Съживяване
84 отговора
0 прегледа
Съживяване
Дълго време нежната ми натура въздишаше по едни кутии за гоблени в един сайт ... /тука не сприхайте в смях ако обичате ....всеки от нас си има фетиши /
Реално погледнато можех да си поръчам една веднага ...но се сучех ...щот си казвах айде ся .. фирмата чак в Пловдив.. .ще чакам доставката...много разправия, куриери ала бала .... пък и незнам коя точно от 10-те модела .....мързи ме ....и нищо не направих...
Но продължих да си въздишам .... Явно много страстно съм въздишала...Може и по време на секс да съм въздишала ...
Отидохме до старата изоставена къща на бабата на младежа ....
Нещо трябваше да се поправя ...та аз така за украса ...и морална подкрепа...
Той се разрови по тавани ...мазета ...прах и паяжини хвърчат ....
Чух аз някакви викове „Виж! Виж! Какво намерих!”
Все едно ми подаваше златно съкровище ....Така му грееше лицето...
Една прашясала стара дървена кутия ....с метална закопчалка ....пълна с моливи и картинки ...
Ахнах ...
„Ще ти дам шкурка, байц и лак ...ще я направиш като нова!” – ентусиазирано ми редеше ....
Никога не съм боравила с подобни неща. Никога не съм правила нещо ново ...от нещо старо ....Виж обратното често ми се случва.....
Реших, че няма да се справя много добре и само фантазирах как ще я направя.Пък и тайно се надявах, че това "мъжка работа" ...да вземе да го направи той вместо да ровичка по колата.... Кутията си остана в гаража .....отново забравена.
Един ден ми беше адски нервно и криво. На скандал отиваха нещата. В опит да спаси кожата, главата и гениталиите си младежа извади бурканче с лак и ми връчи шкурката.
Започнах да стържа ....рукнаха ми сълзи ....но докато приключа спряха сами ...
Усетих как докато мажех лака с четката започнах леко да се усмихвам....
Помислих, че съм се надрусала от миризмата ...но не ...не беше това .....
Наистина стана като нова ....дори ...може би е по-красива и от новите ...или поне на мен така ми се струва....
Вчера докато седях в киното ....и зяпах последната щуротия на Тарантино ...в една от сцените ....над главата на мацката съзрях ....кутията ...Същата ! Формата...Цвета...Закопчалката... Същата ви казвам !...
Исках да извикам ....но се въздържах и сръгах младежа шепнейки ентусиазирано ...”Виж!Виж! Там е!”
Има едни такива неща в живота .... позабравени, които седят някъде и чакат някой да събере енергия и желание....да вложи минимални усилия ....и да ги възроди ...да ги направи по красиви ...да ги доукраси...
Било то секс, чувства, мисли, движения...... или кутии ....
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
Реално погледнато можех да си поръчам една веднага ...но се сучех ...щот си казвах айде ся .. фирмата чак в Пловдив.. .ще чакам доставката...много разправия, куриери ала бала .... пък и незнам коя точно от 10-те модела .....мързи ме ....и нищо не направих...
Но продължих да си въздишам .... Явно много страстно съм въздишала...Може и по време на секс да съм въздишала ...
Отидохме до старата изоставена къща на бабата на младежа ....
Нещо трябваше да се поправя ...та аз така за украса ...и морална подкрепа...
Той се разрови по тавани ...мазета ...прах и паяжини хвърчат ....
Чух аз някакви викове „Виж! Виж! Какво намерих!”
Все едно ми подаваше златно съкровище ....Така му грееше лицето...
Една прашясала стара дървена кутия ....с метална закопчалка ....пълна с моливи и картинки ...
Ахнах ...
„Ще ти дам шкурка, байц и лак ...ще я направиш като нова!” – ентусиазирано ми редеше ....
Никога не съм боравила с подобни неща. Никога не съм правила нещо ново ...от нещо старо ....Виж обратното често ми се случва.....
Реших, че няма да се справя много добре и само фантазирах как ще я направя.Пък и тайно се надявах, че това "мъжка работа" ...да вземе да го направи той вместо да ровичка по колата.... Кутията си остана в гаража .....отново забравена.
