Цял ден?

Е как може пък цял ден никой да няма?! Какво го романтичите толкова? Киро ли ви опива с романтични вина или романтично си мързелувате?

Аз съм тук... вече. Бях на градинско парти и току-що се прибирам.

Какво ще рече *градинско парти*? Нещо с мотика или уиски сред цветята?

Похапване и сладки приказки на масичка в ливадата - дворът около къщата на село е малко повече от три декара, та има място и за масичка, шезлонги и други глезотии. И за биричка, кафенце и сладкиши сред цветята.

Ей това е почивка!

Да, наистина беше много хубаво, всичко беше на 6 - и компанията, и обсановката, и хапването. И така се отпуснах, че ми се доспа - а на мен никога не ми се доспива денем.
Само че сега, като се прибрах, трябва да наваксвам с работата, а имам да чета и две книги, които вероятно ще превеждам. Даа, за всичко на тоя свят се плаща, даже и за почивката.

Даааааа. Дали да не пусна тема *Какво бихте правили ако няма бачкане*... Подозирам неподозирани отговори... /повторението е нарочно/

Разбрах, че е нарочно, да.
Честно казано, не искам и да си мисля какво бих правила, ако няма бачкане. Била съм без работа достатъчно време, та сега още да не ми е писнало. Обичам това, което правя, обичам и да чета на английски, сега ме дразни само това, че едната книга, която трябва да чета, е в електронен вариант и трябва да я принтирам, та да ми е по-лесно четенето. А тя е над 400 страници... горкичкият ми принтер.
Иначе за работата - имах приятелка, която беше на моите години, а нито учеше, нито работеше. Ами не пожелавам на никого живота, който водеше тя. Киснеше по цял ден по кафенетата или се мотаеше по улиците, и общо взето се чудеше на кого да се изтърси на гости без предупреждение. Е, съжалявам, ама... мен това би ме побъркало.

Знаех си аз... Имам пред вид ако никой не ходи на работа. Събуждаш се една сутрин и хоп - цялото ти време е свободно. И това важи за всички...

Ако принтера ти е мастилено-струен не печатай толкова страници на него. Ще си прецакаш главите.

Еее, не те разбрах. Амии... в такъв случай, предполагам, че ще си прекарвам времето в разходки, слушане на музика, срещи с приятели, пътувания... и няма да припарвам до компютъра.

Принтерът е мастиленоструен, да. Но сега просто нямам избор - файлът, който трябва да отпечатам, е в PDF формат, а на другия компютър нямам програма за отваряне на такива файлове и няма как да го отпечатам на лазерния принтер. А и аз не печатам по много страници наведнъж - тази книга сега я разпечатвам "на порции", но просто трябва да го направя, защото до края на другата седмица трябва да я прочета и да кажа дали искам да я превеждам. /Все едно съм отказвала някога, де, ама все пак.

Пускай по 20-30 страници с почивки от 15-20 мин. Ако горнат дюзите ще им ги прихванеш в цената.

Аз ако нямаше бачкане сигурно нямаше да мръдна от леглото.

А, по 20-30. По 10-15 най-много пускам наведнъж, щото все треперя да не ми свърши мастилото.

Ако нямаше бачкане и си стоях вкъщи, щях тотално да си скапя очите от четене. Даже и днес на село рових в книгите, бях се заинатила да намеря "Тримата шишковци", нали наскоро тук някои хора в клуба я припомниха, та се сетих, че я имам там някъде. Зле ми стана, като я видях на какво прилича... ужас, не мога да повярвам, че съм се отнесла така с книга.

Е, те шишковците си ги чела като малка. То и аз не вярвах като ми разказваха как съм си изрязвала принцесите от книжките...

Вярно, преди доста време съм ги чела, но сега, като я прегледах, се оказа, че помня доста неща.
Аз отникъде нищо не съм изрязвала, ама видях къде съм поправяла печатни грешки.

Ах, това Дени, поправяло е от малко. Ще ме умориш. Те наистина правеха бая печатни грешки.

Ми такова съм си, кво сега. Явно още от малка съм си знаела, че ще работя с книги, та съм тренирала.
Правеха, вярно е, не че и сега няма. Аз затова си проверявам по три пъти текстовете, преди да ги предам, та да съм сигурна, че и да има някоя грешка, не е по моя вина.

Аз пък...нали знаеш, че имам две щерки. Голямата ми е кроткото дете, малката - велик бяс. Та кроткото дете си счупи крака пак (четвърти гипс), та съвсем организирано и без паника шетах между спешния кабинет, ренгена, спешния кабинет, ренгена, пак спешния кабинет...
После като направихме системата от възглавници и поддържащи материали за да може крака да е на високо и къщата утихна, излязох на терасата за да взема въздух. Огледах тъмните прозорци на отсрещните блокове. Знам, че там живеят много семейства, които дори не знаят кой е кабинета по спешна травматология. Тези хора просто си нямат на идея колко щастливи трябва да бъдат.

О, имала си ужасен ден. Радвай се, че почти е свършил. Спомням си преди години и аз гледах през прозорците на Горнобанската ортопедия светещите прозорчета на София и си мислех колко много усмихнати деца има там.

Четвърти гипс? Колко пъти го чупи? 4?! Много гуш! Сипи си едно уиски.

Двата крака по веднъж, ама втория път беше зараснал зле и го чупиха и пак гипсираха. Сега същия крак на същото място отново. Питам доктора - явно там има слабо място - той вика "ами, казва се късмет". Баси късмета, ще й купя ски обувки и ще ходи с тях докато навърши 18!!!!
Наздраве.

Наздраве!

Колко време ще е с гипс? Не е на таза, нали - може да сяда?