Север
55 отговора
0 прегледа
ако трябва и с ушанка ще бера грозде! 
студът
не може да бъде проблем по това време на годината на село.
При средна температура през деня 25 и половина(при това за периода 60-та-90-та, когато СМО е приела за база засега, сега е с поне 2-3 отгоре), Септември си е почти летен месец там. Е-днес бе 28 да речем. Тъй че и при 10 под норма пак ще е почти 20, а такава аномалия е просто ГОЛЯМА рядкост. С една дума не е студът заплаха, а дъждът...Моделите все още танцуват, последният никак не е добър. Но -има още достатъчно време.
Но и при дъжд вътре е приятно уи топло и има 3000 тома книжки, интернет и печка на дърва. Тъй че-спокойно.
При средна температура през деня 25 и половина(при това за периода 60-та-90-та, когато СМО е приела за база засега, сега е с поне 2-3 отгоре), Септември си е почти летен месец там. Е-днес бе 28 да речем. Тъй че и при 10 под норма пак ще е почти 20, а такава аномалия е просто ГОЛЯМА рядкост. С една дума не е студът заплаха, а дъждът...Моделите все още танцуват, последният никак не е добър. Но -има още достатъчно време.
Но и при дъжд вътре е приятно уи топло и има 3000 тома книжки, интернет и печка на дърва. Тъй че-спокойно.
Редактирано от Kиpo на
разбира се!
Дано не идваш с романтични свръхочаквания, придобити от филмите с подобна тематика.
Но е супер:Има (обикновено)топлина, уют, къща, която бавно и мъчително се променя наполовина в избичка, за да не ослепее и загине, както много свои посестрими без човешкото присъствие в себе си(дълга скоба: аз съм не просто материалист, а войнстващ материалист, но не мога да отрека мистичния начин, по който една къща, останала без хора в себе си се схлупва вглъбява и загива за секунди по летоброенето на камъка- няколко години само).
Има уютни стаички, места, където се вижда Слънцето, спомени и навеси за скарата, дори по време на дъжд.
Прочее, помня един гроздобер, първите няколко ги правех с приятели пак, но лозята бяха по-малко. Един от най-добрите ми приятели, съученик, блестящ учен-историк, етнолог и хералдик(но да спра, че може да го познае някой) в един-два такива дъждовни дни, в които чакахме дъжда да спре, за да се качим на лозето, ми направи родословното дърво. Отначало се отнасях малко скептично и снизходително(сега продължавам да съм скептик винаги, но снизхождението е нещо лошо, по-скоро позори снизходителя) към методологията, но после бях изумен и сащисан: стигна почти до средата на 18 век и дори вкара най-ценното от придобитото инфо във фамилния ми герб.
Както и да е, това без връзка, освен, че тогава бе толкова хладно(вероятно почти 15-17), че се поколебах дали да не запаля печката. Все пак се оправи.
БТВ ми хрумна дали да не организирам едно прасеколене през Декември със звездите от гроздобера. Тогава вече ще има печки, камини, младо вино и романтика. Хм...
Но е супер:Има (обикновено)топлина, уют, къща, която бавно и мъчително се променя наполовина в избичка, за да не ослепее и загине, както много свои посестрими без човешкото присъствие в себе си(дълга скоба: аз съм не просто материалист, а войнстващ материалист, но не мога да отрека мистичния начин, по който една къща, останала без хора в себе си се схлупва вглъбява и загива за секунди по летоброенето на камъка- няколко години само).
Има уютни стаички, места, където се вижда Слънцето, спомени и навеси за скарата, дори по време на дъжд.
Прочее, помня един гроздобер, първите няколко ги правех с приятели пак, но лозята бяха по-малко. Един от най-добрите ми приятели, съученик, блестящ учен-историк, етнолог и хералдик(но да спра, че може да го познае някой) в един-два такива дъждовни дни, в които чакахме дъжда да спре, за да се качим на лозето, ми направи родословното дърво. Отначало се отнасях малко скептично и снизходително(сега продължавам да съм скептик винаги, но снизхождението е нещо лошо, по-скоро позори снизходителя) към методологията, но после бях изумен и сащисан: стигна почти до средата на 18 век и дори вкара най-ценното от придобитото инфо във фамилния ми герб.
Както и да е, това без връзка, освен, че тогава бе толкова хладно(вероятно почти 15-17), че се поколебах дали да не запаля печката. Все пак се оправи.
БТВ ми хрумна дали да не организирам едно прасеколене през Декември със звездите от гроздобера. Тогава вече ще има печки, камини, младо вино и романтика. Хм...
Редактирано от Kиpo на
Ще те споменем в някоя наздравица споко
но за прасоколенето не разчитай на мен
