Книгите, които четем
49 отговора
0 прегледа
Книгите, които четем
в момента?
Аз чета все още "Петър І" на Алексей Толстой.
Романът е написан много увлекателно, една широка панорама на живота в Русия от края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ.
Аторът между другото е критичен към самата личност на Петър и не спестява някои негови отрицателни качества в художественото повествование, което на мен лично ми харесва. Все пак монарсите са и хора, с всичките свои силни и слаби страни.
Реформите, които и младия цар въвежда, коренната промяна, както в религията, така и във светския живот, също са описани доста живописно. Сцената, в която събира болярите и ги застава да си обръснат брадите, въвеждането на западния етикет - политес, предизвикват и смях, и сълзи....
Построяването на флотата, първите поражения и победи на турската армия....размаха на младия Петър.
Между другото, авторът застъпва тезата, че решението на Петър І за коренна промяна е повлияно от живота и устройството в немското поселище Кукуй и на присъствието / както винаги / на първата любов
.
По-късно ще постна и един цитат, който ми се струва в унисон с днешния ден. За политиката, парите и властта.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Аз чета все още "Петър І" на Алексей Толстой.
Романът е написан много увлекателно, една широка панорама на живота в Русия от края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ.
Аторът между другото е критичен към самата личност на Петър и не спестява някои негови отрицателни качества в художественото повествование, което на мен лично ми харесва. Все пак монарсите са и хора, с всичките свои силни и слаби страни.
Реформите, които и младия цар въвежда, коренната промяна, както в религията, така и във светския живот, също са описани доста живописно. Сцената, в която събира болярите и ги застава да си обръснат брадите, въвеждането на западния етикет - политес, предизвикват и смях, и сълзи....
Построяването на флотата, първите поражения и победи на турската армия....размаха на младия Петър.
Между другото, авторът застъпва тезата, че решението на Петър І за коренна промяна е повлияно от живота и устройството в немското поселище Кукуй и на присъствието / както винаги / на първата любов
По-късно ще постна и един цитат, който ми се струва в унисон с днешния ден. За политиката, парите и властта.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Re: Книгите, които четем
Знаеш, и аз съм на историческа тематика. С голямо удоволствие препрочитам книгата на Лариса Васильева "Жены русской короны". Тя представлява интерес не толкова, като исторически роман, колкото, като нестандартен поглед, женски поглед, на ролята на жените до или на царския престол на Русия в продължение на 10 века.
Започва този ред - киевска княгиня Олга, ..."в своем духовном становлении прошедшей сложный путь от язычества к христианству. Меня удивило, как эта женщина в то бесправное для слабой половины человечества время осмелилась совершать исключительно мужские поступки: отомстила за убийство мужа и сожгла город своих врагов. Потом обошла Новгород, Псков, Старую Русу и другие города, чтобы «собрать страну» и впервые проложить четкие границы Киевской Руси. Хорошей хозяйке хотелось точно знать, чем же она владеет"
Това е цитат от едно интервю на самата Василева.
Захващащо четиво. Започнеш ли да четеш - не можеш да спреш.
Препоръчвам.
Не пытайтесь понять женщину, а то, не дай бог, еще поймете.......
Започва този ред - киевска княгиня Олга, ..."в своем духовном становлении прошедшей сложный путь от язычества к христианству. Меня удивило, как эта женщина в то бесправное для слабой половины человечества время осмелилась совершать исключительно мужские поступки: отомстила за убийство мужа и сожгла город своих врагов. Потом обошла Новгород, Псков, Старую Русу и другие города, чтобы «собрать страну» и впервые проложить четкие границы Киевской Руси. Хорошей хозяйке хотелось точно знать, чем же она владеет"
Това е цитат от едно интервю на самата Василева.
Захващащо четиво. Започнеш ли да четеш - не можеш да спреш.
Препоръчвам.
Не пытайтесь понять женщину, а то, не дай бог, еще поймете.......
Re: Книгите, които четем
Да, княгиня Олга е била силна личност. Четох в нета преди време за нея. Съобразителна, умна, находчива, твърда.
Тулса също споменаваше за филм за онова време.
Виж какъв интересен исторически факт - основите на силна държава са положени от жена.
Благодаря за препоръката.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Тулса също споменаваше за филм за онова време.