Един ден ми беше адски нервно и криво. На скандал отиваха нещата. В опит да спаси кожата, главата и гениталиите си младежа извади бурканче с лак и ми връчи шкурката.
Започнах да стържа ....рукнаха ми сълзи ....но докато приключа спряха сами ...
Усетих как докато мажех лака с четката започнах леко да се усмихвам....
Помислих, че съм се надрусала от миризмата ...но не ...не беше това .....
Наистина стана като нова ....дори ...може би е по-красива и от новите ...или поне на мен така ми се струва....
Вчера докато седях в киното ....и зяпах последната щуротия на Тарантино ...в една от сцените ....над главата на мацката съзрях ....кутията ...Същата ! Формата...Цвета...Закопчалката... Същата ви казвам !...
Исках да извикам ....но се въздържах и сръгах младежа шепнейки ентусиазирано ...”Виж!Виж! Там е!”
Има едни такива неща в живота .... позабравени, които седят някъде и чакат някой да събере енергия и желание....да вложи минимални усилия ....и да ги възроди ...да ги направи по красиви ...да ги доукраси...
Било то секс, чувства, мисли, движения...... или кутии ....
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
Редактирано от Jolee на
Re: Съживяване
Хубава тема жоли, да наистинна....всеки ден гледам и аз така да повъзродя, да съживя , да извадя, да припомня, една връзка може наистина да бъде освежена с хубави спомени,
например някоя рокля от незнам коя си облечена в някакъв момент, някаква музика, музиката за нас е опиум, някоя снимка направена някога...обожавам снимките ни от първите ни дни, месеци....очите ни с атака изкрящи, екстремно влюбени и отнесени
аз даже си пазя билетите ни от кината и филмит екоито сме изгледали, касовите бележки за да си спомняме какво и къде:))), много малки наши си неща....казват че една връзка става хубава когато започнем да имаме общи спомени
например някоя рокля от незнам коя си облечена в някакъв момент, някаква музика, музиката за нас е опиум, някоя снимка направена някога...обожавам снимките ни от първите ни дни, месеци....очите ни с атака изкрящи, екстремно влюбени и отнесени
аз даже си пазя билетите ни от кината и филмит екоито сме изгледали, касовите бележки за да си спомняме какво и къде:))), много малки наши си неща....казват че една връзка става хубава когато започнем да имаме общи спомени
Re: Съживяване
ето за това обичам старите коли и мотори.
С батката преди време бяхме взели един изгнил соц мотор от една плевня ... човека му стана съвестно като ни го продаваше (за 80лв) и искаше да ни го подарява, но ние отказахме. Извади един стар сандък с чисто нови части и ни го подари.
Като го закарахме вечерта на вилата нямахме търпение да си легнем и вече да се е зазорило.
Сутринта станахме, сгънахме на крак от топлите мекички, които ни бяха направили и започнахме да се почесваме.
Като го купувахме вече се здрачаваше. На светло положението изглеждаше много зле.
Свихме рамене - запретнахме ръкави и го метнахме. Всички ни се смееха. В продъжление на 3 съботи и недели си играехме като малки деца в пясъчник. След подменихме почти всяка частица по двигателя и го запалихме бяхме адски щастливи. После на мен се падна неблагоприятната задача да изтържа всичко гнило, да го оправя, да го грундирам и боядисам.
Играх си още 1 събота и неделя, но стана... стана за чудо и приказ. Красавец!
Няма по-голямо удоволетворение от това да виждаш резултата от труда си.
по-добре жена кучка - отколкото овца!
С батката преди време бяхме взели един изгнил соц мотор от една плевня ... човека му стана съвестно като ни го продаваше (за 80лв) и искаше да ни го подарява, но ние отказахме. Извади един стар сандък с чисто нови части и ни го подари.
Като го закарахме вечерта на вилата нямахме търпение да си легнем и вече да се е зазорило.
Сутринта станахме, сгънахме на крак от топлите мекички, които ни бяха направили и започнахме да се почесваме.
