След това ...

Здравейте момичета,
отварям една до болка позната на всички тема.
Искам да ви попитам как се справяте в периоди след раздяла, и по-точно случва ли се често сперед вас периодите на съзнателна самота след раздяла да са доста продължителни и да живее "онази" в съзнанието ви доста време. За себе си мислех, че не е чак толкова фатална една раздяла, от гледна точка на това, че хората се срещат и разделят и това са нормални неща. Може би е съвсем естествено в една връзка единия партньор да е по емоционално обвързан от другия и за това да му е по-трудно след раздяла.
Колко време би било необходимо за да преживееш партньора към когото си бил силно привързан и да си отворен да приемеш друг човек без да го ощетяваш ...
Ама, че фази ... приливи и отливи, ха кажете ми защо сме завладяни от такива силни емоции и винаги положението стига до драма
.

Отговора на въпроса "Колко време е необходимо?" се крие във всяка от нас.Той зависи и от това в какъв етап са били отношенията ни и какво са означавали за всяка от страните.Винаги съм използвала това "време разделно" да работя в/у себе си чрез съзнателно и доброволно изолиране,търсене на нова музика,четене на нови книги,един вид отърсване от всичко старо,но без да го отричам или загърбвам завинаги,защото идва момент,когато отново мога да се върна,само че вече спокойна.Без драма.
Времето освен да лекува има и способността да "изчиства" всичко негативно и така в крайна сметка оставаме само с красивите спомени за човека,в който в даден момент от живота си сме влагали цялото си сърце.

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"

нямам много подобни раздели но като цяло не се справям добре,мисля за нея,препрочитам смс-и, гледам си снимки,опитвам се съвсем безуспешно да си занимавам акъла с други неща..ама не става. все ми е пред погледа и хубавото и лошото с тоя човек,ту изпадам в апатия,ту в ярост,и май накрая го отнася някое свестно момиче с добри намерения и с чисти чувства..и се мразя за това си поведение- и съм безсилна,а бе гадни моменти. сещам се за последното момиче, с което се отнесох лошо,заради подобна депресия..жените сме кучки
може би съм най-лошия съветник в тая част, по добре да не давам акъл

Бръкна ми в прясна рана с този коментар. Удивително наподобяваш "моята", към която тръгнах с кошница големи надежди, пъстроцветни мечти, сляпо доверие и наивитет, играхме си месеци наред на иди ми-доди ми, а един ден стигна до прозрението, че еди-коя си винаги ще е жива в нея и спря да ме забелязва. Hадявах се да не са много случаите на подобен микс от кучка и овца, но ето че...
/извинявай/

...обаче май са много тези случаи.Нищо лично към никого.Едва ли има жена,която да не е била волно или неволно поставена в подобна ситуация.
По-важното за теб, като "оцеляла" е да успееш да съхраниш самочувствието си и да не развиваш комплекс,че "не ставаш" или да си вменяваш вина.Пожелавам ти да срещнеш ЕМОЦИОНАЛНО умна и зряла жена в подходящ момент!!
Темата ме подсети за един стих на Г.Константинов-
"Романтично начало.
И край необясним...
Влюбваш се
в непознат.
Намразваш
любим."

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"

Здравейте отново,
благодаря ви за мненията ... очевидно е, че разделите ни превръщат в объркани същества и насочват кофти енергия към най-неподходящите близки до нас създания. Това е един малко омогьосан кръг, от който излизането е само и единствено след като осъзнаеш, че с този човек отношенията ви са трайно прекратени и връщане назад няма. Да периода на това осъзнаване е винаги неопределен във времето, но и той ще отмине ... все някога.
Кучки или не, всички биваме в подобни ситуации понякога, афектите предопределят дадено повадение, не казвам, че е правилно, просто се случва, проблема е че "извинявай" в подобни ситуации не помага, оплескването е голямо ... все някой го отнася, не би следвало да е така, ама ей на ... баланса явно го има.
Важното е да не губим вярата в хората, дори и след най-болезнените раздели, те винаги са полезен опит и каляват волята и чувствата. Вероятно ставаме малко по-студени, но това е защита.
Както се казва ... живота продължава и е важен настоящия момент .

