дневен сън

Здравейте, моми4ета,
Бих искала да ви помоля за мнение. Работя като детегледа4ка на дете на 1 г., което спи много кратко през деня. Родителите му се притесняват и ме попитаха дали другите деца, които съм гледала са спали пове4е, тъй като бебетата на техни познати спали пове4е от тяхното. Другите деца на тази възраст, които съм гледала, спяха по 2-3 4аса, преди обяд около 1 4ас и следобедите по 1-2. Тези, които спяха по веднъж на ден откарваха по 2-3. А това мом4енце се буди сутрин в 5, заспива към 10.30 и спи по 20-30 мин. Следобед заспива към 15 и спи около 40 мин. Инъ4е като се събуди е весел и доволен, не изглежда изморен. Възможно ли е да е просто индивидуално и да му стига този сън?
Другото, което забелязвам е, 4е го приспиват на ръце ве4ер, а той пла4е и иска да се изправя. Заспива след мин. 1 4ас. През деня ми предложиха да го слагам да спи в коли4ката и там заспива бързо. Но ми се струва, 4е спи леко, заЩото се буди от най-малкия Шум. Бихте ли дали някакви съвети как би могло да се накара детето да заспива само? Пове4ето деца, които съм гледала, заспиваха с ШиШе мляко/формула в леглото (възрастния държи ШиШето). В едно от семействата детето имаШе съЩия проблем със заспиването и се будеШе по 5-6 пъти до полуноЩ, през ноЩта се будеШе много пъти и ги държеШе редовно будни от 3 до 5. Родителите про4ели за някакъв "метод", при който оставяШ детето в леглото и му казваШ "лека ноЩ" или припяваШ неЩо и излизаШ от стаята. Детето запо4ва да реве, след 5 мин. се връЩаШ и му казваШ пак съЩото неЩо, но не го вземаШ на ръце и излизаШ, после се връЩаШ и т.н докато заспи. На следваЩия ден увели4ава6 времето на 10 мин и след 5 дни детето Щяло да спре да пла4е и да запо4не да заспива само. Родителите оба4е се отказаха, заЩото детето пла4еШе по 2-3 4аса преди да заспи и изпадаШе в истерия. Гледала съм съЩо дете, което и през деня и ве4ер си заспиваШе в леглото с книжки. Понякога заспиваШе директно, понякога си играеШе 20-30 мин.,но не пла4еШе. Но си беШе свикнало от малко така. Няма ли друг на4ин да се нау4и детето да заспива само (освен този с реването)?

Здравейте,
Не знам дали бих могла да помогна със съвет, но..ако детето е свикнало да го приспиват на ръце..трудно се отвиква.
По принцип..за количеството сън, явно всяко дете има нужда от различно, но..детенце е много малко, за да спи 1ч през деня и вечер също да не му се събират поне 12-13ч..
Значи..и моя синковец не спи през деня, но вечер заспива в 20ч и сутрин до 7 спи непробудно..
Мисля си,че ако детенце спи неспокойно, то нещо го притесняваа. Не е зле да му се осигури тишина, ако проблема е в шума...Или...аз лично бих опитала с лек и еднакъв монотонен шум след като заспи..(примерно..лека музика..една и съща всеки път.., но не докато заспива, а след като вече е заспало и..отначало доста тихо, за да не го събудиш все пак..)
Друго , което се сещам,че при моето дете действа безотказно е...возенето в кола..Щом го кача в колата и тръгнем нанякъде, му става скучно и..заспива без проблеми.
Друго, което се сещам е..да опитате да го сложите в креватчето не за да спи, а за да си лежи, а вие да му четете книжка, или да му пеете песнички..(при някой деца се получава.., но..във вашия случай май няма да има ефект..)
При всички случаи, най-важното е да се осигури спокойна атмосфера и..всеки път да става по един и същ начин с един и същ човек..(като е с вас, да е по един и същ начин всеки път..- като си е с родителите с тях, по един и същ начин..- може и различен от вашия..)
Забелязала съм,че по-спокойните хора по-лесно приспиват деца..т.е..децата усещат напреженеито и желанието на възрастния да ги сложат да спят за да правят нещо друго и...нервността на приспиващия им се предава веднага..
..
Детенцето е много малко и според мен си има нужда от гушкане..Каквото и да решите като метод на приспиване..успех..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Моята дъщеря на тази възраст я приспивахме с люшкане на креватчето (дървена кошарка, която има механизъм за люшкане). Ако и вашето е такова можеш да пробваш. Когато заспеше се изнизвах на пръсти от стаята.
Съгласна съм със Щурчо - трябва да има стриктен, постоянен ред на приспиването. Например с дъщеря ми винаги първо обличаме пижамата, после обядваме/вечеряме, после веднага я слагам в спален чувал казвам й, че татко, баба, дядо и люлките спят и после в леглото - вече заспива сама. Всяка една промяна в реда на действията води до неспане - убедила съм се многократно.