Виж какъв интересен исторически факт - основите на силна държава са положени от жена.
Благодаря за препоръката.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Re: Книгите, които ..все още четем
В момента чета две книги.
Едната е претенциозно детективче на Маринина("Седьмая жертва"), а другата е една от последните книги(2005) на неотдавна починалия В. Аксенов("Вольтерианцы и вольтерианки").
Та..книгата за волтерианците и волтерианките ми дава доста зор и я мъча дълго.
Многопланова и изпълнена с понякога доста необузданите фантасмагории и импровизации на Аксенов, тя все пак почива на реални исторически факти:
писмата на Волтер и Екатерина Втора.
В книгата има и разсъждения за ролята на мъжкото и женското начало в управлението и
преобразуването на Русия.
Ще приведа тук един фрагмент от измисления диалог на Волтер и специален пратеник на императрицата(фон Фигин):
"...Царь Петр собрал в своей личности максимум мужской воли.
Именно мужской фанатизм был его главным движителем.
Превратить сонное царство, готовое претерпеть
новый грандиозный распад, как при нашествии монголов, в современное европейское государство - такова была всепоглощающая и маниакальная цель.
Он сотворил чудо государственное и личное, представ в апофеозе мужества и сопряженных
с ним могучей воли и жестокости.
После Петра в России началась деградация мужского начала....
Так из глубин родилась идея замены мужского начала женским.Замены непреклонности и фанатизма терпимостью и своеобразной женской хитростью.
Замена жестокости ради будущего блага ,нынешным благом ради будущего порядка.
Ведь женский ум более прагматичен , чем ум
мужлана главаря, который даже в самом
благородном обличье все таки сроден бандиту;
вы согласны мой метр?"
"О да!" - воскликнул Вольтер...
"Мне очень по душе мой друг ваш столь феминисткий анализ этой исторической ситуации.."

Едната е претенциозно детективче на Маринина("Седьмая жертва"), а другата е една от последните книги(2005) на неотдавна починалия В. Аксенов("Вольтерианцы и вольтерианки").
Та..книгата за волтерианците и волтерианките ми дава доста зор и я мъча дълго.
Многопланова и изпълнена с понякога доста необузданите фантасмагории и импровизации на Аксенов, тя все пак почива на реални исторически факти:
писмата на Волтер и Екатерина Втора.
В книгата има и разсъждения за ролята на мъжкото и женското начало в управлението и
преобразуването на Русия.
Ще приведа тук един фрагмент от измисления диалог на Волтер и специален пратеник на императрицата(фон Фигин):
"...Царь Петр собрал в своей личности максимум мужской воли.
Именно мужской фанатизм был его главным движителем.
Превратить сонное царство, готовое претерпеть
новый грандиозный распад, как при нашествии монголов, в современное европейское государство - такова была всепоглощающая и маниакальная цель.
Он сотворил чудо государственное и личное, представ в апофеозе мужества и сопряженных
с ним могучей воли и жестокости.
После Петра в России началась деградация мужского начала....
Так из глубин родилась идея замены мужского начала женским.Замены непреклонности и фанатизма терпимостью и своеобразной женской хитростью.
Замена жестокости ради будущего блага ,нынешным благом ради будущего порядка.
Ведь женский ум более прагматичен , чем ум
мужлана главаря, который даже в самом
благородном обличье все таки сроден бандиту;
вы согласны мой метр?"
"О да!" - воскликнул Вольтер...
"Мне очень по душе мой друг ваш столь феминисткий анализ этой исторической ситуации.."
Re: Книгите, които четем
А аз препрочитам незабравимия Веничка Ерофеев и се обливам в сълзи на умиление
...
Но если человек не хочет зря топтать мироздание, пусть он пошлет к свиньям и "ханаанский бальзам", и "дух Женевы". А лучше пусть он сядет за стол и приготовит себе "слезу комсомолки". Пахуч и странен этот коктейль. Почему пахуч, вы узнаете потом. Я вначале объясню, чем он странен.
Пьющий просто водку сохраняет и здравый ум, и твердую память или, наоборот, теряет разом и то и другое. А в случае со "слезой комсомолки" просто смешно: выпьешь ее сто грамм, этой "слезы" - память твердая, а здравого ума как не бывало. Выпьешь еще сто грамм - и сам себе удивляешься: откуда взялось столько здравого ума? И куда девалась вся твердая память?..
