Променят ли

ви дългосрочните връзки?
Ако да - как и какви са най-големите жертви, на които сте склонни?

Въпросът ми щукна след като прочетох (донякъде само) темата на Веселина и си дадох сметка, че в отношенията неизбежно идва момент, когато трябва да избираш между компромис или раздяла.

Къде е вашия лимит ми е питането?

Tour through Reality

в началото на всяка връзка има един или няколко кризисни момента, в които трябва да се избира, ако те се преминат като се избере връзката, то тя има големи шансове да се стабилизира и да стане дълготрайна

ох, че болна тема ....стигнеш ли до компромиса или раздялата значи връзката е приключила вече отдавна явно

най-голямата жертва, която правя е да пренебрегвам своите нужди, чувства и желания в името на връзката и празните ми надежди, че уж така всичко е наред, но не е и няма да бъде
моят лимит идва точно, когато започна да си задавам въпроса - щастлива ли съм в тази връзка или гледам само другия да е щастлив?

Няма път към щастието. Щастието е самият път.

Колкото повече време минава, толкова по-малко знам какви жертви бих направила и какъв ми е лимитът. Все повече нещата зависят от случайността, май. Може да се вбеся за нещо малко и ако и той се опъне точно в този момент, да му кажа да вдига чукалата. Може и да преглътна нещо, дето не съм си мислила, че е възможно да преглътна. Май все повече я карам ден за ден и както стане.

Най обичам да чета, ама не мога.

променят, а по скоро ме научават на нещо повече за мен ... и за другата страна. Научих, че без компромиси не става... дори и да направиш жертва (силно казано), която по скоро е извадена тухличка от градежа, дано не се окаже подкопаване, празнинката все си я запълваш някак си. Зависи колко ти е пипето и ценностните устои. Ако идва този моментът - компромис или раздяла(все неща дето не зависят от едната страна само), то значи имаш работа върху себе си и върху отношенията ... няма как вечно да си на гребена на удоволствието от връзката и то омръзва

къде е лимита ... ли На моменти ми се струва, че човек е като вселената ограничена и безкрайна...

Научих се да правя компромиси с чувствата си, с възгледите си за живота, с настроенията си.Радвам се, че навреме започнах да осъзнавам колко различни са хората и колко е важно да дадеш шанс.
Само един компромис не се научих да правя- с морала си.
Ето това е нещото, което слага край на връзките ми.

С възрастта компромисите намаляват. Зависи и от твоята самостоятелност - докъде има зависимост с партньора и каква е тя (материална/финансова).

Иначе има един много стар и прост тест. Разделяш един лист на две по дължина и в едната срана пишеш нещата, които ти доставят удоволствие, а в другата - това, от което се дразниш или не можеш да приемеш.

Което има превес, то печели.

Мисля в движение

От ляво:

-кефи ме хубавата и фигура
кефи ме хубавата и коса
кефи ме как се чука
кефи ме прекрасната и усмивка
....още 50 реда

От дясно:

Не ме кефи, че се отнася с мен като с парцал(примерно) и се чука с още трима мои приятели...

И какво правим в този случай?

victoria per caudum

Имаш право на личен избор, аз няма да живея твоя живот.

Май, от толкова много кеф си забравил да се изпереш ...

Иначе, каквото позволиш, това става

Мисля в движение

Променят те да, получаваш отвращение от секса

здравей,

Големите бели луни пращат пожелания за щедри ветрове под полите са всички самодиви ,де що ги свари времето между лятното слънцестоене та чак до пролетното равноденствие .

за дългосрочни връзки и прочие не знам да се изкажа ,щото в детската градина е ми е по-интересно ,но ако ще- ще пробвам с брачни консултации , зехтин и две -три маслини -за вкус и за отскок!

А, бе що сте се нарочили за "жертви". Верно ли така приемате всеки жест, който направите към любимия човек? Като жертва?

Аз съм далеч по-прост в тези неща. Не правя жертви. Ако нещо в навиците ми дразни човека до мен, а аз много искам той да е до мен - просто не го правя. Ако ли пък не мога да се лиша от това лично удоволствие, значи мога да се лиша от човека - елементарно е :)

По-интересен е моментът - какво е компромис. Не е компромис с мен да си изхвърлям пепелника преди да се препълни, да слагам мръсните дрехи в коша за пране и от този род битовизми, които незнайно защо мнооо дразнят по-голямата част половината човечество :) Имаше там нещо за вдигането или свалянето на седалката на тоалетната чиния. Няма "оплаквачка" от тежката, нерадостна съдба женска дето да не го спомене. Половината реват, че не сме я дигали преди, а другата половина, че не сме я сваляли след употреба. За да няма ревове по въпроса и я дигам, и я свалям :) Ква още простотия имаше... а, да за чорапите. Уж сме ги били оставяли там, където сме ги събуели. Де да знам, аз никога не съм го правил, но пък виж разхвърляни сутиени, бикини и други ъндъруеъри съм виждал предостатъчно.
Та... тези неща не ги приемам за жертви, а за нормалности при съвместно съществуване с някого.
Лимита ми... май само веднъж съм го достигнал, когато се оказа че новото ми гадже е отявлена мазохистка. Е, както и да се силих не можах да приема секса като бой и се наложи да се разделим. Така че явно има неща, с които не мога да правя компромис, но те са... как да се изразя... личностноопределящи.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