Аз твърдо смятам, че всички деца си имат индивидуални нужди. Аз твърдо вярвам, че трябва да се съобразяваме с тях....Напоследък все по-ясно си спомням какво ми се случваше с Ели..от малка не спи по много. Спеше в количката, но иначе я приспивахме на ръце. Не мисля, че ако детето не е склонно, родителят може да го научи на нещо на тази възраст. Малката ми дъщеря, откакто е родена е заспивала венъж или два пъти на ръце и то целта не е била да я приспим, а просто някой я държи и тя вземе, че заспи . Не е защото не е гушкано детето, просто тя си е такава. Каката се будеше с писъци още от изписването...може и в болницата така да се е будила, но не беше при мен и нямам наблюдения. Нощем спеше сама в леглото си и като я взимах да я кърмя ръчичките и бяха студени, ледени. Като спеше при нас, завита със същите завивки спеше спокойно и ръчичките и бяха топли. Опитвала съм какво ли не...метода, който описваш, го описва и д-р Спок в книгата си, издание от 1978 година. опитах се да го приложа, но не се получи. Заспива след час силен плач, за да се събуди с писъци около час по-късно и така цяла нощ. Единствено добре и понасяше да я приспивам на ръце и тогава пак трудно заспиваше, но все пак заспиваше . Когато реших да приема, че детето ми е такова и и стига по-малко сън, нещата си влязоха в релси. Не мисля, че приспиването с шише с мляко е нещо добро!

Това с реването е правилен подход, но си има тънкости....не да оставиш детето да реве 5 минути...как искаш да заспи после?!? Ми, то вече е разстроено, превъзбудено...абсурд. Освен, ако не искате да превърнете лягането в агония и мъчение за детето. И аз да съм, и аз няма да искам да лягам никога през живота си- оставят ме сама, рева, не ме обичат, не ме гушкат, плача и никой не идва...
Моите съм ги научила точно така- излизам, детето промрънква, веднага влизам, галя, гушкам и пак излизам тихо и така сто пъти (първият ден), на вторият пак може да са 100 пъти. Но детето се научава, че ти си винаги до него, на разположение и че не си го зарязал само в стаят аи няма да се върнеш. Обикновено за три дена свиква и заспива само. Но детето е спокойно. Да, не седиш край леглото, оставяш го да промрънка, но реагираш веднага. Не се оставя да се разревава, защото край...после и да заспи, то е от преумора и на следвщият ден отново ще легне със свито сърчице, защото знае колко зле ще се чуства.
А да не казвам, че едно ненаспало се и ненаяло се дете е неузнаваемо и превъзбудено- съдя по моите.

Сега...за нервниченето и неспането, нека да споделят с педиатърката на детето. Хубаво е и тя да го знае.

Има много деца, които се наспиват бързо и нямат нужда от много сън
Но пък може да има и някаква причина- някоя хранителна добавка, противоалергично, вит Д и т.н.
Затова е добре да се провери всичко, преди да се прави заключение, че детето е от тези, които нямат нужда от много сън :)


Та, така...за мен това е начина за научаване да спи само, както и ритуалите преди сън- измиване на ръчичките, дърпането на пердетата, разгъването на одеалцето, погалването...всичко това са си малки ритуали, които водят към своят логичен, познат и ясен край- сънят.

[линк]

И на мен ми се струва малко този сън, но аз съм свикнала моя син да спи ужасно много. До година и половина спеше по 2 пъти по 2 часа като вечр ляга в 7.30-8 и спи непробудно до 8 сутринта.
За метода, аз много пъти съм казвала, че моето дете е научено с него, но на много по-малка възраст. Не съм съгласна с Дафна, специално за моя случай говоря, че се превръща в агония лягането и спането - моя син обожава да си ляга и още не съм си довършила изречението "Хайде да спинкаме" и той вече дава целувки и маха за чао и се е насочил към стаята си. Спи много спокойно по цяла нощ и през деня откарва поне 2 часа, често и 3. Като се събуди не плаче, а си лежи или се занимава нещо.

