Мрънкалник
97 отговора
0 прегледа
Мрънкалник
В тази тема може да мрънкате:)), да депресирате на воля другите клубари с тежките си мисли, да описвате екзистенциалните си кризи и въобще да страдате виртуално:))
Ай да видим кой умее да страда като Дебелянов герой.
Думи, думи и нищо повече
Ай да видим кой умее да страда като Дебелянов герой.
Думи, думи и нищо повече
Re: Мрънкалник
ПиснА ми от болести и болници тази година, едно след друго, дъх не мога да си поема. ПиснА ми от лекари, сестри, манипулационни и линейки.
ПиснА ми от системи и лекарства с шепи.
Ей на, казах си.
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.
ПиснА ми от системи и лекарства с шепи.
Ей на, казах си.
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.
Re: Мрънкалник
Сбърках се от бачкане днеска!
И домашния ми комп даде фира! Ааааааааааа!
Re: Мрънкалник
така не ми се мият съдове, нито ми се оправя вкъщи, нито ми се прибира пране, нищо не ми се прави по домакинската част.
а също така не обичам да ги оставам тези неща за другия ден.

Думи, думи и нищо повече
а също така не обичам да ги оставам тези неща за другия ден.
Думи, думи и нищо повече
Re: Мрънкалник
Неееее, никакви камъни мойта градинка! Утре на живо, бейби, готви се! 
Re: Мрънкалник
Трудно се намират римофили в наше време. Вие сте виновни, варвари такива.
Re: Мрънкалник
искам повече ..... секс...
къде е ....
п.п.между двете неща няма връзка...
къде е ....
п.п.между двете неща няма връзка...
Re: Мрънкалник
Тъжно ми е, че всичките ми истински приятели са все далече, и се виждаме "от дъжд на вятър". Тъжно ми е... че няма с кого да си говоря за книги, че има толкова малко хора, които могат да разберат как и защо мога да "полудея" по някоя книга, криво ми е, че сега пак така "полудях" по една книжна поредица, а няма нито с кого да споделя така, че наистина да ме чуе и разбере, нито пък има шанс да намеря и прочета останалите книги. Тъжно ми е, че никой не харесва "моята" музика. Тъжно ми е, ч(е почти в същия момент, когато си казах: "Това цял живот съм чакала да го преведа", разбрах, че няма да стане...
Тъжно ми е, че лятото свърши.
Тъжно ми е, че лятото свърши.
Re: Мрънкалник
" Тъжно ми е... че няма с кого да си говоря за книги, че има толкова малко хора, които могат да разберат как и защо мога да "полудея" по някоя книга,"
Знаеш, че за това точно можеш да разчиташ на мен! Чакам те
Знаеш, че за това точно можеш да разчиташ на мен! Чакам те
Re: Мрънкалник
Давай, и аз се включвам в темата за книгите, щото са ми слабост
I've never been lonely
'Cause me is so kool
I've never been lonely
'Cause me is so kool
Re: Мрънкалник
Е, щом се заформи групичка... Ама няма да ми се смеете /много/.
Та - накратко. Преди месец и нещо същите тез симпатяги, дето им преведох "игрите на глада", най-невинно ми връчиха други две книги от същата авторка. Само че доста далеч от ужаса на "Игрите" - детско фентъзи, почти с елементи на приказка. Има страхотии и там, де, ама не чак да ти докарат шок и безсъние.
Та: започвам аз да чета с нагласата, че "айде сега, няк'ви си там детинщини, ама от мен да мине, ще го прочета". И така до двайсета страница. После изведнъж се усетих, че не мога да оставя книгата. Не я изчетох, изгълтах я. С втората се случи същото. Просто ги изчетох и ги почнах отново. Докато в един момент се хванах, че вече помня цели откъси. И че ги възприемам като нещо, по което ще работя.
Иначе идеята в самите книги не е особено оригинална - някакъв си хлапак на 11 години случайно пропада в някакъв вълшебен свят, в който - изненада! - се оказва, че го чакат от много отдавна, защото според някакво си пророчество той бил The Warrior from the Overland /те са Underland, а градът им се казва Reagalia/, който щял да дойде да ги избави от не знам си какви страхотии и "да им върне светлината" - това последното е цитат. Заради което трябва да се събере една групичка и да се отправи на мисия. Естествено, всичко приключва с хепиенд, следва дълго сбогуване и той смята, че няма да се върне повече там. Да, ама не -оказва се, че има и друго пророчество, според което пак той трябва да ги избави от огромен бял плъх, известен като the Bane - тая дума не я знаех, оказа се, че значи "напаст". "Напастта" обаче се оказа бебе-плъхче, ревящо за майка си. При което нашият човек се размекна и го пощади. И пак си се върна в неговата страна.
Ей дотук я знам историята. Не знам как ще докопам другите 3 книги, ама трябва да ги докопам. Знам само, че "Напастта" порасна и взе да тероризира страната, та каквото трябваше да стане в книга 2, май ще стане в последната...
Само да добавя, че забравих - тая щуротия се зове като цяло "The Underland Chronicles".
Та - накратко. Преди месец и нещо същите тез симпатяги, дето им преведох "игрите на глада", най-невинно ми връчиха други две книги от същата авторка. Само че доста далеч от ужаса на "Игрите" - детско фентъзи, почти с елементи на приказка. Има страхотии и там, де, ама не чак да ти докарат шок и безсъние.
Та: започвам аз да чета с нагласата, че "айде сега, няк'ви си там детинщини, ама от мен да мине, ще го прочета". И така до двайсета страница. После изведнъж се усетих, че не мога да оставя книгата. Не я изчетох, изгълтах я. С втората се случи същото. Просто ги изчетох и ги почнах отново. Докато в един момент се хванах, че вече помня цели откъси. И че ги възприемам като нещо, по което ще работя.
Иначе идеята в самите книги не е особено оригинална - някакъв си хлапак на 11 години случайно пропада в някакъв вълшебен свят, в който - изненада! - се оказва, че го чакат от много отдавна, защото според някакво си пророчество той бил The Warrior from the Overland /те са Underland, а градът им се казва Reagalia/, който щял да дойде да ги избави от не знам си какви страхотии и "да им върне светлината" - това последното е цитат. Заради което трябва да се събере една групичка и да се отправи на мисия. Естествено, всичко приключва с хепиенд, следва дълго сбогуване и той смята, че няма да се върне повече там. Да, ама не -оказва се, че има и друго пророчество, според което пак той трябва да ги избави от огромен бял плъх, известен като the Bane - тая дума не я знаех, оказа се, че значи "напаст". "Напастта" обаче се оказа бебе-плъхче, ревящо за майка си. При което нашият човек се размекна и го пощади. И пак си се върна в неговата страна.
Ей дотук я знам историята. Не знам как ще докопам другите 3 книги, ама трябва да ги докопам. Знам само, че "Напастта" порасна и взе да тероризира страната, та каквото трябваше да стане в книга 2, май ще стане в последната...
Само да добавя, че забравих - тая щуротия се зове като цяло "The Underland Chronicles".
Редактирано от denny на
Re: Мрънкалник
Аз вчера приключих "Изумителният Морис...." и съм пред дилема-дали да започна новата, която си купих( "В търсене произхода на човечеството" на Ердоган Ерчиван-това е автора на "Забранената египтология", страхотна книга) или да препрочета "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън( обожавам я тази книга). Ще хвърлям чоп
Re: Мрънкалник
Улееееееее, да те почвам ли сега на тема книги?

I've never been lonely
'Cause me is so kool
I've never been lonely
'Cause me is so kool