Даже сам рецепт "слезы" благовонен. А от готового коктейля, от его пахучести, можно на минуту лишиться чувств и сознания. Я, например, лишался.
Лаванда - 15 г.
Вербена - 15 г.
"Лесная вода" - 30 г.
Лак для ногтей - 2 г.
Зубной эликсир - 150 г.
Лимонад - 150 г.
Беспредельная сладость свободы
отринуть свободу...
Но если человек не хочет зря топтать мироздание, пусть он пошлет к свиньям и "ханаанский бальзам", и "дух Женевы". А лучше пусть он сядет за стол и приготовит себе "слезу комсомолки". Пахуч и странен этот коктейль. Почему пахуч, вы узнаете потом. Я вначале объясню, чем он странен.
Пьющий просто водку сохраняет и здравый ум, и твердую память или, наоборот, теряет разом и то и другое. А в случае со "слезой комсомолки" просто смешно: выпьешь ее сто грамм, этой "слезы" - память твердая, а здравого ума как не бывало. Выпьешь еще сто грамм - и сам себе удивляешься: откуда взялось столько здравого ума? И куда девалась вся твердая память?..
Даже сам рецепт "слезы" благовонен. А от готового коктейля, от его пахучести, можно на минуту лишиться чувств и сознания. Я, например, лишался.
Лаванда - 15 г.
Вербена - 15 г.
"Лесная вода" - 30 г.
Лак для ногтей - 2 г.
Зубной эликсир - 150 г.
Лимонад - 150 г.
Беспредельная сладость свободы
отринуть свободу...
Re: Книгите, които ..все още четем
Тулса, неразумно е да се отричат очевидни неща 

Сега сериозно. Пресилено ми се вижда сравнението на Аксенов между максимума мъжка воля и фанатизма на Петър І. По-скоро аз се спирам на твърдата решимост, воля и размах, с които той е провел реформите в Русия.
Интересно ми е дали и неговите съвременници не са го определяли като тиран, диктатор? Има ли хроники от онези далечни години, какво пишат за неговото управление и западните хроникьори? Около 1700 година в Европа също е съществувала доста сложна политическа обстановка, нужни са били доста дипломатичност и дворцови ходове, които той е владеел и успял да се възползва. Поне от прочетеното в книгата оставам с впечатление, защото научна литература не съм чела и признавам, историята на Русия ми е непозната.
Съвсем нормално е, то се наблюдава и в другите страни, след такъв силен и могъщ владетел, да има упадък в управлението на държавата. В България, след Симеон Велики, Петър едва успява да удържи разпадането на страната, появяват се богомилите - има ли такава ерес и в Русия, и последващото завладяване от Византия.
Рядко се раждат такива харизматични личности. Аз бих определила Александър ІІ за такава личност. Всъщност той стана символа на Русия.
А колкото до влиянието на жените в управлението, Багира може да се включи с по-компетентно мнение.
Аз ще повторя старата поговорка, че зад всеки успял мъж стои умна жена.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Допуснала съм груба грешка.
Говоря за Александър ІІ, който е премахнал крепостничеството, не за Александър Невски.
Моля да ме извините.
В отговор на:"Мне очень по душе мой друг ваш столь феминисткий анализ этой исторической ситуации.."
Сега сериозно. Пресилено ми се вижда сравнението на Аксенов между максимума мъжка воля и фанатизма на Петър І. По-скоро аз се спирам на твърдата решимост, воля и размах, с които той е провел реформите в Русия.
Интересно ми е дали и неговите съвременници не са го определяли като тиран, диктатор? Има ли хроники от онези далечни години, какво пишат за неговото управление и западните хроникьори? Около 1700 година в Европа също е съществувала доста сложна политическа обстановка, нужни са били доста дипломатичност и дворцови ходове, които той е владеел и успял да се възползва. Поне от прочетеното в книгата оставам с впечатление, защото научна литература не съм чела и признавам, историята на Русия ми е непозната.
Съвсем нормално е, то се наблюдава и в другите страни, след такъв силен и могъщ владетел, да има упадък в управлението на държавата. В България, след Симеон Велики, Петър едва успява да удържи разпадането на страната, появяват се богомилите - има ли такава ерес и в Русия, и последващото завладяване от Византия.
