И аз да изокам
213 отговора
0 прегледа
И аз да изокам
Не знам в момента дали повече ми се драйфа или повече ми се реве, ама определено се чувствам зле.
Предстои ми преместване в ново жилище заедно с децата ми. Откакто бившият научи за това, непрекъснато си предлага услугите, но не директно на мен, а чрез децата. Работата е там, че докато бяхме женени и от него се очакваше не просто да помага, а да участва в живота на семейството, не си мърдаше пръста за абсолютно нищо. Веднъж годишно успявах да изкрънкам от него да ни закара с колата - мен и децата, без него - до едно село на морето, където оставахме за по една седмица и после цяла година му се чувствах безкрайно задължена за голямата услуга. За ремонти и поддръжка на дома изобщо не искам да отварям въпрос. Колкото съм успявала да поддържам и ремонтирам аз, това е било. Той все беше зает, все много работеше. Впоследствие се оказа, че денем е бил зает да играе карти, а нощем - да ходи по барове и жени. А аз овцата издържах семейството и опъвах каиша, поемайки всичкото семейно "благо" на плещите си, надявайки се, че някой ден формалната глава на семейството ще се освести. Е, не се освести. В някакъв момент го отрязах напълно като "лице за контакти" и той се помая една-две години, па като видя, че няма да ми влезе пак под кожата, си намери нова жена и си би камшика за най-голямо мое щастие.
Разводът ни беше точката на отношенията ни за мен. Дадох му абсолютно всичко общо, което имаме, само и само да не вземе да се откаже да се маха. Приготвих му и бохчите с все багажлъци и каквито боклуци имаше вкъщи. Ако имах кола, щях и да му ги закарам в новия му дом, ама нямам. Не комуникирам с него по никакъв повод. Просто нямам какво да му кажа. Той си се свързва с децата веднъж на месец-два и ги взема за по ден-ден и половина и това е.
И сега изведнъж се юрна да ми помага. Щял да идва с някакъв служебен микробус да ми местел багажа. Категорично им казах, че това няма да стане. Ще си наема транспорт и ще се преместим. Очевидно моята категоричност обаче не е достатъчна, понеже продължава да се прави пред децата на добрия чичко и да им обяснява как щял да идва да ни помогне. Щото досега аз, горката, не съм се оправяла все сама!
Повръща ми се от това лицемерие. Според мен единствената му цел е да дойде и да огледа новия ми дом. Не е болка за умирачка, дет се вика, само че за мен новото жилище е и символ на новия ми живот, който започна отдавна, но сега вече окончателно ще скъсам всички стари връзки дори с мястото, където съм живяла с този човек. Не искам кракът му да стъпва на новото място. Изпитвам отвращение при самата мисъл дори. И този път не съм склонна да махна с ръка, както винаги досега, и да оставя да стане на неговата, само и само мир да има.
Та така, скъпи мои... Гадно ми е, кофти ми е, криво ми е и ми се повдига. Но това на децата не мога да го кажа. Затова го споделих с вас.
___________________
Into the blue...
Предстои ми преместване в ново жилище заедно с децата ми. Откакто бившият научи за това, непрекъснато си предлага услугите, но не директно на мен, а чрез децата. Работата е там, че докато бяхме женени и от него се очакваше не просто да помага, а да участва в живота на семейството, не си мърдаше пръста за абсолютно нищо. Веднъж годишно успявах да изкрънкам от него да ни закара с колата - мен и децата, без него - до едно село на морето, където оставахме за по една седмица и после цяла година му се чувствах безкрайно задължена за голямата услуга. За ремонти и поддръжка на дома изобщо не искам да отварям въпрос. Колкото съм успявала да поддържам и ремонтирам аз, това е било. Той все беше зает, все много работеше. Впоследствие се оказа, че денем е бил зает да играе карти, а нощем - да ходи по барове и жени. А аз овцата издържах семейството и опъвах каиша, поемайки всичкото семейно "благо" на плещите си, надявайки се, че някой ден формалната глава на семейството ще се освести. Е, не се освести. В някакъв момент го отрязах напълно като "лице за контакти" и той се помая една-две години, па като видя, че няма да ми влезе пак под кожата, си намери нова жена и си би камшика за най-голямо мое щастие.
