Дали е възможно

Искам да попитам дали е възможно между терапевт и бивш клиент(защото аз съвсем скоро ще приключа терапията си) да има връзка?
Аз почти знам какво ще кажете за етиката,професионалната злоупотреба,но не съм съвсем съгласна с някои неща.Според мен злоупотреба би било ако той ме е подтиквал да имам чувства към него и се възползва от тях,но случая не е такъв.Аз много го обичам като мъж(нали все пак той си е такъв независимо от работата) не го мисля за съвършен,уважавам ролите в които сме все още и не бих го засегнала с нищо.Както казах обаче професионалните му ангажименти към мен скоро ще приключат,защо не тогава да сме си просто мъж и жена и ...кой знае да опитаме да се получи? Ако питате дали той знае,че го обичам,да знае.
Какво мислите?

Любовта е навсякъде.

Обсебването си върви заедно с нея.




Абе те вече гейовете ги приемат за нещо нормално,ти пък едно обсебване няма да издържиш.

Само не се хипнотизираите,чак до там не стигайте че ще откачите.




Всички бяхме насилвани от извънземни благодарение на хипнозата.Да благодарим на Фройд.

всъшност споделих съвсем честно и сериозно какво чувствам и просто исках мнение,по скоро за етичната страна,както и дали могат такива чувства да се разглеждат съвсем истински и нормално,без да се вплита миналия терапевтичен процес а и да се гледа на това сериозно?

"без да се вплита миналия терапевтичен процес а и да се гледа на това сериозно?"

Обсебването е нормално нещо.Във всяка любов има обсебване.Че преди стотина години като са си играли на слуги и господари,на владетели и роби,на
царе и войници това пак е било един вид обсебване.


Еми да се изкаже някой психолог.Ще ми е интересно и на мен мнението му.


"по скоро за етичната страна'

Не съществува етична страна.Съществува само любов.И доброто естествено.

Борбата е между доброто и любовта.Ако доброто е в основата на една любов къде е проблема?


Всички бяхме насилвани от извънземни благодарение на хипнозата.Да благодарим на Фройд.

напомням само че това е възникнало по време на терапията и това е често срещано , точно когато Вие сте се откривала пред него,това и други външни фактори е породило у Вас тези чуства.
За да пишете тук по този въпрос ,значи има наличие на съмнения .Знаете ли какво точно Ви тревожи във връзка с това.

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

Това,което ме тревожи е не дали съм сигурна в чувствата си-сигурна съм!(само да кажа,че не съм на 20 а на 42 години ) а дали е възможно той да ги разбере като нещо реално не само като част от терапевтичния процес и другото е дали е възможна реална връзка при това положение,разбира се ако ме харесва като жена?

Какво точно имаш предвид с това "дали е възможна" връзката?

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Осъзнат вече ти е написал как стоят нещата. Никой не се съмнява в чуствата ти. Просто за възникването им на физическо ниво има механика, както във всяко нещо. Няма особено значение на колко години си. Осъзнаването на нещата на по-дълбоко ниво не е до зрелостта на физическото тяло. Вярно, на 40 те биха били физически по-осъзнати, но нещата опират просто до физика и ситуация. Ако психологът ти си разбира от работата и е достатъчно етичен, би стоял надалеко (най-вероятно не му е и първият случай). Все пак ти си била за него просто пациент и той е далеко от провокираните в теб чувства. Доколкото дали подобна връзка има бъдеще, както повечето човешки връзки - сигурно има, но дали ще е седмици, месеци или години, не зависи просто от това как е възникнала, а от много други фактори, които дори и да се беше опитала да опишеш, нямаше да можеш...

Имам предвид това,което казва specular,че може той да гледа на мен само като на клиентка и независимо дали може да ме хареса или не да не си позволи даже да се попита,даже и малък шанс да даде на тези отношения да излязат извън кабинета,заради правилата.Може би никога няма да разбера дали е възможно да ме харесва защото няма да си позволи да го каже или покаже точно заради тези правила.Може просто да не ме харесва,но аз как ще разбера причината да стои настрани от чувствата ми и от мен?
Добре де,но в края на крайщата не сме ли преди всичко хора,мъже и жени със чувства и емоции а после всичко друго? Защо правилата трябва да са над всичко?

"Защо правилата трябва да са над всичко?"

Защото оцеляването е над всичко,дори над любовта.

Всички бяхме насилвани от извънземни благодарение на хипнозата.Да благодарим на Фройд.

Няма нищо невъзможно.

Но това ли е човекът за теб? Не мислиш ли, че го харесваш само защото ти е помогнал, когато ти е било трудно?

А той дали мисли същото? Може би си има и семейство... Не е длъжен да ти дава обяснение за всичко, свързано с личния му живот. Ти си само един от клиентите му. Имал е клиенти и преди теб, ще има и след теб.

