Моля, другарката

Хайде на спомените.
Разкажете за най-силната ви любовна тръпка в училище, за класната, за контролното на което преписахте и не ви хванаха, за часовете, от които бягахте, за училището, такова, каквото го помним.

Вожда трябва да е седял на последния чин, Пилето ми прилича на зубрач, а Ноа със сигурност е мечтала, докато са и преподавали органична химия.

и..да шофирате внимателно не само утре.

Думи, думи и нищо повече

Ох, само глупости...

Вярно, че по химия ми беше скучно, така и не разбрах какво толкова се тръшкаха от химията
Много си падах по едно момче от съседния клас, но той не ме и поглеждаше, а когато през лятото отидох в Копривщица, той се мотаеше на мегдана и веднага дойде да се говоримСпретнахме няколко щури купона, но така и не се получи нищо- падаше си по русата ми приятелка и непрекъснато ми говореше за нея
Пърпъла със сигурност е спорила с учителите и е задавала неудобни въпроси, а Вулпес е събирала опашка от влубени съученици пред класната стая. Кат....ти 100% си строявала всички в 2 редици, а Киро е бил отряден

криеше ли се да пушиш зад у-щето?

О, радвам се, че съм жива и здрава. Хубаво е, че човек пораства.

ауууу, какво още си правила зад у-щето?

Недей с лошо бееее.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Страхотна тръпка от 4-ти до 8-ми клас, не ме и поглеждаше... пък на мен ми изгаряше сърцето, ах, ах , ах....
Но сега здраво ме заглежда по съученическите срещи, как не ме бил забелязал преди и пр., да сме били пиели кафе и т.н.
Звъни ми, ама е женен, та - у лево.
Преписвах по математика здраво, а по военно /имаше такова навремето/ цакахме яко карти на последния чин.
И да, имахме три пушкома - свалките край нямаха.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Спомени? Днес се изправих пред живия спомен! Отивам да записвам дъщеря ми на детска градина, чукам на вратата на директорката и... ми отваря г-жа Моята Другарка от детската!!! И не само, че ми отваря, не само, че ме позна, ами и веднага се сети за презимето ми! Това са 27, че и повече години бе, хора! А тая жена изглеждаше страхотно, нямаше нищо общо с представата за лелка, да не говорим за бабка, беше пълна с енергия и с хъс разправяше какви екстри осигурява на децата. Трябва да ви кажа, че на излизане от кабинета й автоматично излязох от скрина на възрастта и на усещането, че се превръщам в мамут, изтупах прахта от душата си и си казах "Мааму, аз напрао съм си малка още! Къде съм тръгнала да остарявам?"

познах

Най-гадното нещо, което съм правила, стана в седми клас. Избягах от къщи. Още ме е срам като си спомня. Мисля, че бях кошмарно дете.

Но пък преди няколко години имах ученик, който ги свърши такива, че ми олекна поне до толкова, че да мога да си призная какви съм ги вършила. Това дете две седмици се крило при приятел в Бургас, докато родителите му мислели, че е в едно красиво градче, където учеше в училище по изкуства. Майка му научи от хазаина няколко седмици по-късно, че няма защо да праща записи - момчето го няма. Можете да си представите какво й беше на жената - вече го мислеше за двуседмичен труп. После се оказа, че то си навлякло врагове сред местните ергени, и те го пребили. Страх го било да се върне, но го било и срам да си признае. Та това дете беше родено на същата дата като мен. И си ми беше слабост, защото беше изключително талантлив, но си пилееше дарбата. Сега си изкарва хляба като строител някъде на Запад.

Разходки... какво друго?

Някой хора не се забравят.

Амиии, бях хулиганка, в началното се биех с момчетата и изписвах цели страници с "Аз съм момиче и не трябва да се бия", в 7 клас майка ми собственоръчно ме подстрига/обръсна на гребен, та класната не можа да я трогне с клеветническата си забележка, а в 9 клас в пристъп на умопомрачение изписах с маркер стените на 2 етаж с някакви "мъдри мисли", и учителският съвет ме задължи да купя боя и да ги боядисам - направих ги оранжеви, допреди 2 год още си стояха така
В ония времена опашките от влубени се виеха около гримираните съученички, Ноаа

Не бе Ноич, и през акъл не ми е минало, малко си бях анархистка.
Имаше си разни комсомолски секретарки, завучки и пр за тая цел.
Виж, някои преподавателя яко стягах.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

да съм седял на последния чин?

за любовта не ми се говори
...всичките ми класни бяха влюбени в мен, по-младите учителки също, не преписвах.......когато трябваше да се бяга съучениците ми трябваше да ме убеждават...бях мечтата на всеки учител. Намалиха ни поведението с още двама юнака че пушим цигари(бяха фасове, събрани от спирките). два пъти двама идиоти ме набиха, после аз ги хванах поединично и ги набих...после те се събраха трима и ме смляха от бой и с това се приключиха нещата....бях много симпатично дете...

Ааа, и аз имах една такава тръпка в училище, държа ме цели 3 години, подозирам, че и него.
Нищо не стана, макар че не съм наясно какво точно би могло да стане, това беше между 4 и 6 клас.
После периодично ми хващаше погледа, но той учеше в МГ, а аз в Английската и пътищата ни се разделиха.
От 5 години отново имам връзка с него, когато ходя на гости при майка ми.
Бутахме колички с жена му заедно и дъщеря им си пада по сина ми, за сега безрезултатно, защото той все още е фен на Виктор от неговата група.
Но така де, да види момичето мен добре ли ми е било едно време, като въздишах по татко й.

Думи, думи и нищо повече

А пък моята "моля, другарката" беше много зла жена. Наистина. Знам, че не е хубаво да се говори така, но бях в някакъв непрекъснат стрес, а и целия клас, докато не станах 7 клас и не отидохме по други училища. то не бяха крясъци, строяваше ни както и хрумне, беше учителка по руски и по омразни часове от този не съм имала. И то не заради руския, а заради "дарбата" й да унижава ученика пред целия клас.
И сега, като я видя, само поздравявам и отминавам. Нямам желание да си говоря с нея.

Думи, думи и нищо повече

И къде отиде, като избяга?

Думи, думи и нищо повече