Разводът ни беше точката на отношенията ни за мен. Дадох му абсолютно всичко общо, което имаме, само и само да не вземе да се откаже да се маха. Приготвих му и бохчите с все багажлъци и каквито боклуци имаше вкъщи. Ако имах кола, щях и да му ги закарам в новия му дом, ама нямам. Не комуникирам с него по никакъв повод. Просто нямам какво да му кажа. Той си се свързва с децата веднъж на месец-два и ги взема за по ден-ден и половина и това е.
И сега изведнъж се юрна да ми помага. Щял да идва с някакъв служебен микробус да ми местел багажа. Категорично им казах, че това няма да стане. Ще си наема транспорт и ще се преместим. Очевидно моята категоричност обаче не е достатъчна, понеже продължава да се прави пред децата на добрия чичко и да им обяснява как щял да идва да ни помогне. Щото досега аз, горката, не съм се оправяла все сама!
Повръща ми се от това лицемерие. Според мен единствената му цел е да дойде и да огледа новия ми дом. Не е болка за умирачка, дет се вика, само че за мен новото жилище е и символ на новия ми живот, който започна отдавна, но сега вече окончателно ще скъсам всички стари връзки дори с мястото, където съм живяла с този човек. Не искам кракът му да стъпва на новото място. Изпитвам отвращение при самата мисъл дори. И този път не съм склонна да махна с ръка, както винаги досега, и да оставя да стане на неговата, само и само мир да има.
Та така, скъпи мои... Гадно ми е, кофти ми е, криво ми е и ми се повдига. Но това на децата не мога да го кажа. Затова го споделих с вас.
___________________
Into the blue...
Re: И аз да изокам
Е, прекалено емоционално реагираш! какво толкова ще стане, ако ти види, че и влезе в новия ти дом? Не е кой знае какъв компромис. Допусни го. А и ако бе зъл с децата, не ги търсеше и не ви се обаждаше , по-добър л;ищеше да бъде или пак щеше да е мръсник, но не лицемер. Дали е лицемер, един Господ знае. Всаеки има право да се поправя. Още повече си остава баща на децата ви. А и никой не е изцяло черен. Изясни му докъде са му границите и че няма право да ги прекрачва. виж до това да влезе в новия ВИ дом (който е и на децата ВИ), не би следвало да му забраняваш, защото така поддържаш войната. А тя нали приключи вече?
Duende
Duende
Re: И аз да изокам
Ей това е другото нещо, по което мисля. Абсолютно прав си, че там ще живея не само аз, но и децата, които са и негови. И няма да е редно да им забранявам да поканят баща си на гости, примерно...
Вярно е, емоционално реагирам, знам го. Просто с този човек никога не съм можела да разговарям спокойно и очевидно продължава да е така. Война никога не е имало. За да има война, трябва да има и някаква комуникация, а такава нямаше между нас.
Абе... просто днес се връщам назад в някаква черна дупка на спомени, които ме влудяват, защото тогава бях слаба, нерешителна, зависима, уплашена и много, много самотна. Сама виждам, че има върху какво още да помисля. Не съм преодоляла всичко, очевадно е направо.
Благодаря ти за мнението
___________________
Into the blue...
Вярно е, емоционално реагирам, знам го. Просто с този човек никога не съм можела да разговарям спокойно и очевидно продължава да е така. Война никога не е имало. За да има война, трябва да има и някаква комуникация, а такава нямаше между нас.
Абе... просто днес се връщам назад в някаква черна дупка на спомени, които ме влудяват, защото тогава бях слаба, нерешителна, зависима, уплашена и много, много самотна. Сама виждам, че има върху какво още да помисля. Не съм преодоляла всичко, очевадно е направо.
Благодаря ти за мнението
___________________
Into the blue...