scarlet, много правилно си дала уточнението, че това се отнася за твоето дете, а когато детето плаче и се дере и метода не работи и не действа според очакванията, лягането за сън става наистина агония!!!Детето расте неуверено, а понякога и с чувството, че не е желано . Габи ми е по подобен начин както описваш с Джейсън, с тази разлика, че тя е като часовник и няма нужда някой да и казва хайде да лягаме, тя ме дърпа, когато дойде момента и той е винаги по едно и също време и си ляга да спи. Не се е налагало да прилагам такива методи, подозирам, че ако ги бях приложила щяха да подействат при нея . Тя спеше до една годинка по 3 пъти на ден, след това до 18 месечна по 2 пъти. Ели от 8 месечна спи по веднъж на ден и вечер си ляга в 22.30, става в 7.30 в настроение. Ако я сложа по-рано не заспива. Ако я сложа по-късно пак си спи до 7.30. Ако не спи следобед може да легне към 10 часа и в 7.30 пак е на крак в настроение...та пак казвам има си деца и деца

Е, Асе, ти казваш на Скарлет да не генерализира и че това, което пише, се отнася само за нейното дете. А продължаваш изречението, че
"детето плаче и се дере и метода не работи и не действа според очакванията, лягането за сън става наистина агония!!! Детето расте неуверено, а понякога и с чувството, че не е желано ". Това е генерализиране. А не съм сигурна в истинността на твърдението. Не бих се намесила, ако не съм използвала метода на д-р Спок, който научих тук - от форума, от майки с две и с три деца, а не от книгата. Хепи мама беше една от тях, Финч, още една майка с три деца, но съм забравила вече. Но си бяха майки с авторитет и с увереност, че могат сами да вземат правилното решение за детето си.
По въпроса:
ние с таткото имахме такива проблеми с Алекс през определен период от време - към 7-8ми месец - не искаше да заспива. А преди това аз си го кърмех и си го слагах в леглото и той си се приспиваше. След кански колики и алергията, много му се раздразни стомахът и се налагаше повече да го нося. След това няма самостоятелно приспиване.
Та с таткото решихме, но двамата, след като обсъдихме метода. Оставяхме го да спи без въобще да ходим през 5 мин. Първата вечер рева повече от 40 мин. Наистина истерия, ужас, но заспа и не се е будил. Ние тук се самоизяждахме с таткото на бебефона, но лампата е изгасена, а той си реве в леглото. На няколко пъти исках да отида, но татко му ме спря (за което съм му много благодарна). На следващия ден се повтори същото, но за 10 мин. рев. Следващият или по-следващият път си остана в леглото вече без рев.
И да, всеки път ритуалът по заспиването е един и същ- с детето не се играе и то не се възбужда преди лягане. Хранене, миене на зъби (венци, ако е малко), преобличане в дрехи за спане, изключване на лампата и казване лека нощ. НИщо, че едва ли разбира от това, което му казваш. Важен е тонът, важни са леките и нежни движения, които не водят до игра, а до леглото.
Нямала съм повече проблеми, но ние с таткото сме били винаги като стена относно поведението към Алекс, винаги сме се разбирали. Споровете после сме си ги разрешавали. Поне относно Алекс. Така детето не се обърква. АЗ не го нося, татко му не го носи, аз не давам това, татко му също. И детето се научава къде са му границите. И не расте неуверено, напротив, ясно знае границите си и е уверено, че никой от нас няма да му забрани нещо, което му е било разрешавано. Дори ако баба му му е разшила нещо, което не е трябвало, се обясняваме защо е неправилно и сам се убеждава, че не трябва да го прави.
Не ми е приятно да чета такива генерални изводи - не възпитавам неуверено дете, нито такова, което се чувства нежелано. Въпреки че сигурно не съм най-добрият родител.
НО в едно съм сигурна - най-добрият родител съм за МОЕТО дете.
Така че - не мисля, че бавачка може да разрешава проблемите на родителите с детето им. Аз имам също бавачка от 1г. 4-тия месец на детето ми. Е, не съм я натоварвала да ми решава проблемите.Напротив, ние с таткото сме вземали решенията и заедно сме ги изпълнявали. Бавачката също следи за това, но нищо повече. Затова и детето е наясно, че това трябва да се случи и няма утре тате да каже: "а, ма я я остави бавачката/мама, слушай аз кво ще ти разреша сега...".
Надявам се, Асе, няма да се обидиш. Но все пак децата растат независимо от нашите усилия и не е нужно да им поставяме етикети.
КОгато аз предприемах този метод тук във форума имаше много майки с опит, които успешно го бяха прилагали и много майки като мен, които също успешно се справяха с приспиването.
Така приспиването става нещо изключително приятно, детето отива с огромно удоволствие да си ляга, гушка си играчката и се усмихва...