Рядко се раждат такива харизматични личности. Аз бих определила Александър ІІ за такава личност. Всъщност той стана символа на Русия.
А колкото до влиянието на жените в управлението, Багира може да се включи с по-компетентно мнение.
Аз ще повторя старата поговорка, че зад всеки успял мъж стои умна жена.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Допуснала съм груба грешка.
Говоря за Александър ІІ, който е премахнал крепостничеството, не за Александър Невски.
Моля да ме извините.
Редактирано от moon_flower на
Re: Книгите, които четем
Много интересен коктейл, но още по-интересно неговото влияние. Само на мъжете ли влияе така?
Понякога е полезно да се губи паметта, дори е и здравословно....
Още една книга в купчинката.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Re: И аз това му казвам....
......че е неразумно!
Лично на мене много ми хареса този ...анализ.
Има доста сходни позиции в ....феминистком анализе исторической ситуации Фигина ...и нестандартния поглед върху ролята на жената до руския ила на руския престол на Василева. Между другото и нея я обвиняват във феминизъм, макар че лично на мене тя не прави впечатление на върла феминистка. Това, че дава нестандартен, не мъжки поглед върху влиянието на жени в управлението на една велика държава и акцентира повече нюанси именно на тяхната роля - не я прави феминистка. Определено това не се харесва на силната половина на човечеството, но и аз съм на мнение, че зад всеки успял мъж стои умна жена.
Непременно намери тази книга. Всъщност защо точно реших да я препрочета - за да направя някаква хронология на руските царе от основаването на Киевската Рус до последния Романов. И на жените, които са били до тях, а сред тях има доста интересни личности, на които можем да спрем по-нататък, както и да опресня някои пробели в историята на Русия.
Та, да се върнем към великата княгиня Олга.
Много са интересни дебати по повод произхода й.
Въпреки, че няма конкретни свидетелства, руските историци поддържат тезата, че тя произхожда от Псков, който по онова време се е наричал Плесковъ.
Българските историци, начело с Чилингиров защитават тезата, че тя е родом от българската столица Плиска, която също в някои стари документи и летописи се е наричала Плесковъ или Плъсковъ и, че дори е възможно тя да е била дъщеря на българския цар Симеон Велики и сестра на Петър.
Хубавото е на тази книга, че прочитайки някакъв определен период от нейната история, въпреки, че самата Василева изрично споменава, че няма претенции за исторически роман, започваш да ровиш и да търсиш други източници, за да създадеш цялостна и достоверна представа за определения исторически период, описван в книгата.
ПП. Тулса, тамън исках да ти кажа да се включиш в тази тема и да престанеш да ръсиш афоризми в съседната............и ти ме изпревари. Но включването е достойно. Въпреки, че предусещам накъде...копаш
Не пытайтесь понять женщину, а то, не дай бог, еще поймете.......
Лично на мене много ми хареса този ...анализ.
Има доста сходни позиции в ....феминистком анализе исторической ситуации Фигина ...и нестандартния поглед върху ролята на жената до руския ила на руския престол на Василева. Между другото и нея я обвиняват във феминизъм, макар че лично на мене тя не прави впечатление на върла феминистка. Това, че дава нестандартен, не мъжки поглед върху влиянието на жени в управлението на една велика държава и акцентира повече нюанси именно на тяхната роля - не я прави феминистка. Определено това не се харесва на силната половина на човечеството, но и аз съм на мнение, че зад всеки успял мъж стои умна жена.
Непременно намери тази книга. Всъщност защо точно реших да я препрочета - за да направя някаква хронология на руските царе от основаването на Киевската Рус до последния Романов. И на жените, които са били до тях, а сред тях има доста интересни личности, на които можем да спрем по-нататък, както и да опресня някои пробели в историята на Русия.
Та, да се върнем към великата княгиня Олга.
Много са интересни дебати по повод произхода й.
Въпреки, че няма конкретни свидетелства, руските историци поддържат тезата, че тя произхожда от Псков, който по онова време се е наричал Плесковъ.
Българските историци, начело с Чилингиров защитават тезата, че тя е родом от българската столица Плиска, която също в някои стари документи и летописи се е наричала Плесковъ или Плъсковъ и, че дори е възможно тя да е била дъщеря на българския цар Симеон Велики и сестра на Петър.