Re: И аз да изокам
Честно да ти кажа, намирам го за малко глупавко 
Бе нека се хамали, да мести, да намира транспорт, кво па толкова? Що трябва с всичко да се гърбиш?!? Пиете после по едно кафе/бира/ракия ... и айде, кой откъде. На мнение съм, че ако някой може да ми поеме част от товара, с удоволствие ще му го прехвърля
Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
Бе нека се хамали, да мести, да намира транспорт, кво па толкова? Що трябва с всичко да се гърбиш?!? Пиете после по едно кафе/бира/ракия ... и айде, кой откъде. На мнение съм, че ако някой може да ми поеме част от товара, с удоволствие ще му го прехвърля Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
Виждам,
че си много афектирана. Дишай дълбоко и успокой пулса първо.
Така....
Аз съм за идеята, да се решава на парче. Не чертай предварително черни картини, сякаш вече се е случило.
В момента ти упражняат психолохически натиск, притискат те до стената, вкарват те в ъгъла. Разбирам те. Просто се успокой и изгради енергийна стена между теб и него. Каквото и да ти говори не го пускай навътре, а го остави да се плъзга встрани от теб.
После заяви с две думи, каквото си решила и прекрати разговора, без да коментираш. Аз ти казвам - права си! Права си, дори само поради факта, че той иска да постигне нещо с психологическо изнудване. Не го ли спреш сега, той ще продължи да ти завзема територия. За сега го остави до прага. После ще решаваш, дали искаш да го допуснеш навътре, когато нещата улегнат.
Нещата в момента, не са въпрос на инатлъци, кой ще надделее. В момента се разчертават периметри - помни. Очертай си територията.
Carpe diem! Deo volente!
Така....
Аз съм за идеята, да се решава на парче. Не чертай предварително черни картини, сякаш вече се е случило.
В момента ти упражняат психолохически натиск, притискат те до стената, вкарват те в ъгъла. Разбирам те. Просто се успокой и изгради енергийна стена между теб и него. Каквото и да ти говори не го пускай навътре, а го остави да се плъзга встрани от теб.
После заяви с две думи, каквото си решила и прекрати разговора, без да коментираш. Аз ти казвам - права си! Права си, дори само поради факта, че той иска да постигне нещо с психологическо изнудване. Не го ли спреш сега, той ще продължи да ти завзема територия. За сега го остави до прага. После ще решаваш, дали искаш да го допуснеш навътре, когато нещата улегнат.
Нещата в момента, не са въпрос на инатлъци, кой ще надделее. В момента се разчертават периметри - помни. Очертай си територията.
Carpe diem! Deo volente!
Re: Докато има непълнолетни общи деца!
Няма начало на нов самостоятелен живот!...в смисъла, който ни се иска да вложим...факт!
Ти може и да н еискаш да стъпва кракът му на новото място...но това в крайна сметка ще го решат децата!
това е положението
сега вече е късно да ти се повдига...просто си надмогни малко емоциите и бъди добър дипломат и разумна майка, ако обичаш децата си!!
Let your soul be your Pilot
Ти може и да н еискаш да стъпва кракът му на новото място...но това в крайна сметка ще го решат децата!
това е положението
сега вече е късно да ти се повдига...просто си надмогни малко емоциите и бъди добър дипломат и разумна майка, ако обичаш децата си!!
Let your soul be your Pilot
Re: Виждам,
Извинявай, Лира, но не съм съгласна
И моят син живее с мен, в дом за който баща му не е дал и стотинка и мисля, че това е моят дом. Тук в България нещата малко погрешно се схващат си мисля. На детето ми ще бъде това, което аз реша да му дам. А според теб какво илиза? Понеже синът ми живее с мен и си има баща, може да го кани когато си пожелае, а пък ние с новият ми мъж ще си се гушкаме в хола на дивана. Или може би трябва да пазя поведение на един човек, с когото ясно съм показала, че не желая да имам нищо общо. Детето е изключение.
И моят син живее с мен, в дом за който баща му не е дал и стотинка и мисля, че това е моят дом. Тук в България нещата малко погрешно се схващат си мисля. На детето ми ще бъде това, което аз реша да му дам. А според теб какво илиза? Понеже синът ми живее с мен и си има баща, може да го кани когато си пожелае, а пък ние с новият ми мъж ще си се гушкаме в хола на дивана. Или може би трябва да пазя поведение на един човек, с когото ясно съм показала, че не желая да имам нищо общо. Детето е изключение.