Помощ

Търся помощ, давя се...

то е ясно че дори няма да се хвана за нея, защото няма смисъл
ако имаше смисъл нямаше да се давя

не е необходимо да има смисъл

приеми с крайно безразличие съдбата си и продължи да се давиш.

[линк]

продължавам да се давя независимо как приемам всичко
е не може ли човек малко да си оплаче егото

не може да се давиш безупречно и да плачеш за егото си в същото време.

[линк]

разбира се че може - давай! хората тва правят в поне 80% от будното си време, а някои дори и в 99%. дори и когато седят на тоалетната, се оплакват наум

ами не се давя безупречно

ами дави се безупречно както ти казах по-горе

[линк]

останалия 1% е да се харесат на някого

[линк]

ок започвам
значи първо можеше да се удавя по-бързичко и по-безболезнено преди 6 месеца - не го направих
значи съм тъпа - не виждам кое е илюзия и кое е истина
а пък и истината не съвпада с това което ОЧАКВАМ
омръзна ми да ми се случват разни неща
в момента направо мразя любовта
плача
тъжно ми е за мене си и се самосъжалявам успешно
някой ще ми разкаже ли смисълът на приказката за дивите лебеди?
не съм на ниво на каквото се очаква да бъда
мразя да имат очаквания към мен
изобщо съм на фаза да мразя
горе долу се оплаках

ех, глупав Пишльо с малка показалка - веднъж като се харесаш на себе си, и останалите вече нямат значение

ама няма как да знаеш, заради тази малка показалка

ами не искам
искам да се давя докато крещя че съм зле и че мразя всичко и ситуацията също

Много сме така. Аз му викам свободно падане без дъно.
Явно нещо става из вселената.
В астрофорум се оказахме няколко човека със същите изживявания и тежката планетна опозиция Сатурн-Уран ни се оказа все в остта 10-4 дом.
Ако ми метнеш на бележка дата, час и място на раждане, ще погледна.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

аз си знам къде са и не ми правят нищо но ето ти данните ми
11.01.1975
7.28 ч. софия

при мен не е точно свободно падане без дъно, има дъно и освен това знам откъде падам за съжаление, че можеше да го направя още веднага, когато поисках, ама нейсе...

любоф, любоф - варен картоф,
разрежеш го -
а той суров


илюзиите и истините са страни на една и съща монета. или по-скоро многостенно зарче. което е било истина вчера, е илюзия днес. което е илюзия днес, кой може да каже дали няма да бъде истина някой ден?

всичко е такова каквото го мислиш.

мрази я колкото си искаш, любовта. недей да мразиш себе си обаче - много е разрушително. и нелогично - какво сега, преди нещата са изглеждали различно.. човек трябва да опитва. от всичко. иначе краткия живот си минава в скука. така че недей да ти е тъжно за себе си, щеше да е тъжно ако не беше ги разнищила - истините и илюзиите. казват му 'мечти'. в деня в който престанем да мечтаем вече не сме живи. така че, не не си тъпа - просто си жива

истините и лъжите са без значение. а за дивите лебеди не искам да разказвам. много им е тежък живота понеже.

трябва време. а докато времето отмине, полезното нещо е да се стараеш да си заета - с каквото и да е. от сутрин до здрач така няма да има време за сълзи.

аз себе си не мога да се мразя, прекалено много се обичам
не е проблема в това кое как го мисля, а проблема е че как съм се поддала на илюзиите, как и защо и мразя илюзиите

To за можене, може. Или поне аз разрешавам.
Това че го правиш обаче е индикация, че се давиш в леген.