Цвете, така извадено от контекста наистина звучи кофти това изречение, но става дума конкретно за случаите, когато бебето плаче и методът не действа и уговорката съм я направила в предходното изречение. Аз пак ще повторя-пробвах метода-бебето се дереше първия ден 1 час, втория ден увеличи плача, на третия ден беше още по-лошо. За последвалото будене с писъци на всеки час също съм писала. У нас аз възпирах таткото да ходи при нея и не мисля, че съм направила нещо хубаво . Ние възпитаваме по същия начин децата си-в единомислие и рядко спорим за метода на действие...но при двете деца действат различни тактики. Неща, които са действали при едното, не действат при другото и обратното.
Та пак искам да кажа, когато бебето се чувства зле и методът не действа, този плач преди сън му се отразява!!!и то може да се почувства отхвърлено, не обичано. Между другото, предвид студенината на ражданите и възпитаваните по времето на бума на Спок деца, бих поставила мноооого под съмнение тоя метод. Бебетата имат само едно средство да ни покажат неудобство-плачът, и той не средство да ни дразнят и манипулират, не и в тази възраст. Аз нямам нищо против да се остави бебето да поплаче, но всичко да е с граници.
Между другото не можеш да ме обидиш с изразяването на позиция-била тя различна или еднаква с моята-могат да ме засегнат лични обиди. Аз не разбрах само къде съм сложила етикети на деца . Дааа децата наистина растат въпреки нашите усилия, но пък не е ли важно и какви деца порастват?!

Е, щом не смяташ, че си поставила етикети на всички деца, които са оставяни да поплачат няколко вечери и са се научили да бъдат самостоятелни, че са неуверени и растат с чувство, че са нежелани - чудесно!
Тъкмо това имах предвид и аз! Споделям моя изцяло положителен опит от прилагане на този метод. Няколко ужасни минути са, но спестяват после часове разправии и нерви с изморена майка и самотен баща в другата стая.
Насърчавам моите приятелки да използват такива прийоми тъй като аз успешно съм ги изпитала. Детето ми не расте неуверено, не е от студените и нежелани деца, за които Ася говори.
Просто е въпрос на избор и на решителност на родителя да издържи няколко минути за доброто на детето си.
И в едно съм абсолютно съгласна с Ася. Всяко нещо е добре за конкретното дете и майката знае най-добре кое е то. Това и съм написала по-горе. Не бавачката или баба му, а родителите са тези, които най-добре познават децата си и могат да преценят кой метод как му се отразява. Даже майката повече, когато става дума за малко бебе.
Все пак при възпитанието на момче, според мен, трябва да се имат предвид и някои разлики. Детето ми е доста емоционално, много ми е кеф да ме прегръща и милва. Но все пак възпитавам МЪЖ, а не някакъв лигльо. За момичето е добре да бъде емоционално, но момчето трябва да е по-сериозно.
Затова с две ръце подкрепям - всеки възпитава собственото си дете. Не го прави нито улицата, нито училището или градината. Родителите взимат решенията за него, познавайки собственото си дете и отговарят за тях.

Така че - не мисля, че бавачка може да разрешава проблемите на родителите с детето им. Аз имам също бавачка от 1г. 4-тия месец на детето ми. Е, не съм я натоварвала да ми решава проблемите.Напротив, ние с таткото сме вземали решенията и заедно сме ги изпълнявали. Бавачката също следи за това, но нищо повече

С всичките си ръце подкрепям..
Абсолютно не разбирам, защо от една бавакча се очаква да свърши работата на родителите...
Честно..мисля си..

Ако родителите искат детето им да заспива само, трябва те да си го научат и да обяснят на гледачката какъв ритуал точно да спазва..

Иначе, всеки опит да се приспива с плач от чужд човек, а с гушкане от мама и тате се възприемат от детето като...изоставено с чужд човек..(знам ли..така си мисля, може и да греша). Ако мама и тате го приспиват само..а гледачката го гушка..някак по-бих разбрала желанието й да го успокои, поради липсата на родителите, ( не,че ако са се разбрали как точно да го приспива, бих приветствала.....) но..обратното...