Хубавото е на тази книга, че прочитайки някакъв определен период от нейната история, въпреки, че самата Василева изрично споменава, че няма претенции за исторически роман, започваш да ровиш и да търсиш други източници, за да създадеш цялостна и достоверна представа за определения исторически период, описван в книгата.
ПП. Тулса, тамън исках да ти кажа да се включиш в тази тема и да престанеш да ръсиш афоризми в съседната............и ти ме изпревари. Но включването е достойно. Въпреки, че предусещам накъде...копаш
Не пытайтесь понять женщину, а то, не дай бог, еще поймете.......
Re: Книгите, които четем
Аз чета„Тhe телки“-те на Минаев и „Школа лентяев“ на Норбеков [линк].
Не толкова като система за физически упражнения, а като философия ми допада.Стилът е уникален.
Нищо по -сериозно на руски за момента.
Другото ми е много любимата Исабел Алиенде,но нея на български вече.
Не видях цитат от "Петър І" в следващите постове или ми се губи нещо?!
---------------------------------------------------------------
Разгледах сайта на Лариса Васильева [[линк]-ами, тя се оказа много плодотворна авторка и след думите на БаГира -Захващащо четиво. Започнеш ли да четеш - не можеш да спреш.
Препоръчвам. ,
значи ако започне човек едната книга ,то трябва да изчете докрая всичко от авторката.
Дааааааа,книгите се множат в перспектива!
Не толкова като система за физически упражнения, а като философия ми допада.Стилът е уникален.
Нищо по -сериозно на руски за момента.
Другото ми е много любимата Исабел Алиенде,но нея на български вече.
Не видях цитат от "Петър І" в следващите постове или ми се губи нещо?!
---------------------------------------------------------------
Разгледах сайта на Лариса Васильева [[линк]-ами, тя се оказа много плодотворна авторка и след думите на БаГира -Захващащо четиво. Започнеш ли да четеш - не можеш да спреш.
Препоръчвам. ,
значи ако започне човек едната книга ,то трябва да изчете докрая всичко от авторката.
Дааааааа,книгите се множат в перспектива!
Редактирано от ApлeKинo7 на
Россияне выбрали любимую книгу
[линк]
Лучшей книгой может считаться роман Михаила Булгакова "Мастер и Маргарита". Таковы результаты опроса, проведённого Исследовательским центром портала SuperJob.ru. В нем участвовали три тысячи человек из разных регионов страны.
Присъединявам се към мнението на руснаците,но и още колко други биха заслужили това първо място.................
Лучшей книгой может считаться роман Михаила Булгакова "Мастер и Маргарита". Таковы результаты опроса, проведённого Исследовательским центром портала SuperJob.ru. В нем участвовали три тысячи человек из разных регионов страны.
Присъединявам се към мнението на руснаците,но и още колко други биха заслужили това първо място.................
Re: Россияне выбрали любимую книгу
*Майсторът и Маргарита* ....съвсем я забравих тази книга
.
Чета я онлайн, качена на компа, но някак си....съвсем друго си е усещането да държиш книга в ръце....и трудно върви процеса...
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Чета я онлайн, качена на компа, но някак си....съвсем друго си е усещането да държиш книга в ръце....и трудно върви процеса...
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Re: Россияне выбрали любимую книгу
По темата за ММ, един налудничав текст:
««Мастер и Маргарита»: гимн демонизму? Либо Евангелие беззаветной веры, 8 октябрь 2004 г.»:
[линк]
««Мастер и Маргарита»: гимн демонизму? Либо Евангелие беззаветной веры, 8 октябрь 2004 г.»:
[линк]
Re: Книгите, които ..все още четем
" В образа на Волтер читателят ще открие човек с огромна творческа сила, какъвто днес на Русия й липсва, казва Аксьонов. У нас няма и намек за появата на духовен лидер, който хем да удържа назряващата революция, хем да е чувствителен към социалната справедливост. Имаме само вождове, готови да поведат армията."
Аторът става носител на литературната награда "Букер - Отворена Русия" за последния си роман - "Волтерианци и волтерианки" (2004).
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Аторът става носител на литературната награда "Букер - Отворена Русия" за последния си роман - "Волтерианци и волтерианки" (2004).