Със сигурност колкото по-дълго трае една връzка, толкова повече се приспособяваме към човека до нас и към неговите навици. При мен е важно това приспособяване да става неусъzнато, да мога да живея с неговите "недостатъци". В момента, когато тоzи процес става усъzнато, го наричам жертва. На малки жертви от време на време съм склонна раzбира се, но времето на големите жертви отдавна отмина при мен ( както и на беzусловната любов ). Под голяма жертва раzбирам да трябва да променя ежедневието си, стандарта си на живот ( да си сменя цвета на косата съsto). А пък zапочна ли да се оглеждам или мисля zа други дърпам чертата, zаstото по тоzи начин покаzвам най-малкото уважение към себе си и към другия!

Badesteto prinadleji na onezi,koito viarvat v krasotata na me4tite si.

Казват, че ме е променила. Че съм станала по-голям темерут и риъл гъз направо. Не мисля така, любовта ме капсулира и сега се опитвам да изпълзя на фаза 2 - по-голяма самостоятелност и друга опорна точка, освен пъпа и центъра на вселената... промените се очакват
Не обичам жертви, по принцип за форумните речи съм враг на компромисите.
Но бих приела и разбрала такива в името на децата. Останалите ми се струват някакви болезнености и част от трудния път към осъзнаването на това кой съм аз и какво искам от този живот.
Специално за темата, за която питаш - компромисът някой да мълчи като пукал и да вижда, че аз се гърча и ей така равнодушно ме оставя сама грешница в чистилището, ми се струва от непосилните. Явно там ми е лимитът.

qui nimium probat, nihil probat

Де да знам, аз никога не съм го правил, но пък виж разхвърляни сутиени, бикини и други ъндъруеъри съм виждал предостатъчно.


Ами виждал си разхвърляните ъндъруеъри, щото ТИ не си такъв - затова.
Ако беше разхвърлян, щеше да имаш подредено гадже, помни ми думата! Тази закономерност хич не е за смях, ама ... кво да се прави, поне да се надсмея над нея, то друго не остана.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

За разхвърляността мисълта ми беше, че отдавна не е само "мъжко" качество, а въпрос на възпитание, навици и манталитет. Да не казвам все по-засилващото си мнение, че съвременните млади дами са далеч от образа на чистофайничката :) Но това е друга тема.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

не е ясно дали връзките ме променят или аз се променям, щото пораствам

компромисите са в порядъци по-незначителни от една раздяла

границите ми?! не ми се случва да ги тествам
тръгвам си лесно
може би трудното е да остана

Знам за съвременните млади дами, то и от по-предни поколения чистофайничките не са много, ама все повече бяха.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

С възрастта съм установила, че колкото повече компромиси правя, толкова повече връзката се скапва, т. е. вече предпочитам да не правя компромиси, а да си тръгвам...

А, бе що сте се нарочили за "жертви". Верно ли така приемате всеки жест, който направите към любимия човек? Като жертва?

Аз съм далеч по-прост в тези неща. Не правя жертви. Ако нещо в навиците ми дразни човека до мен, а аз много искам той да е до мен - просто не го правя. Ако ли пък не мога да се лиша от това лично удоволствие, значи мога да се лиша от човека - елементарно е :)

По-интересен е моментът - какво е компромис. Не е компромис с мен да си изхвърлям пепелника преди да се препълни, да слагам мръсните дрехи в коша за пране и от този род битовизми, които незнайно защо мнооо дразнят по-голямата част половината човечество :) Имаше там нещо за вдигането или свалянето на седалката на тоалетната чиния. Няма "оплаквачка" от тежката, нерадостна съдба женска дето да не го спомене. Половината реват, че не сме я дигали преди, а другата половина, че не сме я сваляли след употреба. За да няма ревове по въпроса и я дигам, и я свалям :) Ква още простотия имаше... а, да за чорапите. Уж сме ги били оставяли там, където сме ги събуели. Де да знам, аз никога не съм го правил, но пък виж разхвърляни сутиени, бикини и други ъндъруеъри съм виждал предостатъчно.
Та... тези неща не ги приемам за жертви, а за нормалности при съвместно съществуване с някого.
Лимита ми... май само веднъж съм го достигнал, когато се оказа че новото ми гадже е отявлена мазохистка. Е, както и да се силих не можах да приема секса като бой и се наложи да се разделим. Така че явно има неща, с които не мога да правя компромис, но те са... как да се изразя... личностноопределящи.

Браво, Бравеее - нямаш спирка... милост нямаш днес към нас. Баш ми е драго да те чета: както тук, така и в темата на сем'се и осмицата: пиршество си за душата, бе човек!

По темата: не правя жертви - съобразявам се. И с мен се съобразяват - живот, к'во да го прайш (както думаше друг любим клубар)...