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Според мен са се обърнали за съвет, защото мислят, че има повече опит. Отделно тя е тази, която приспива детето следобяд пет, може и повече, дена седмично. Може би те само могат да й дават идеи, но тя е тази, която ще трябва да се справи със ситуацията.
Не знам как е да дадеш толкова малко дете не гледачка...моето го оставих вече обучено, с навици...на 1г6м. Но ако е на 7 месеца...не знам. Изобщо даже не си и спомням как беше тогава
Поскоро те ще се съобразяват с начините, които тя е намерила.

[линк]

В първия пост авторката пише, че детенце е на 1г.
Реално детенце може да е имало навици и да ги е загубило, като е започнало да се изправя..(сещам се какъв ужасен период ми беше това..с всички деца)..
Може и да не е имало...
Иначе ДА..гледачката гледа детенце много по-дълго от родителите на практика..Проблем е, ако начините на гледане не са еднакви. Опитах се да кажа, че ще е проблем за детето и за гледачката, ако тя изработи някакъв начин на приспиване ( с рев или без..) и не среща съдействие от родителите (често родителите , които не общуват достатъчно време с децата си, компенсират с много гушкане и глезене, което...в конкретния случай може да е объркващо)
Но..в крайна сметка, наистина не познаваме детето, не познаваме ситуацията и..от нас се иска да дадем предложения за това как се приучава детенце да спи само..
..
Свекърва ми сядаше до креватчето, потупваше по дупето Марина и и припяваше монотонно нещо от рода на "шшш..шшш..." или "ммм...ммм"..Това действаше успокоително, не изискваше носене , но.. детенце не заспиваше само, макар да заспиваше лесно и бързо..
Аз пък пеех песнички..винаги едни и същи , в една и съща последователност..
Чувала съм за деца, които заспиват с касетофон и приказка..
Чувала съм за класическа музика..
..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Определено не съм слагала етикети на децата, най-малкото нямам моралното право за това. И наистина имах предвид чувствата само и конкретно на децата, при които методът не работи. И с това исках да кажа само едно-това, че при някого е работил метода то е, защото детето е позволило, а не зависи от решителността, увереността или каквито и да е черти на характера на родителя. И с двете си деца аз като характер съм си почти същата, сега съм малко по-мека и не държа толкова на режими и други второстепенни неща, но двете са много различни-първото ни дете спеше от изписването по- малко, имаше си дълги будувания между поне 2 интервала между кърмения, заспиваше трудно, будеше се нощем, на годинка искаше да спи само следобед и нощем. Другото спеше почти денонощно до 6 месечна възраст. Нощем спря да се буди на едномесечна възраст и така до 6 месечна, когато започнаха зъбчетата, но буденето и беше спокойно, на годинка спеше по 3 пъти на ден, на 18 месеца по 2 пъти и нощем непробудно!!!където я оставях там си заспиваше....приспивана е два пъти на ръце и то се случи съвсем случайно-майка ми я гушка да и се радва и тя и заспива в ръцете.
няма лошо да се опита този метод, но не при всички действа и може да докара неувереност и всички онези описани чувства-децата не са роботи и не бива да ги роботизираме излишно...не при всички действа едно и също. Научих го по трудния начин-като по мой съвет и насърчаване приложихме една тактика при хранене на едно дете, която бях изпробвала при Ели и добре, че майката е педиатър и реагира светкавично Та за всяко дете си има метод, но не за всички е еднакъв

Това дете, което го люшкат цял час преди сън, може би просто не му е дошло времето за сън? Не са ли пробвали да си играят с него и да го слагат да спи един час по-късно?

Моят син скоро ще навърши годинка и заспива сам. Не го оставям да плаче сам в леглото. Мисля че тайната на успеха е, че го слагаме да спи чак когато той сам покаже явни признаци, че много му се спи. Никога не сме държали да си ляга в определен час. Понякога му се доспива в 8, понякога в 9. Ритуалът е следния: занасям го в леглото, давам му да пийне мляко преди да заспи, галя го по главата, пускам му една музикална играчка и му давам една друга плюшена, която обича да гушка. Всичко това е около 5-10 минути. Детето може и да не е заспало, но се е успокоило и се унася, така че не го чакам да затвори очи. Просто излизам от стаята и той заспива. Ако вместо да заспи, започне да плаче, не го оставям да реве, а се връщам при него и повтаряме целия ритуал. Но това се случва изключително рядко, обикновено заспива от първия път. Важното е самото дете да се е уморило и да му се спи.