представи си че си поредният клиент ,които се влюбва в него и той е свикнал с този механизъм. Усещаш ли че те харесва ,защото е редно и да те , да не го показва. Ако таиш надежда нещата да се случат -по добре го попитай директно и му разкажи всичко това ,което тук на нас. Няма от какво да се срамуваш-той е много наясно с тези неща и ще ти влезе в положението,
успех!

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

Хехе, че то и аз без да съм психолог, и без да има каквато и да било пречка, често ми се случва да харесвам някое момиче (жена) и да не и кажа нищо по въпроса. Аз сега не мога да казвам на всяка дето я харесвам я. Даже и време нямам само за да им кажа на всичките :). Но дори и да прекарвам много време с тази, която харесвам, често ми се случва да не й спомена нищо.

Отделно на ръка, твоят психолог си е човек, не е машина. Няма как да гледа на теб САМО като на клиентка, независимо дали те харесва или не. В смисъл, че със сигурност има някакво мнение по въпроса дли те харесва.

Естествено, че можеш да имаш връзка с него, точно както всеки други двама души (забелязва се даже при еднополови двойки понякога ).

Колкото за моето мнение по въпроса, аз мисля, че коректно от страна на този човек ще е, не да не обръща внимание на никоя своя клиентка, а да обърне внимание на първата с която се харесат взаимно, но на никоя друга. Тоест докато е свободен има правото да бъде с която си иска независимо от обстоятелствата на запознаването (разбира се ако и жената го харесва). Но ако е обвързан, не бива. Демек половите връзки не зависят от професията на практикуващите ги (била тя и психология).

Примерно ако аз зная сигурен метод да накарам някоя по мой избор да ме хареса със сигурност ще го използвам. И считам, че ще е напълно коректно.

Коректността на твоя случай се базира на това, че ти можеше примерно да имаш и много добър прихолог, който ти върши отлична работа, но пък да не го харесваш като мъж. Същото се отнася и за него спрямо клиентките му - може да има много интересен случай с някоя, но да не я харесва като жена. Сиреч харесването не е обвързано с обстоятелствата на познанството ви.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

До момента от казаното от Вас разбрах,че няма етична пречка за такава връзка и че е възможна ако има взаимност,правилно ли съм разбрала?
Другото,което казвате е да говоря с него за чувствата си и точно там се случиха неща,които много ме нараниха и искам да споделя.
Казах му още преди повече от година,като очаквах да мидаде яснота как стоят нещата и ако можем да продължим терапевтичната връзка да е катоизчистим отношенията си,да ама не.Много пъти през тази година и половина давах сигнал че го приемам много повече като мъж околкото като терапевт,че споделям все повече интимни неща,но вече не само с мисълта,че ги изследвам а,че градя връзка която се надявам да излезе от кабинета.Казвах ясно,че ми става все по-трудно да съм просто клиентка и че имам все повече надежди и това трябва да спре и да приключи ако нямам шанс защото ми е все по трудно.Той обаче винаги е толерирал споделянето на чувствата ми и нарастващата ми надежда,че са възможни в реалноста с него,без обаче да казва ясно той какво е решил и какво мисли.Това продължи до преди седмица,когато при поредната ми молба да поговорим той съвсем ясно,кратко и доста студено ми заяви,че по никакъв начин не споделя чувтвата ми.
Знам,че исках яснота и съзнавах че вероятно това ще е отговора,но е нормалн човек когато обича да се надява.Нормално е и колкото повече време минава,толкова по-голяма да става надеждата и много по-трудно да се приеме отхвърлянето.Аз мисля,че човек когато усети че някой го обича,че се влюбва в него трябва да каже веднага какво мисли защото после е много късно,ужасно болезнено е и е мног жестоко да поущряват надеждите ти повече отгодина и после,изведнъж край! Това според мен би трябвало да важи за всички хора и терапевтичните отношения не са изключение.
Сега се чувствам предадена,нямам му доверие и не искм да го виждам повече,но той иска да продължим.Според мен поведението му не е нито човешко,нито коректно,нито дори терапевтично.
Моля да кажете какво мислите защото ми е много зле и незнам какво да правя?

По белите държави към които се стремим и едва ли ще достигнем,не скоро ами изобщо,та по тези бели държави за връзка между терапевт и пациент терапевтът губи правата си.Не само по време на терапията е неказуема за терапевта подобна връзка,но има и определен срок след приключване на терапията.Всеки психолог знае,друг е въпросът защо не ви го обяснява на вас като пациенти,обаче - в България живеем - та психологът знае или би трябвало да знае,че това явление се нарича пренасяне на чувствата и се изразява в това,че на един етап от терапията пациентът или се влюбва в терапевта или започва да изпитва силно негативни чувства към него.Затова подобни връзки се санкционират по разни други държави защото се смятат за злоупотреба от страна на терапевта.

Кажи и го да се поучи най-накраят.

Любовта е нищо,помощта е всичко.
Терапевтът не обича сексуално,той помага.



Ангелите не искат секс,а боговете.Има разлика.


Смисълът на живота е да се родиш с талант.