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
"Петър І" на Алексей Толстой
съм го чел като ученик. За съжаление не е довършен поради смъртта на автора. 


Глупаво е да се класифицират книги и автори
чрез някакво си гласуване по Интернет или по GSM
"Майстора и Маргарита" на Булгаков е велико, ама и "Кучешки живот" е велико.
А, Илф и Петров не са ли велики? Лев Толстой?
Уф, няма да продължавам...
Тази руска класация много ми прилича на съответната българска класация миналата година...
Абе, мааму стара, как така ще се прави класация на автори от различни поколения и епохи???
-----------
Може ли да се сравняват помежду си праскова, краставица, домат, банан, портокал...??? Какво предпочитате от всички тези плодове и зеленчуци? Имате право само на един избор.
Аман от глупости!!!
"Майстора и Маргарита" на Булгаков е велико, ама и "Кучешки живот" е велико.
А, Илф и Петров не са ли велики? Лев Толстой?
Уф, няма да продължавам...
Тази руска класация много ми прилича на съответната българска класация миналата година...
Абе, мааму стара, как така ще се прави класация на автори от различни поколения и епохи???
-----------
Може ли да се сравняват помежду си праскова, краставица, домат, банан, портокал...??? Какво предпочитате от всички тези плодове и зеленчуци? Имате право само на един избор.
Аман от глупости!!!
Редактирано от A$$A$$lN на
Re: "Петър І" на Алексей Толстой
Защо каза?!
Някак си е кофти книгата да няма край решен от автора ....Като четох едно време „Ахилесова пета“ на Антон Страшимиров се почувствах много ощетена,че книгата не е довършена...
Някак си е кофти книгата да няма край решен от автора ....Като четох едно време „Ахилесова пета“ на Антон Страшимиров се почувствах много ощетена,че книгата не е довършена...
Re: Глупаво е да се класифицират книги и автори
Съгласна съм, че всяка книга сама за себе си е уникална, велика и по никакви критерии не могат да бъдат сравнявани помежду си.
Тези класации по-скоро имат за цел да подтикнат хората да четат книгите. Твърде консуматорско стана обществото, твърде манипулируемо и хората залагат повече на рекламата на даден продукт. А като се заговори за точно определено заглавие, аудиторията се впечатлява или най-малкото иска да бъде в час
, в крак с модните течения. Виж как Пабло Кеулю се превърна в автора на манекенките, в техния критерий за духовна извисеност.
А ти излишно се ядосваш. Нали знаеш, че който търси, намира.
Тук ще отговоря и на следващия ти пост. Благодаря ти за препоръката, но чак Азазел не мисля да питам
, по-лесно е в градската библиотека.
.
Дружки са ми библиотекарите, радвам се, че ги имам тези приятели.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Тези класации по-скоро имат за цел да подтикнат хората да четат книгите. Твърде консуматорско стана обществото, твърде манипулируемо и хората залагат повече на рекламата на даден продукт. А като се заговори за точно определено заглавие, аудиторията се впечатлява или най-малкото иска да бъде в час
А ти излишно се ядосваш. Нали знаеш, че който търси, намира.
Тук ще отговоря и на следващия ти пост. Благодаря ти за препоръката, но чак Азазел не мисля да питам
Дружки са ми библиотекарите, радвам се, че ги имам тези приятели.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Re: Книгите, които четем
Добрый день.
За последние годы в России появилось несколько писателей, книги которых обязательно нужно прочитать: Виктор Пелевин, Борис Акунин, Людмила Петрушевская, Александр Демьяненко и другие. Классика-это замечательно, но знакомство с новыми авторами также доставит Вам удовольствие.
За последние годы в России появилось несколько писателей, книги которых обязательно нужно прочитать: Виктор Пелевин, Борис Акунин, Людмила Петрушевская, Александр Демьяненко и другие. Классика-это замечательно, но знакомство с новыми авторами также доставит Вам удовольствие.
Re: Книгите, които четем
Благодарю Вам за рекомендацию.
А може ли да кажете конкретни заглавия на книги от тези писатели? Коя книга с какво Ви е впечатлила? Да постнете цитати?
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
А може ли да кажете конкретни заглавия на книги от тези писатели? Коя книга с какво Ви е впечатлила? Да постнете цитати?
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.