ЕСЕН

Чак сега дойде истинската есен с циганското лято.
Спокойствие и тишина, пропито дори във въздуха.
Няма я лятната суета. Хората са по-малко и не така забързани.
Слънцето е ярко, но не пече толкова силно.
Дърветата са все още зелени.
Небето е по-чисто и светло-синьо.
Залезите са по-ярки и обагрени в пурпурно-розово.
Обичам есента. Кара ме да се вглъбявам в себе си.

Темата е за размисли, както и за музика, която ви импонира на този сезон.

Предстои ни една дълга есен с много слънце, но и с все по-чести дъждове и ветрове,
дъжда също много го обичам.
Май промените в климата водят все повече до два дълги сезона - пролет и лято
и крътки преходи между тях - лято и зима.

Не знам каква музика да пусна, есента е много разнообразна, но сега точно не ми върви транс, а предпочитам NewAge, ChillOut, jazz, инструментална...

изберети си:

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]

Радвайте се на слънчевите есенни дни. Толкова е красиво!
[линк]

може да е New Age музика, но тук няма такъв клуб

но има нещо общо с doa и ambient

[линк]

познахте ли изпълнителите от този микс, меломани?

... тематично:
Autumn

Търсачът е човек, който търси, но не непременно намира.

много е хубаво, а и музиката на Вангелис ...

Stamatis Spanoudakis - Tamalo

:)

[линк]

Who, within this world,
Will go on and on?
My brush is halted
And the words: a never fading
Keepsake be, yet...

Music: Secret Garden


На пръв поглед е малко тъжна музика , но прониква дълбоко и предизвиква чувство на любов

...а някой казваше, че есента не му харесва?

Какво ще кажете за времето в посредните дни? Като приказка е - небето, цветовете...Дръвчета с окапали пожълтели листа под тях, а наоколо зелена тревичка и храсти с плодочета, а в близост цъфнали трендафили с бели и жълти рози. Имам чувство, че съм в рая.

...а пък изгревите и залезите на Слънцето не могат да се сравнят...
много по-ярки и многоцметни
не ги пропускайте, по възможност
сега ще се любувам на подобен (дори и още-по-хубав)
[линк]

Многоцветни са, щото атмосферата е замърсена. А късният цъфтеж на цветята ще ги убие.

Последната седмица в София нямаше никакъв вятър, нито дъжд, температурите бяха високи, слънцето грееше и направо се сварихме от жега в работата... всичко е ОК, само дето въздухът не става за дишане и имам чувството, че всяко вдишване вкарва несметни количества отрова в организма ми. На моменти, вървейки по улицата, буквално се задавям и почти ми прилошава. Докато стигна до спирката, зъбите ми започват да скърцат от налапани микрочастици. Достатъчно е да погледна 100 метра напред и се вижда сивкав облак, увиснал във въздуха. Ужасно

----------------------------------------------
"Адът - това съм аз."(Е. Дюлгеров)

... си има лек - в този случай токсините се пречистват превъзходно със лагу шанкапракшалана.

Търсачът е човек, който търси, но не непременно намира.

Това някакъв алкохол ли е?

Та... вчера беше много приятно... въздухът се беше изчистил понеже в събота вечерта поваля малко.

Имам навика да вървя до работа сутрин. Малко кофти маршрут като цяло но има един приятен участък в малко паркче в квартала. Миналата седмица вървях през него и слушах това и по-специално Iris Purple - страхотна комбинация от цветове и звуци се получи. Музиката, която е на един тип с който се запознах по разни аудиофоруми, не е нито гоа, нито амбиент... по-скоро е нещо което прилича на Cocteu Twins от 80-те... но все пак я препоръчвам

-----------
[линк]

не, това е клезма

и аз обичам да вървя пеша в града (като нямам възможност някъде сред природата)
но предпочитам тази музика
[линк]
или още повече това[линк]