Като го купувахме вече се здрачаваше. На светло положението изглеждаше много зле.
Свихме рамене - запретнахме ръкави и го метнахме. Всички ни се смееха. В продъжление на 3 съботи и недели си играехме като малки деца в пясъчник. След подменихме почти всяка частица по двигателя и го запалихме бяхме адски щастливи. После на мен се падна неблагоприятната задача да изтържа всичко гнило, да го оправя, да го грундирам и боядисам.
Играх си още 1 събота и неделя, но стана... стана за чудо и приказ. Красавец!
Няма по-голямо удоволетворение от това да виждаш резултата от труда си.
по-добре жена кучка - отколкото овца!
Re: Съживяване
Мммм, Джолка..страшно хубаво.
Ужасно ме докосна, аз от малка имам нескрит интерес към старини - едно време това щях да изучавам, но вятърът ме отвя другаде. Любовта към антики, стари къщи, всичко що е антиквариат, археология, етно - елементи, прахолясало и сбутано по мазета, тавани, стари селки къщури - така си е останала. В младите ми години дори ме беше обзела ..златна треска.
Легендите твърдяха, че някога, някъде по двора на вилата имало 3и кестена, там била сгушена стара турска тухларна..що парчета съм изровила глини, шарени и пр..само аз си знам, които бяха трупани като един Плюшкин мн.време. Със същата страст ровичкам по стари скринове, долапи на баби и изпитвам почти оргазмен кеф да добарам нещо старо, някое бижу, книги, които миришат особено или декоративни неща, медали (на дядо ми) или стари снимки - пострадали от времето, естествено, но много ме кефят просто..
Едва се въздържам дори в чужди къщи да не пооткрехна някой стар долап, скрин или т.н.
Пък да не казвам някои стари украшения и там - тиру - лиру..какви кипри стават след реставрация малце...
Или стари посуда, едно време имало едно мнооо готини..юзчета..какви неща може да си направи човек от тях - не само да налива ракийка, де..
Бууу..как ме разчюфства тва Жули..
Въобще, темата ти е много приложна - така да се каже, а аз си умирам за такива неща.
Ужасно ме докосна, аз от малка имам нескрит интерес към старини - едно време това щях да изучавам, но вятърът ме отвя другаде. Любовта към антики, стари къщи, всичко що е антиквариат, археология, етно - елементи, прахолясало и сбутано по мазета, тавани, стари селки къщури - така си е останала. В младите ми години дори ме беше обзела ..златна треска.
Легендите твърдяха, че някога, някъде по двора на вилата имало 3и кестена, там била сгушена стара турска тухларна..що парчета съм изровила глини, шарени и пр..само аз си знам, които бяха трупани като един Плюшкин мн.време. Със същата страст ровичкам по стари скринове, долапи на баби и изпитвам почти оргазмен кеф да добарам нещо старо, някое бижу, книги, които миришат особено или декоративни неща, медали (на дядо ми) или стари снимки - пострадали от времето, естествено, но много ме кефят просто..
Едва се въздържам дори в чужди къщи да не пооткрехна някой стар долап, скрин или т.н.
Пък да не казвам някои стари украшения и там - тиру - лиру..какви кипри стават след реставрация малце...
Или стари посуда, едно време имало едно мнооо готини..юзчета..какви неща може да си направи човек от тях - не само да налива ракийка, де..
Бууу..как ме разчюфства тва Жули..
Въобще, темата ти е много приложна - така да се каже, а аз си умирам за такива неща.
в отговор на dalya_night
#15
Re: Съживяване
Аз пък така си реставрирах комунистическата секция.След като обиколих всички мебелни магазини и сайтове....сега,като си е гледам и се празня
ППне съм чел темата-много ми е дълга
ППне съм чел темата-много ми е дълга
Re: Съживяване
Обичам стари вещи и въобще всичко старо.
За съжаление преди години ми бяха разбили един таван и отмъкнаха от него всичко което бях събирал с години.
Снимки, рамки, стари издания на списания от 20-те и 30-те години , подлистници от вестници (романи) изрязани и подвързани.
