Пак се чудя...

Кога осъзнахте, че харесвате мъже? Аз лично осъзнах, че жените ме привличат сексуално когато бях на около 3 години.

Най-важното е невидимо за очите.

Тоя въпрос го задаваш за трети път и то откакто аз пиша тук.

Спорно е, че си се осъзнал сексуално на 3 години. На тая възраст децата възпроизвеждат модели, т.е. ти виждаш, че баща ти и майка ти са заедно, прегръщат се, целуват се и съответно и ти се оглеждаш за момиченце, с което да си играете на "семейство".

Моите първи сърдечни трепети бяха във втори-трети клас. Те бяха стихийни и слабо осъзнати, но все пак - емоции. Предполагам, че и при хомосексуалните влечението към собствения пол за пръв път се появява някъде тогава - на 9-10 годишна възраст. Все пак, трудно бих повярвал, ако някой гей ми каже, че си е заплюл първото момче, когато е бил 3 годишен.

Може и за трети да е, имам проблеми с паметта. Не е никак спорно, всякакви "модели" са изключени. Беше си напълно ясно сексуално желание, без никакви намеци за семейство и т.н.

Най-важното е невидимо за очите.

Нека си разкажа най-лирично
битието прозично и хомоеротично.

Жыл-был я давно-давно
(в царствено едно дърво)
и как Пушкин, так и я
скаска имам тук една.

Малък бях тогаз когато,
празно, весело, богато,
си живях без туй което,
правило в онуй детето.

Не че нямах! Бог прости!
Но го ползвах за пиши.
Знаеш ти за що говоря
нека цензури не спорят.

Случи се и още помня,
всякаш беше то сегодня:
сам в дома, екранът свети
в Албервил светът е вглеган.

Бяла приказна пързалка,
млада двойка-танцувалка
вихратя се в синхрона двама,
а на мене нещо стана.

Той с блестящия косюм,
беше в целия ми ум.
Еуфория и сладстост,
станна, чудна непознатост.

Запленен, смутен и страстен
споменът е още ясен.

---
Тъй тази прикакзка привърши,
който иска да довърши.

----
бял подпис на бяло поле

Браво, браво, първият сексуален акселерат в България!
Достойно за отбелязване и в Книгата с рекордите на Гинес...
Явно, още от тогава си се "изумил" и така Изумен си ходиш цял живот...

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Да беше жив Фройд, кой знае какво щеше да каже :)

Най-важното е невидимо за очите.

И аз това се чудя...

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Осъзнах че ме привличат мъжете, когато открих, че не мога да уважавам жени. Друго няма.

Осъзнах, че харесвам мъжете когато осъзнах, че искам да съм жена
Много ми е хубаво да съм като жена - и в секса и като чувственост.

Ха, ха, ха, наистина ме разсмя с това поетично откровение... Албервил беше през 1992г. ако се не лъжа?

Горе долу по същото време

Идеята ми дойде от г-н Пушкин и неговата приказка "Цар Никита и неговите четиридесет дъщери" ("Царь Никита и сорок его дочерей"):

[линк]

Еротична приказка от 19-ти век. Е, хетеросексуална, но все пак - кой да знае какъв развртиник бил този Александр Сергееч!? Оказва се, че съвестката цензура добре го е коригирала...

Edit: Да, Игрите в Албервил бяха в 1992г. - една от най-тежките зими на прехода, бях в четвърти клас и се редях на опашки за сирене и олио от 5 сутринта през зимата. Ти си бил на две години, ха - ако вярваме на Изумен, следва да приемем, че няколко години по-късно си можел да разпознаеш какъв хубав мъж беше шестият ни следкомунистически примиер - Жан Виденов. Другарят Виденов е може би най-хубавият от българските премиери, но не се задържа дълго...



