вид с ново поле на дейност за което не мога да кажа нищо.

[линк]

Енергийните цикли се завихрят и еманациите поглъщат събирателната точка след което енергията изчезва. Има възможност за поява на двойник който да поеме управлението и да надскочи вихъра ако не е зациклил преди това. Маневрата е малко сложна разбираш ли? Ама Кастанеда го е обяснил де. Прочети последното му интервю, където заедно с Карол Тигс и Таиша, засягат темата за завихрянето и как точно се получава.

Някой да подаде цитат моля.

кви цикли бе йордане те гонят и на умирачка?

[линк]

Въпросът ми е свързан с това защо се смята, че е зле да попаднеш отново при орела. Дали магьосниците са видяли нещо повече от това, че съзнанието бива погълнато, тъй като откъде накъде е по-добре да не те изяде орела и какъве този страх от орела да не ти изяде съзнанието? Това е материалистичен възглед, че изобщо съзнанието може да спре да съществува ако го изяде орела. Въпросът е сериозен, защото имам известни съмнения, че е подвеждащо бягането от орела.

бягане не стои като опция изобщо.орела или те пуска да минеш или те спада като автомобилна гума докато изстиска и последната молекула въздух и те праща за рециклиране или те изплюва до следващия път като дон хуан и всичките ония дет са видели светлината.

[линк]

минаването покрай орела е запазването на съзнанието и жизнената сила под някакъв вид с ново поле на дейност за което не мога да кажа нищо.

В *Откровение* е описано новото поле на действие както и на кой ще му бъде позволено да си запази осъзнаването и на кой не

.... те погледнаха на себе си с любов, виждайки себе си, както Светият Дух ги вижда.

Откровенията са решени във фразеологията на позволения-забрани. В познавателната систама на толтеките се използват други решения - идеята за шансът да имаш шанс и схващането, че това е нещо, което по еднакъв начин се съотнася към всички, които са се родили, като хора на този свят.

Only Time

ами всички ще изпитаме на собствен гръб умирането така,че ще придобием опит от първа ръка дет се вика.

[линк]

аз не знам що в този форум изобщо се правят тъпи паралели с ристиенството предвид изразеното и от мъже и от жени магьосници крайно отрицателно отношение към тия глупости понеже те са пречка и са скрепени от масовото съзнание като идиотски предрасъдъци.колкото и да се отрича вековете само са налели самосъжаление в това безполезно учение което въпреки,че е било възприето за официално не само не е подобрило с нищо човешкото положение ами дори го е влошило.

[линк]

Поздравления за темата.

Човек трябва да се замисля за това в какво и защо вярва. Така поне шансът му да се превърне в неспасяем сектант е по-малък. (Важи за случаи като този, когато това, в което вярваш, е трудно за непосредствена лична проверка.)

Бях писал в една тема, че много от понятията, с които си служи Кастанеда, са абстрактни, на което ми бе отговорено - те, магьосниците, са практични.

Практични, практични, ама...
Добре, според книжките имаме ясно изразена алтернатива - да ни погълнат или да не ни погълнат. И какви перспективи имаме в двата случая?

Какво ни поглъща? Орелът, онова нещо, което осигурява енергийното обезпечаване на Вселената.

Да ни погълне е лошо. Защо? Какво ни се случва тогава? Какви перспективи имаме след това мероприятие?
Да не ни погълне е добре. Защо? Избягали сме от това, което ни е създало и поддържа Вселената (между другото) и какво правим след този подвиг? Какви перспективи имаме при подобно стечение на обстоятелствата?

А защо акцентирате върху поглъщането и какво става после?
Нали дон Хуан на едно място казва, че съзнанието все някога се връща там откъдето е дошло?
Според мен акцентът е върху идеята да развием докрай възможностите си, съзнанието си сега, а не да прехвърляме темата за "друг път".
Разсъжденията за това какво е да те погълне орела, респ. да не те погълне и какво е орела са абсурдни, най-малкото, защото като дойде ред на поглъщането и срещата с "орела", умът, дето разсъждава изчезва първи. Заедно с дребнавите си категоризации за хубаво и лошо, перспективите, обстоятелствените пояснения и прочее траш.

Only Time

Действително явно умишлено се избягват отговорите на тези въпроси. Казано е "Бягайте от орела" и всички бягат, защото така е писано в "Писанието". Честно казано това с ума е доста голяма измъквация. Истината е, че непрекъснато се говори за точно тази цел - да избягат воините от орела - и че по този начин постигат свободата и са свободни. Аз само задавам въпроса от какво са свободни? Тук не става дума за хубаво и лошо, нито за определения на ума, а за неща които са споменати в книгите. Наистина има избор, който дори не подлежи на избиране, защото вече е избрано, че най- добрия вариант е да не те "изяде" орела. Обаче това така или иначе зависи от Намерението, така че от какво бягат воините всъщност и какъв е този орел?

Приеми го така: нищо никъде не е "казано", няма никакво "писание" и никой не те кара да "бягаш" никъде. Което си е самата истина, защото нещата приемат такава роля в живота ти, каквато им отредиш.

Only Time

Аз го приемам, нямам никакво намерение да бягам, ами обратното смятам да се бухна точно в орела, ако успея. Въпросът е защо вие тук бягате от отговорите на тези въпроси?

Че защо да бяга? Просто това едва ли е въпроскойтоможе да се обсъжда много, извън най-краткото което вече е казано. Безсмислено е просто.

Орела е животодаряващата сила във вселената, която дава и отнема живота на всичко живо, както и отразява всички същества. Човешката чест от тях е твърде незначителна спрямо останалите.
Метафорите и сравненията с които е описана смъртта на хората, са разпръснати на много места из книгите. Ако търсиш подробен отчет на едно място какво точно става, няма да намериш.
Стремежа на воините е да запазят съзнанието и целостта си при умирането, което им дава "излаз покрай Орела". Казват че "след това" ще възприемат други светове, но какво и що точно няма казано никъде.

Казано е обаче какво ства с тези на които Орела погълне осъзнаването: разпръсква ги като частици песъчинки из тъмното море на осъзнаването, където те плуват свободно като малки лодчици. Докато жизнената сила не реши да слепи някои от тях в нови комбинации и ги извика за живот.


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

последно са как че се спазариме и как че е добре за назе да минаваме ли да се стукаме ли и изобщо кое е по на далаверка?голямата тънкост при четенето на книгите е как да се разбира и тълкува прочетеното там.а то е толкова буквално,че чак трябва да се следи много стриктно за конкретната ситуация понеже само за нея е буквално.е специално с умирането и орела няма място за никакви шикалкавения и дори,че с ханелоре сме на едно мнение по въпроса е нещо пказателно

[линк]

Ето това не си го спомнях, мерси за което.
Значи страхът на воина е от прераждането.

ами обратното смятам да се бухна точно в орела
е те това е толкова лесно осъществимо,че чак не е никакво предизвикателство да се върнеш към нищото.той орела няма да те върне

[линк]

Лесно -трудно, за мен е добре да съм там.