Up

Още една приятна изненада. Този път е анимация.

Много човещина има в този филм. И тъга, и комични ситуации, и житейска философия. Даже май тъжното е повече... има изключително трогателни и красиви моменти, които внасят много тъга и повод за размисъл.
И отново една анимация, която въобще не е за детската аудитория. Въпреки, че ако прочетете анотацията към филма на сайта на кино Арена, ще срещнете безумие като: "истински смешно приключение в един забавен свят"; както и, че е забит в категорията "За Децата" - то това хич да не ви обърква - няма нищо такова! Както споменах по-горе, филмът, макар, че е рисуван и шарен, въобще не е за мачугани. Даже и на тийнейджър не бих го препоръчал.
Гледайте, няма да сбъркате.

Разкошен филм!!! Поредният шедьовър на Пиксар И мен през цялото време нещо ме беше сграбчило за гърлото и ми се плачеше и си мислех 'що за детски филм е това?', но всъщност, струва ми се, че децата не биха преживели този филм така, както един възрастен, според мен те просто ще възприемат веселата част, а другото може да им се стори даже малко скучно... така че за тях това ще си е 'смешно приключение в забавен свят' ....
Просто Пиксар са невероятни и филмите им са такива, че стигат до всички Не случайно повечето са в топ 250 на IMDB

Присъединявам се към всичко, казано дотук.
Разкошен филм, в който още едва ли не несвършили финалните надписи и в 2-3 минутен ням епизод ми спретнаха такава драма, че от 10 турски сериала или латино сапунки не можеш да изцедиш толкова концентрирани емоции. Лично аз се разридах безутешно - отдаааавна не ми се беше случвало.

Децата, естествено, нищичко не схванаха, а то и няма как - за тази работа трябва (не) малко житейски опит. Но и за тях имаше "смешни" кучета, шарени птици, балони и забавни падания по нос.

Страхотен филм! Чудесен, прекрасен ... и спирам вече, че само суперлативи ми идват в главата.

Ти намери от къде да изцеждаш емоции - баш там където няма ни една истинска:)

Аз отдавна съм се убедила, че анимациите, уж за деца, са много по-съдържателни от игралните филми...
Прилича ми както беше едно време през соца с фантастичната литература в бг - обръщаше й се по-малко внимание и можеше да се вложат много ценни идеи...

[линк]

Гледах го,супер филмче!

Животът е хубав. Като цяло

не мога за пореден път да не "нахраня" малоумниците от кино "Тракия"
в Бургас, отпуснали великодушно на този филм една единствена седмица
при това с прожекции само в 14 и 16 часа
същите тези "гении" които даваха Стар Трек само една седмица и то в малката заличка без почти никакво озвучение, под предлога, че не би трябвало да има интерес към този филм !

такива надежди имах(ме), че в градският мол ще има най после кино, но не би ...
явно планът е градът на мутрите да няма свестен киносалон и това си е !

Абе, пак се радвайте, че имате НЯКАКЪВ киносалон, щото какво да кажат русенци?!

че нямаме кино, но пък за сметка на това се очертаваме като града с най-много молове на глава от населението . Ех, приоритети...

Гадничко. Аз пък направих огромната грешка да гледам филма в Синеплекс (CCS), че да изпробвам триизмерното чудо, наречено RealD ([линк]). Толкова орязано го прожектираха на техния свръх тесен екран, че въобще не успях да се насладя нито на историята, нито на визията. После ходих да гледам анимацията в Арена – МОЛ Варна. Съвсем друго си беше. Да си призная, малко съм разочарован от 3D презентацията. Например, „Гръм” бе с пъти по-дълбок и релефен, но от творческа гледна точка, „В Небето” си е неоспорим шедьовър. В първите 15 минути от филма не чуваме изобщо гласа на Карл, а той толкова успешно комуникира с нас.
Направи ми впечатление, че Pixar започват малко да се преповтарят. „В Небето” стартира като „Феноменалните” с ТВ репортаж, който възвеличава един герой, а после го отрича. Нататък историята прилича на Уол.И. Освен безмълвната част, в случая главният герой е отново самотник, който се впуска в приключение, след като в живота му нахлува неочакван гост. Заедно отиват на фантастично място, следва малко екшън и накрая се завръщат у дома.

[линк] - различните новини за филми и анимация

Понеже днес гледах филма за втори път, не можах да се сдържа да не напиша още веднъж колко е чудесен!
Най-хубавия филм за тази година. За децата би бил забавен, но е просто задължителен за възрастни!

Прекалено тъжно има в него. Не съм сигурен, дали бих го гледал още веднъж.

Абе, как му е българското име на този филм?

Като стана дума за Пиксар, това знаете ли го:
[линк]
А?

"В небето"

Децата възприеха този филм по-цялостно, отколкото възрастните.
За нас беше ясно накъде отиват нещата - такива истории сме гледали в различен вариант. Не казвам, че филма не беше стойностен, просто имам чувството, че 50% от филмите за големи са точно за това - как героите се оказват лекета, а обикновените хора - с морал.
Децата обаче попиха този филм - и тъжно им беше, и смешно, и разочароващо, и победоносно...но изживяха историята за първи път и за първи път в тях бе посято зрънцето, подготвящо ги за реалния свят.

Аз го гледах 2 пъти и на такива деца не попаднах. Около мене всички деца си приказваха на тъжните моменти и се кикотеха неистово на смешните (е, не на най-смешните, защото не ги разбираха) и на онези, които за малките (и за глуповатите по-големи) са забавни - падания, плезения и др..
Продължавам да поддържам становището, че възрастните бяха онези, които напълно разбираха и попиваха историята.У дечицата зрънцето може и да е посято и това е чудесно, но просто този филм е от онези, които просто не може да разбереш изцяло без наличието на житейски опит. И най-лъчезарното, невинно и отворено към света дете няма да почне да решава диференциални уравнения, без да е понатрупало достатъчно математичски знания. Та и тук е така...