нещо там

Добре де, ще си кажа на глас.

Не ме е страх, друго е. Това поведение ме блокира. Аз автоматично заставам на отсрещната страна и ставам стена, която се превръща в крепост. Мислех си много неща. Първо, защо не искам да изпадна в контролирано безумие пред вас. Оказа се егото, разбира се - мразя някой да ми казва какво да правя. Мразя е силна дума в случая, но когато някой ме кара да правя нещо, аз обикновено не го правя и се заинатвам до такава степен, в която и аз не мога да се позная. Друга причина е, че не усещам нужда, не ми идва отвътре, казано с вашия любим лаф. Второ, защо все пак не се пусна и не спра да се окопавам, след като вече знам причината да се заинатявам. Ами защото усещам разни неща, че все едно някакви връзки в мен между разни неща, ще бъдат насила премахнати или променени или презавързани. Освен това тук всички правите едно и също контролирано безумие - основано е на псувни, нищо друго. Това за мен е някаква гадна сфера, която на всичкото отгоре не познавам много добре, защото не съм била в такава среда, където хората се псуват и това е нещо нормално. Да, вероятно и това е мой проблем и вероятно идва от егото ми, но какъв е смисъл да се вра наистина в чуждите лайна, като моите собствени са ми достатъчни?
Горе - долу е това, като за край ще кажа отново, че този път не е моя, но минавам отвреме навреме, всеки път поради съвсем различни причини.

джийвс,баунти,каломайн воина трябва да бъде накаран да даде съгласието си.именно по тази причина това е толкова важно.дали ще е излъган,убеден и т.н. няма никакво значение но съгласието трябва да бъде получено.разбира се това зависи от конкретната личност на всеки човек.при мене от най-ранна детска възраст чуждите решения особенно тия които са ползвали насилие са били органически толкова противни колкото не са били и фекалиите както ти се изрази.борбата на воина за нова последователност е жестока и много воини ще си оставят кокалите но връщане назад за тях няма.

[линк]

добре, че не съм воин

Моя път е друг, как да дам съгласие да вървя по този, след като не ми харесва?

"Едновременно със записването в курса започнах и работа като асистент-изследовател при един психиа­тър, по-голям брат на мой приятел. Той искаше да се направи анализ на извадки от записани отговори на млади мъже и жени за проблемите им, свързани с пре­товарване в обучението, неудовлетворени очаквания, неразбиране в семейството, неудачи в любовните отно­шения и т. н. и т. н. Записите бяха правени преди пове­че от пет години и подлежаха на унищожаване, но пре­ди това на всяка касета се слагаше произволен номер, после психиатърът и неговият асистент-изследовател взимаха от списъка с произволни номера касети за прослушване и анализ...
В работата ми така се увлякох в прослушването на за­писите, че се промъквах в кабинета по всяко време и из­слушвах не само извадки, а целите записи. Отначало направо се изумявах, че във всеки от записите сякаш чу­вах самия себе си. Но с течение на седмиците колкото повече записи прослушвах, толкова повече удивлението ми прерастваше направо в ужас. Всяко произнесено из­речение, включително въпросите на психоаналитика, ся­каш бяха мои. Всички тези хора говореха от дълбините на моето същество. Отвращението, което изпитвах, бе­ше нещо съвсем ново за мен. Никога не бях си представял, че мога да се повтарям безкрайно във всеки мъж или жена, които слушах от записите. Чувството ми за собствена индивидуалност, утвърждавало се у мен още от раждането ми, рухваше неспасяемо под напора на то­ва колосално откритие.
Тогава започнах един противен процес на самовъзс­тановяване. Несъзнателно правех най-нелепи опити за интроспекция; мъчех се да се измъкна от затрудненото си положение, като разговарях нескончаемо сам със себе си. Изравях от ума си всевъзможни доводи в подкрепа на чувството ми за неповторимост и после си ги повта­рях на глас. Дори започна да ми се случва нещо небива­ло за мен: често се будех от това, че насън разговарям със себе си на висок глас, убеждавайки се в своята стой­ност и различие от другите."

Аз Активната страна...

ми ти вече се съгласи

[линк]

е кво са демонстрираш как става социализацията ли кво ли?

[линк]

Аз не го ли намалих това, че съм уникална?

то ако ставаше само с декларации

[линк]

Това беше въпрос, не декларация.

беше декларация маскирана като въпрос

[линк]

Всеки човек за себе си е уникален. Възприемането на света го правиш единствено през себи си и единствено със себе си имаш рефлекторна връзка. Ти си единствено и само своето осъзнаване...
Но какво общо има това с пазажа, който съм цитирал специално за теб?

Възприемането на света го правиш единствено през себи си и единствено със себе си имаш рефлекторна връзка.
точно така.но това макар и факт не е единствения начин на възприятие.

[линк]

Я дай някой друг вариант да се присетя!

присети се с преместване на събирателната точка

[линк]

Айде, айде, дай един пример! Не ми се прави на безсмъртен.

толкова ли не си имал нито един контакт с безмълвното познание?

[линк]

Ми не знам, на мен така ми се стори че има много общо.

Това няма нищо общо.

Да, но защо?

що да не би да не е възприятие?

[линк]