Без лице

Една жена разказваше спомените си за Аушвиц. Обръснали ги. Облекли им еднакви сиви дрехи. С ужас установили, че не могат да се различават, не разпознават майките, сестрите си ...
Тогава се замислих какъв ужас е да изпаднеш в такава ситуация. Да загубиш не само нещата, които имат някаква материална стойност, а и себе си. Да си заобиколен от еднакви хора, сред които търсиш нещо твое, а не го откриваш. Аз бих се почувствала така, сякаш един и същи момент се повтаря до безкрайност - губи се миналото, губи се и бъдещето, защото са еднакви.

Знам, че е тъпо, но в момента ми е такова настроението - малко съм нервна заради работата. И заради факта, че има една подобна нишка в професията ми. И в живота изобщо.

[линк]

Единствената "забележителност", която не посетих в Амстердам беше къщата на Анне Франк. Просто не можах.
Разбирам, че даваш Аушвиц само за пример във връзка с обезличаването, но за мен този пример е много, много краен.

Думи, думи и нищо повече

Това е травма, която е белязала не само тези хора, но и поколенията им. Живеят сред нас, но са затворени в свой собствен свят и са плашещо различни от нас. Страхът и ужасът все още са дълбоко в тях и ще трябва да минат доста поколения, докато забравят този шок.
А за аналогията с професията ти - обезличаването и влизането в стереотип, който не ти харесва или направо те отвращава, го има във всяка професия. И колкото по-късно си дадеш сметка за конфликта между собствените ти ценности и изискванията на професията, толкова по-трудно намираш компромиса между двете...

Признавам си, че не се идентифицирам с нито една от двете си професии.

I've never been lonely
'Cause me is so kool

Ето тук не искам да живея:

[линк]

I've never been lonely
'Cause me is so kool

Работих много неща преди да открия това, което искам да правя. Сигурно съм голяма лигла. Когато нещо ме тормози направо полудявам докато не го *оправя* както ми харесва.

Кало, дала си наистина тежък пример. Явно ти е доста гадно. Не забравяй, че все пак ти командваш парада. Ако някой не е разбрал покажи му среден пръст.

Искам да отбележа, че и двете неща, които върша, ми харесват. Но не се идентифицирам с нито едно от двете. И трето да вършех, и с него нямаше да се идентифицирам.

I've never been lonely
'Cause me is so kool

О, май те разбрах погрешно. Реших, че не ти харесва.

Напротив, харесва ми. И да, не го върша само за кинти. Въпреки че май това в повечето случаи е по-разумния подход.

I've never been lonely
'Cause me is so kool

Много е важно да харесваш работата си според мен. Бих вършила всякаква работа. Ще намеря начин да се абстрахирам. Но защо? Кому е нужно? Работила съм неща които не ми харесват или направо ме травмират. Не, ако не можеш да се усмихнеш по всяко време - тая работа не си заслужава... Дори когато се чудя от къде да го почна пак не бих избрала да работя друго.

Всичко се повтаря, няма страшно

[линк]

Добър дух!

или кой беше казал...
"Който не познава историята си, е обречен да я преживее отново"... нещо такова...

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Или - Човекът е единственото животно, което се спъва в един и същ камък повече от веднъж...