И книги, може би над 1000 книги
много от тях издадени между 1900 и 1947 година.
Новото издание например на Хъкълбери Фин е ужасно!
Старото което успя да оцелее (по чудо бе в мен когато е станало), е страхотно, лафовете вътре свежи, а не представени в тъпанарския наивен сегашен стил, с оригиналните илюстрации от първото издание на Марк Твен, а не с тъпите рисунки на някой нашенски бездарник.
Едгар Уолъс например за пръв път го четох в подобни издания още като дете въпреки старата азбука.
Стари ютии работещи с въглища от селото на единия ми дядо, стари бутилки от лимонада (Много бяха яки), вино или някакви неизвестни днес питиета. Стар револвер на пра-пра-дядо ми. Сейф от 120 килограма пълен с класьори с марки (над 3000) събирани межди 1918-1930 година. Шапката от чуждестранния легион на брата на единия ми дядо и няколкото му медала и отличия, документите и докладите които е писал другият ми дядо бил е военен (участвал в 2 преврата - Деветоюнския и Деветнадесетомайски преврат), после полицейски инспектор до 9- ти, накрая началник на криминална милицията в окръга, след 9 -ти, за 3-4 години. Заповедите и документите му за изселването му после, когато комунистите са го погнали, а после и документите за реабилитацията му когато са се отказали да го гонят.
Документите на неговия баща - пра дядо ми (бивш военен и депутат, също превратаджия - срещу Фердинанд), документи и снимки от Швейцария където е избягал в изгнание, снимки и документи (на немски и чешки) на пра- баба ми, неговата жена, както и цигулката и, неговия цилиндър, бастун и ръкавици..
Толкова много неща имаше, че съм ги позабравил за тези 9-10 години ..
Като се заровех там не излизах по цял ден и все нещо нови се показваше или намираше..
Уви, цялата тази история вече я няма и кой знае крадците и къде са я попилели.
За съжаление преди години ми бяха разбили един таван и отмъкнаха от него всичко което бях събирал с години.
Снимки, рамки, стари издания на списания от 20-те и 30-те години , подлистници от вестници (романи) изрязани и подвързани.
И книги, може би над 1000 книги
много от тях издадени между 1900 и 1947 година.
Новото издание например на Хъкълбери Фин е ужасно!
Старото което успя да оцелее (по чудо бе в мен когато е станало), е страхотно, лафовете вътре свежи, а не представени в тъпанарския наивен сегашен стил, с оригиналните илюстрации от първото издание на Марк Твен, а не с тъпите рисунки на някой нашенски бездарник.
Едгар Уолъс например за пръв път го четох в подобни издания още като дете въпреки старата азбука.
Стари ютии работещи с въглища от селото на единия ми дядо, стари бутилки от лимонада (Много бяха яки), вино или някакви неизвестни днес питиета. Стар револвер на пра-пра-дядо ми. Сейф от 120 килограма пълен с класьори с марки (над 3000) събирани межди 1918-1930 година. Шапката от чуждестранния легион на брата на единия ми дядо и няколкото му медала и отличия, документите и докладите които е писал другият ми дядо бил е военен (участвал в 2 преврата - Деветоюнския и Деветнадесетомайски преврат), после полицейски инспектор до 9- ти, накрая началник на криминална милицията в окръга, след 9 -ти, за 3-4 години. Заповедите и документите му за изселването му после, когато комунистите са го погнали, а после и документите за реабилитацията му когато са се отказали да го гонят.
Документите на неговия баща - пра дядо ми (бивш военен и депутат, също превратаджия - срещу Фердинанд), документи и снимки от Швейцария където е избягал в изгнание, снимки и документи (на немски и чешки) на пра- баба ми, неговата жена, както и цигулката и, неговия цилиндър, бастун и ръкавици..
Толкова много неща имаше, че съм ги позабравил за тези 9-10 години ..
Като се заровех там не излизах по цял ден и все нещо нови се показваше или намираше..
Уви, цялата тази история вече я няма и кой знае крадците и къде са я попилели.
С целувки