Виртуалното общуване

Как мислите, изкушение ли е виртуалното общуване и защо това общуване, макар да е лишено от реалното физическо присъствие на другия ни кара да страдаме, да се радваме, да съпреживяваме, да търсим потъналия в неизвестност, отдалечен, но духовно близък наш приятел.
Не превръщаме ли по този начин животът си в илюзия, начин да го запълним, макар и виртуално?

Има ги тия неща. Затова е хубаво да не придаваме прекалено голямо значение на форумите.
Все пак си признавам, че някоя на място казана дума или една добра обмяна на мнения и аргументи винаги ми доставя удоволствие. Форумите са предимно за удоволствие. Всичко друго е прекалено.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Това си зависи от човека. По същия начин можеш да се чувстваш с интересна книга. А да *срещаш* хора с които ти е приятно да общуваш винаги е хубаво.

Пуснах темата по повод носталгичното настроение, което ни обвзема отвреме - навреме, търсейки отговор на някои въпроси, търсейки оживени дискусии, търсейки хората, които са ни подкрепяли в трудни минути, с които сме споделяли и радост, и тъга, с които сме заспивали.

В последната си тема наш съфорумец под ник - starless ме насочи към архива и ми сподели:
" Изчетох дискусията отново, има над какво човек да се замисли, а и си спомних с носталгия за хората, които обичам, но вече не пишат в клуба..."

Къде са хората, които обичаме?
Къде са хората, оставили ни толкова ценни теми?
Къде сте Аск, Прокимен, Фамулус, Тимотей, Черноризец Храбър, Наблюдател?

Наистина, сравнението с прочитането на интересна книга е много точно.
Но какво се случва във виртуалният свят? Не съществува ли известен риск при създаването на даден образ, отговарящ на нашите очаквания и желания?
Кое е най-важното при едно такова общуване?

Кат се замисли човек, имало е що да тренират нестинарите.

Имало е. Едни си тренират ходилата, други пипалата.
Ти какво си тренираш?

Е, нашите желания и очаквания... големи хора сме все пак. Не виждам какви желания или очаквания може да има човек в нета. Мисля, че хората търсят по-скоро още едно мнение, не самите личности. И макар да си създаваме някакви представи ни е ясно, че това е субективно.

И какво като сме големи хора, нямаме ли право на желания?
Ето, за теб например съм си изградила позитивен образ и само ако ме разочароваш.
Другото което е, че си смела и романтична, и може да се разчита на теб.
И най-хубавото е, че никога не падаш духом.

Дано Глишев не палне кладата!

Ти ще хвърляш ли съчки?

А ти си брюнетка с много сериозно изражение. Обличаш се делово и се правиш на строга.

Позна и печелиш една Огромна усмивка.
Рали, мисля че най-важно е човек да общува истински и да не се самозалъгва.
Ако общуваш с цел да се харесаш на другия - полза няма от това.
По-добре е човек да подходи адекватно и открито на поставените въпроси и мнения, какво харесва или не харесва, без разбира се да последват болезнени емоции.

Стахуваш ли се?

Ако си усмихнат и не си тесногръд мисля всичко е на ред. Дълго търсих някои отговори. Знаех, че не мога да се справя сама. Намерих ги във виртуалното пространство.

Ако стана суеверен "християнин", ще е по-безопасно.

Скоро дадох книгага "Слова на авва Доротей" на приятел, иначе бих цитирала нещо точно по този въпрос. Той обяснява близостта и общуването между хората като позиция на всеки един от нас като точка от радиуса /конкретното ни място и момент в пътя ни към центъра на кръга, който е Бог/ - та, колкото сме по-близо до Бог, толкова сме по-близо и един до друг. Може би затова съм казала безрезервно "обичам", защото не очаквам да покрият някакми мои суетни представи за свестни хора и няма как да ме разочароват...Независимо дали са виртуаални контактите ни.

Starless, ето те и теб! Радвам се да те видя!
Ако имаш предвид "Слова на авва Доротей" аз имам една книжка от него и се казва "Не осъждай" и това, което казваш е точно така:

"Представете си един кръг на земята, на който е отбелязан центърът.
Сега обърнете добре внимание на това, което ще кажа:
предположете, че този кръг е светът, а центърът е Бог. Чертите, които свързват кръга с центъра са различните пътища или различният начин на живот на хората. Колкото повече желаят хората да се доближат до Бог-центъра, толкова се намират по-близо до Бог и помежду си. Колкото се приближават до Бог, толкова се приближават един до друг. И пак колкото се приближават един до друг, толкова повече се приближават до Бог."

Много е вярно, това е всъщност истинската любов, независимо къде я срещаме.

Е, чак пък да обичаш хора, които познаваш от нета... аз явно съм на духовното равнище на прост езичник, защото наистина обичам само хората, които... обичам.

Някои от тях сами казаха, че не им се пише тук. Други казаха, че пак ще пишат. Светът е широк, нетът също. В Интернет всички сме повече или по-малко номади.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Мухаха, иде злият Архимодераторий с тубата бензин

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

На какъвто и да се оприличаваш аз и теб си обичам, пък и ти не се сърдиш на някои забележки. Нали си спомняш, че по едно време и теб те издирвахме.