За този метод "да се остави да се нареве" само лоши неща съм чувала. Детето наистина се научава да заспива само, защото разбира, че и да реве, и да не реве, никой няма да му обърне внимание. От малко се научава, че от него нищо не зависи и това е една много лоша нагласа, която само ще му навреди в бъдеще.

[линк]

От моя личен опит с подобни деца мога да кажа следното. По този метод с реването става, но определено не винаги. Зависи от децата. Аз лично имам подобен проблем и не мисля, че съм се справила с него 100%. Колкото мога хващам цаката. С останалото се мъча. С големия с реване стана. Ама с малките повече от година се мъчихме. Накрая се отказах. Сега по минимум половин час преди заспиване гушкам, пея песни, книги четем, пием води и т.н. Изморявам се още повече че вечер съм си изморена доста и това ми идва прекалено. Но поне така им спестявам рев и на мен - слушане на този рев. Като сме родили деца трябва да явно да се жертваме

Дафна, то ако само мрънка си е супер. Тук става дума за деца, които изобщо не минават през фаза мрънкане, а само като ти видят гърба и за по малко от секунда изпадат в истеричен рев. Твоето дете за 3 дни е свинкало. Ама е наивно да обобщаваш, че всички за 3 дни ще свикнат по описаната методика. Изобщо, ама изобщо не е така.
За другото, че е жестоко да се оставя да реве съм съгласна. Но и ти се съгласи, че няма нормален нормален човек, който може да издържи и да продължи да реагира спокойно на непрестанни писъци и мрънканици. Има такива деца. Ако не вярваш ела ми на гости. Така че понякога се налага да го оставиш да реве, ако искаш да се съхраниш да не те унищожи. Че после без майка още по лошо.

Чукай на дърво и се моли това статукво скоро да не се промени! Зависи не само от детето, но и от възрастта му... моята си заспиваше сама от 4 месечна до почти 2 годишна. Нямаш си и на представа колко бях доволна, как се хвалех и т.н....ела сега и ни виж. Досега съм лежала има - няма 50 минути. Не става и това си е, говоря, обяснявам...но започва един толкова тъжен плач, че просто не мога и това си е...

Това, че на детето му трябва един час люшкане преди да заспи не означава задължително, че не е изморено. Моят син заспиваше също след 30-40-50-60 мин, само дето никога (като изключим периода на новороденото) не съм го приспивала на ръце... но пеех песнички, милвах и какво ли не още. Заспиваше към 23ч, будеше се мин. 2 пъти на нощ и сутринта към 6 скачаше. Е, след като пробвахме прословутия метод "да се остави да се нареве" в по-лекия вариант (с влизане при него през минута-2) започна да спи от 20ч. до 7-8ч. без да се буди. Никой не може да ме убеди, че прилагайки "метода", сме сбъркали. И не бих казала, че сина ми живее с нагласата, че нищо не зависи от него и изобщо - че това му е попречило по какъвто и да е начин. Ето ти и едно положително мнение :)
За слагането на детето да спи тогава, когато покаже явни признаци, че му се спи - много е хубаво, но моят опит показва, че е до възраст. Наистина, на възраст около 1 г. на Тоби много му личеше кога му се спи. В момента обаче не показва никакви признаци и ако зависи от него сигурно няма да си легне изобщо.

Абсолютно подкрепям..
Моя син до 19.30 скачаше из къщата и тичаше- пълен с енергия (а не е мигнал от 7 сутринта) и..ако човек го гледа на външен вид, никог ане би допуснал,че е супер изморен..Просто не се спира за минута. Но..хапна, изкъпах го и заспа за по-малко от 5 минути..
Няма такив апризнаци като триене на очички..
Сега съм забелязала,че когато сме в колата (т.е...като е вързан и няма пространство за скачане и тичане) , като му доскучае, започва да говори по-бавно и...това е сигурен признак,че му се доспива, но..в къщи е абсурд да му доскучае ..
И моите лични наблюдения показват,че това будене и подскачане насън след като преди час си го приспал обикновено се случва при превъзбуда и явно очакване да си около него..
Забелязала съм също,че Александър и батко му (с каките не помня вече) предпочитат да не говоря като заспиват..(баткото заспиваше сам, въртейки си кичурче коса, докато гладех в стаята.., а Александър не съм го пробвала така..сигурно, ако бях опитала като по-малък, би имало ефект..)

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"