Къде ми е грешката?

Здрасти. (нацупено емотиконче)


Нещо не мога да разбера къде бъркам. Става въпрос за една приятелка. По някаква причина се чувствам иронизирана от нейна страна и то сериознооооо. Значи аз принципно бях свикнала да не съм съвсем и докрай себе си и по-точно да крия тези си страни, които са свързани със слабост или с чувства. Т.е. първото, което е видяла от мен е било, че съм умна, забавна и откачена - по неин критерий, не по ваш. Това последното с откачеността не ме карайте да го обяснявам, че не мога. Това беше преди. Сега обаче е минало много време вече и си позволявам в някакъв смисъл да говоря за неща, които ме вълнуват. Проблемът е, че се оказва, че те явно са прекалено сериозни и незабавни + леко мелодраматични. Звучи суперски тъпо, обаче нещо такова излиза. Тя си има много проблеми и явно предпочита да се разсейва, но по някаква причина се получава така, че аз се обиждам от начина по който игронира моите емоционални изблици или не знам как да ги нарека. И сега й обяснявах това.... от което се почувствах супер зле - все едно съм най-смотания човек на света, че го говоря изобщо това нещо. Защото знам, че то или нещо става или не и когато не става е тъпо да се обсъжда... Не знам - на някой да се е случвало нещо подобно? Става въпрос за човек, който е умен, интересен и т.н., не си мислете глупости за нея....или пък за мен Проблемът ми е, че искам да ме приемат адски насериозно и без никаква ирония - достатъчно сама се иронизирам Не е нормално да съжаляваш, че си бил себе си пред приятел, нали? Споделих. Някой с мнение?

За една бройка да подмина това среднощно излияние. Спря ме думата "критерий" в ед.ч. , което ме кара да вярвам, че знаеш как се пише и в мн.ч. Един текст, макар и не много смислен, но грамотно написан , ме кара да вярвам, че авторът знае какво иска да каже и заслужава внимание. :)
Разбирам темата като дискусия за неравностойните приятелски връзки. Когато тя е споделяла и е търсила разбиране и подкрепа, го е получила от теб, дори с цената да се правиш на шут и да и предадеш енергия и кураж. Когато на свой ред ти имаш нужда от подкрепа, тя не намира начин да ти я даде и се разсейва. Права си да си недоволна от ситуацията, защото приятелството не е само вземай, вземай, вземай или давай, давай, давай.
Та, затова казвам, че е неравностойно.

Здрасти.Ситуацията е неприятна,най-вече за теб.Ако виждаш в нейно лице наистина приятел,то тогава е редно да поговориш с нея и да и кажеш как се чувстваш.Успех!

Мерси и на двете за отговорите :) Хахаххаха, не вярвах, че ще дойде ден, когато ще имам някаква полза от перфектната ми граматика
Иначе по темата... да объркано звучи, но не знам дали е неразвоностойно, в смисъл аз съм описала как се чувствам, обаче заглавието е "къде ми е грешката" и това е, което наистина се питам - къде бъркам аз... За говорене, всичко сме говорили, въпросът е, че вероятно нивото на разбиране и съпричастност (), което очаквам, когато се разкривам може би е твърде високо, за да го покрие някой изобщо без значение дали приятел, гадже или родител. Може би понеже твърде дълго съм крила и потискала мисли и чувства в себе си, очаквам прекалено голяма промяна, когато ги споделя, защото за мен те са нещо голямо, но всъщност няма причина да бъдат и за другите.

вкарваш хората в някакви рамки които ти самата си си измислила? Остави ги да са си такива каквито са си и не очаквай да бъдат като теб или такива каквито би искала. Доверието и приятелството не се мерят с това да харесвате едни и същи неща, да прекавате определено време заедно и тн. - тях или ги има или ги няма.
С най-добрият ми приятел се виждаме на по няколко месеца, имало е време когато не сме се виждали с години. От 35 г от хората извън семейството ми той е човека на когото знам че мога да звънна по всяко време без да се притеснявам, надявам се и той да мисли така. Например той винаги закъснява, понякога с часове или не идва но това съм го приел и го знам и го имам предвид когато се уговаряме нещо. Не искам да се промени понеже тогава ще е друг човек.

Това е положението - свиквай

звучиш като момиче на не повече от 18 години.

бих казал, че на тази възраст приятелството е доста по-различно нещо от това което е, хмм, след това.

така че общо взето терзанията ти са бели кахъри - какво ще излезе от вашето приятелство и дали ще се задържи във времето ще се определи от съвсем различни неща.

ПЪТник предупреждава: Наоколо е пълно с несъздадени конфликти.

На 20 съм обаче се познаваме от 6-7 години. И не мисля, че възрастта има каквато и да било връзка с това какво е приятелство. Дори когато някой те познава от преди да станеш съвсем ти, това може да е само от полза, не вреда.


И какви са тези неща? Защото държа на нея, наистина. А се отдалечаваме много, предполагам защото се занимаваме с различни неща, мислим за различни неща, вълнуваме се в този период от живота ни от различни неща. Но това ще мине.

Прав си. Но някакси е трудно да приемеш, че някой просто защото е такъв не може да разбере, че си прави майтап с нещо, което за теб е сериозно. И като му го кажеш отговаря, че сега не иска да мисли за сериозни работи... Може да звучи тъпо, но имам нужда да видя малко съчувствие от нейна страна, за да се успокоя. Все едно омаловажава проблемите ми.... може аз правя същото с нейните, не знам - опитвам се да не е така, може би всички така правят, но го чувствам твърде нередно.