Е, чак комплекс е съм развила:) Само това оставаше.
Ще опиша госпожица кучка както я преценявам. Веднъж отсвирена, се чувства длъжна да „поеме щафетата” и се завърта в омагьосан кръг. Чувства се опустошена и съсипана, а здравите запои вървят в синхрон с „особените състояния” /все психодупки/. Вместо да се старае да се отърси от ехото а миналото, наш’та геройски започва да търси реванш от случайни и нищонеподозиращи жени. Набелязва обекта, пуска стрелите... Често се оказва, че върти едновременно няколко. Идеята е ясна – да страдат и по много! Ако може да си клъцнат вените заради нея, ще е най-добре.



извинявай пак, advancedq

Абе, къде дават така? Този начин на поведение, който описваш, ми се вижда меко казано странен. Как пък трябва да ти мине, щом вместо да си събираш сърмите, се пръскаш емоционално по всяка срещната?!

Мастика, мастика.

Хм,явно госпоЙцата има проблем със собствената си себеоценка и така го компенсира.

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"

Какви сарми те гонят? Споко, нищо лично към теб специално. Беше малък поздрав за нея и подобните й. ггггг

Може би иска да допълниш нещо? Давай, чета те.

Не, бре. Моите са си на място. Нея и сходните и имах предвид.

Мастика, мастика.

Аха. Как не ми се джавка, ако знаеш! И нямам търпение да гушна...възглавницата.

Къде пък го прозря това джавкане... Nevermind.

Мастика, мастика.

Справянето - според раздялата, мисля аз ;-)

По-лесната е тази, която осъзнаваш преди фактически да си кажете чао. Въпрос на време е навиците да се забравят ... като например да спреш да посягаш към телефона всеки път когато нещо интересно ти се случи и имаш потребност да й го разкажеш.

Трудното е с онези раздели, които ти идват изневиделица. Там те сецват точно посредата на големите планове и някак си не ти дават втори шанс и отказват да те чуват. Там само времето лекува. Много е важно тогава да се насочиш към себе си и да започнеш да си угаждаш малко повече.

А клин - клин не избива! И не се умира от 1 година безсексие ;-)

Ако имаш ниска себеоценка и дефицит в самочувствието е възможно да търсиш доказателства за собствената си значимост в другите.Друго проявление би могло да бъде жаждата за внимание чрез внушението колко си нещастен,безпомощен и онеправдан.На това му казвам емоционален вампиризъм.Такива жени не само,че въртят по N на брой паралелни"любови",но и едновременно хем не те искат,хем не те оставят да се "откачиш"от тях.Нуждаят се от максимален брой коленопреклонен антураж,за да се чувстват ок.
Сърбала съм подобна попара.След това известно време ходех с глава чесън в левия джоб,докато не осъзнах,че именно този навик ми пречи да създам нормална връзка.

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"

никой не мисли за след това. а "след това"-то може да те промени до степен да не се познаваш, чувстваш си сърцето изтръгнато. няма лек за това, нито време, нито нова връзка. няма давност тая болка, май понякога може да трае вечно. а самотата не е лошо нещо, прави те мъдър, както и страданието. мисля, че единственият изход е да се разбереш със себе си, да не се обвиняваш за края и да простиш всичко...

Изразила си есенцията на периода "after".Добре казано и мъдро!

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"

hmm, temata za otmu6tenieto e poznata, eto takiva kompleksarki mogat da ti skapat denq, nastroenieto, 4uvstvata i jivota. mai pove4eto sme go izpitvali. mojata poziciq e che 4ovek trqbva da si izjivee mukata, da si potuji vutreshno izvestno vreme i posle - gore glavata. vsichko minava... a sled vreme, pokrai teb ste mine i nqkoe momi4e s valniva6t nepoznat aromat i neskrit interes kum teb v pogleda

pak ste mi se karat za latinicata

Съжалявам за всички, плували в подобно блато.
Опитвах се да я разбирам и дърпам нагоре, но къде ти. Страшна работа! Лутах се в безпътицата от лъжи и песимизъм и не знаех как точно да подхождам. Като много загубено дете ли да я милвам по главицата или да я бомбардирам с обиди всеки път, когато не ме мързи. За това, че ми застана на пътя, за разигравките, за да сведа до минимум процента на следващите фиктивни връзки...
Нямали сме хубави моменти заедно. С кучката не става, само мъгла от начало до край. Затварям темата.