Обидени

Здравейте бре бандюги
Как сте ...в това хубаво време?

Тия дни много умувам. Сръдла ли съм или не съм ?

Случва ми се към много неща да съм безразлична, но пък от някои така се жегвам, че не искам да виждам/чувам и въобще ми се ща да забравя за приносителя ....

Кое е голяма обида ? Кое е малка ?

Защо предпочитам да не общувам с някого отколкото да забравя за нещото....

Самата аз като се случи да обидя някого ....бързо се усещам и се опитвам да се извиня ....но панически страня от това да нанасям дълбоки обиди....

Обидчивостта за какво его говори ....малко или голямо ?

В крайна сметка се улавям, че понякога се обиждам за неща, които е очевадно, че не са свързани директно с мен ....ами със човека отсреща ...

Бе ...темата е за обидите ...как се справяме с тях ...като ги нанесем..... как и доколко се опитваме да ги поправим....и как ги понасяме когато са стоварени върху ни ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

кръвна обида с кръв се измива

Veni, vidi, vici

Обидчивостта за какво его говори ....малко или голямо ?

За голямо самомнение, комбинирано с незрялост говори.
По другите въпроси, отнасящи се лично до тебе, не знам.
Темата е само за участници, които те познават лично и отдавна, предполагам.

Бе ...темата е за обидите ...как се справяме с тях ...като ги нанесем..... как и доколко се опитваме да ги поправим....и как ги понасяме когато са стоварени върху ни ....
Отчитаме ги и не им се вързваме, особено познавайки или опознавайки хората, които са ни ги нанесли. За по-добър подход засега не се сещам.

големината на обидата зависи от метричната система,коята я измерва, разбира се

ако е в тактовете на неравноделна ръченица в 3/8 аритмични стъпки на сърдечния мускул,нещата са доста сериозни и си боли естествено,а и антистенокърдина не помага в повечето случаи

ако е градуси по Целзии -няколко в повече ,мерени по кожения термометър в чужда полза- преглъща се на сухо ,ама минава бързо като на куче близаната рана

ако е по шарките в спектъра на светлината- най-страшна е черната боя ,щото поглъща всичко -безбъзвратно и необратимо



Времето лекува всичко в крайна сметка,а белезите са нашата история -такава ,каквато сме си заслужили !За добро и в зло.

объркала си клуба , не се обиждаи

путко, така ша говориш на шундата си!

Veni, vidi, vici

малийй ...

В отговор на:

---

Обидчивостта за какво его говори ....малко или голямо ?

---

Обидчивостта говори за пръдливо его.

За това Мигел Руиз казва, че второто споразумение на толтеките е (при това го обяснява доста добре):

"
Не приемай нищо лично

Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но! Нека използваме един пример - ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв", без да Ви познавам, зна­чи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лич­но, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?"
Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост.
Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз".
По време на обучение­то или опитомяването си ние се научаваме да приема­ме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!
Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.
Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове.
..."



______________________________

21.12.2012 наближава!

едно време бях като тебе - сърдех се, обиждах се, водех някакви въображаеми разговори и...изобщо голямо неспокойство беше.
от години не помня да съм се обиждала - не защото съм толкова блага, просто разбрах че хората постъпват по един или друг начин не заради мен, а заради себе си. разбира се - изключително съм засилила сигурността на външните си граници и трудно приемам някого за близък:) а само близките ни нараняват, нали?
контакти които ме уморяват или са празни - не поддържам. в работата има всичко, но това все пак е работа.
аз предполагам засягам хора, дюлгерски малко се държа, винаги намирам начин да покажа че това е форма, а не съдържание.

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

______________________________

21.12.2012 наближава!

сърдя се за неща, които са ме жегнали издълбоко ... толкова ми е горчиво, че горчивината в един момент започва да прелива и се пренася и върху човека отсреща. и трябва да мине време, и човекът доста да се отсрами, за да ми мине горчилката и да сме си ок.

Няма такова нещо "Нищо лично!" всичко е лично, както е казал Ал Капоне!

Не помага таз работа ....не помага

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Темата не е за хора които ме познават лично и отдавна ...щот такива тук в клуба няма ....

Въпросите си ги задавам аз...

...но питам вие ако си ги зададете какво бихте си отговорили ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Да.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

...извини ме ....ти коя беше ?

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Знаеш ли кое е най-гадното.... Това, което ми посочваш го осъзнавам. Разбирам го и въпреки това ....понякога пак ме боли...

Баси пръдливото его имам

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

бях известа в класа като сръдливката, т.е ако някой ми каже "тъпанарка" или пък ме бутне и кифлата ми падне на земята или пък ми каже ти си "зубрачка"....еми аз му се сърдех с дни:))) не играех с него на фунийки, нито пък на ластик в междучасието и не му давах да си преписва от мен домашното но ...после ми минаваше и пак се содбрявахме

порастнах

сега не ми пука, ако иската да ме обиждат, ако искат каквото си искат да ми казват не ми дреме и не ми пука, тъй като си имам много ясна представа за себе си, коя съм, къде съм и т.н

разбира се, ако някой близък/роднина ме обиди (което не ми се е случвало сериозно), но ей такива малки обидки ужким случайно казани се дистанцирам от него и гледам да не го виждам...докато не ми мине:))) а на мен ми минава бързо, не съм злопаметна

разбира се, ако родителите ме обидят...е на тях прощавам, нали са ми родители, там може да се каже и...после забрави и прости

Анджък ...така излиза ...да не приемаме хората за близки ...зада не се налага да страдаме от техните неща ...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ако говорим за родителите - не е точно така. Това, че някой ми е родител не му дава право да ми се катери по главата повече от други хора.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....