----
бял подпис на бяло поле

Гледай ти гледай какви ги пишел тоз наш Пушкин...
Но какво да кажем тогава за кореспонденцията на Жорж Санд с Алфред дьо Мюсе? За поназнайващите езика на Волтер:
[линк]

Досежно другаря Виденов - не мога да кажа, че го намирам за особено привлекателен на външен вид... всъщност това мога да кажа и за почти всички наши политици...
А иначе отчетлив спомен, че съм се заглеждал по мъже имам още от 7-8 годишна възраст, но разбира се тогава не съм разбирал за какво става въпрос и едва когато в една по-късна възраст ми се изясниха някои неща с лека усмивка си спомнях някои заглеждания и други случки от детството... Нямам спомен някога да съм изпитвал влечение към жена, но понеже тук става дума за "осъзнато" привличане - може би ще разочаровам "изумения", но съвсем ясно осъзнах, че харесвам мъже и жените не ме привличат някъде към 14-тата си година. Преди това май просто не съм си задавал подобни въпроси, за да достигна до някакви умозаключения по темата...

Всъщност, другарят Виденов има излъчването и чара на глист...
Кое му е "хубавото", за мене си остава твърде енигматичен въпрос...

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Е, чак пък глист... Всъщност не мога да знам - глист на живо не съм виждал никога досега.
Определено има вид не интелигентен човек, за разлика от др. Сергей Дмитриевич, но чак привлекателен... не бих казал. И като се замисля, наистина не мога да се сетя за един наистина привлекателен наш политик.

... аз например на годинка и нещо заглеждах каките изпод полите и после в едното място ... така де ... и фърлях по една-две супени лъжици наведнъж ...

Мрънканици

Какви супени лъжици си хвърлял, бе, пич?
Нещо не мога да схвана мисълта ти в нейната дълбочина...

Аз пък като бях на тая невръстна възраст бях много сериозна и никакви сексуални помисли не ми се навличаха в главата, виж някъде към 3-4 учителката от градината си навлече моя интерес, което резултира в желанието ми да съм нейния "рицар", "супермен" и други от сорта (Жана Д'Арк-комплекс да го наречем), после естествено се влюбих в учителката от 1 ви клас, а като я смениха - тя беше толкова красива и тъжна, дайде една, която изобщо не можах да се влюбя в нея, но пък винаги й гледах в диколтето, не моа да разбера тая жена не се ли усещаше като ми застане на чина, щото винаги носеше мн яки деколтета и аз винаги (дори се повдигах на пръсти) и гледах вътре. После научих от книгите 2-3 клас, че момичетата трябва да харесват момчета (а не жени) и тогава се влюбих в едно прелестно русо създание от мъжки пол, за щастие в 4-ти (за да не навлеза в сферата на не само прелестните мъжки създания) разбрах, че има нещо наречено "лесбийка" и по-точно "англичанка лесбийка", така че до много късно, ама наистина мнооого късно, бях убедена, че за да си с жена трябва да е чужденка (което не означава, че всички чужденци, които харесвах бяха само жени хм), а ако си с нещо българско трябва да е по-скоро мъж, но както и да е. Впрочем и до сега поддържам отделни сексуалности спрямо различните култури - например българска, английска, американска и т.н. с бегли опити за "унифициране" (The L Word) на ситуацията, но както и да е. Какво да направя като американките по-скоро не ме привличат (ха познате защо!) - останалото е по-скоро изключение, вярно че бях почти влюбена еднъж в една, но то...там беше... За това като се центрирам в една култура или бикултуралност, гледам да съм предимо там, щото намесят ли се други култури не е ясно кой ще харесвам, защо и прочее,

... Това и в момента ми е голяма мания - тея диколтета. Направо ти казвам много ме е срам :} Не съм цицоманка, всъщност понякога съм, но диколтето е нещо много предизвикателно и развинтва непоносимо въображението...

feminism, gender and lingvistic studies

Хубаво, де, ти хич ли не си виждал супена лъжица?
Едно,такова, дето с него се яде супа и между другото служи за мярка при спонтанно или предизвикано семеизпразване.

"Неназованите неща не променят смисъла си"

... за любоф ли говорим или за секс?

А иначе в цицоманията няма нищо лошо. Не знам при лесбийките, но мъжете, да ти кажа, сме два вида. Около 90 на сто харесват големи цици, останалите около 10 на сто харесват първите 90 на сто ...

Мрънканици