пак за езиците

Езиковият спор между македонци и българи продължава и ще продължава.
Едно време като напишех old church slavonic излизаше or old bulgarian.
Сега излиза и или old macedonian.
Отварям едната статия, отварям другата - едно и също. И двете веднага препращат към old church slavonic.
Чета в old church slavonic.
Bulgarian recension
Eastern Bulgarian (Moesian) recension
Western Bulgarian (Macedonian) recension
Moravian recension
Later recensions (Church Slavonic)
Croatian recension
Russian recension
Serbian recension


Защо тогава са поставили внак на равенство между old bulgarian и old macedonian? Само заради фактът, че Солун днес е столица на провинция Македония? На всичко отгоре там пише:
The Eastern Bulgarian recension is the oldest recension of the Old Church Slavonic language,[9] which flourished with the rise of the First Bulgarian Empire under Tsar Simeon I. The main literary centre of this recension was the Preslav Literary School, one of the two main literary schools of the First Bulgarian Empire along with the Ohrid Literary School. The existence of two major literary centres in the Empire led to the development of two recensions in the period from the ninth to the eleventh centuries. Thus:

* The Glagolitic and Cyrillic alphabets were used concurrently
* In some documents the original supershort vowels ъ and ь merged with one letter taking the place of the other
* In Western Bulgarian recensions ъ was sometimes substituted with о
* In Eastern Bulgarian recensions the original ascending reflex (рь, ль) of syllabic /r/ and /l/ was sometimes metathesized to ьр, ьл; or a combination of the ordering was used
* The central vowel ы merged with ъи
* Sometimes the use of letter <Ѕ> (/dz/) was merged with that of <З> (/z/)
* verb forms нярецяй&#491;, нарицайеши were substituted or alternated with нарич&#491;, наричеши

Значи има западнобългарски (македонски).
Пък се появява old macedonian????
Т.е. македонски трябва да се разбира западнобългарски?


Old Macedonian

Old Macedonian may refer to:

* An alternative name for the Old Church Slavonic language [R. E. Asher, J. M. Y. Simpson. "The Encyclopedia of Language and Linguistics", pg. 429] [Dmitrij Cizevskij. "Comparative History of Slavic Literatures", pg. 26] [Benjamin W. Fortson. "Indo-European Language and Culture: An Introduction", pg. 374]
* The Macedonian / Western Bulgarian recension of Old Church Slavonic (10th–14th century) [Henry R. Cooper. "Slavic Scriptures: The Formation of the Church Slavonic Version of the Holy Bible", pg. 86]
* The Ancient Macedonian language

Както и да го въртиш, все излиза западнобългарски

Ако македонците казват: македонски (западнобългарски) език, аз няма да имам никакви претенции към тях.

Искам да уважа трепета ти. Няма да коментирам язиците, щото за мене тия теми за езиците /а и всичко други теми относно фиром/ са изчерпани. Мисля си, че наблюдаваме спад на словесния ентусиазъм. Аз лично пиша тук само когато искам да кажа нещо, когато имам някоя хрумка, но не използвам клуба за епистоларен чат /разговор/. Струва ми се да помислим, как тръпката на участниците в тоя клуб може да свърши някоя полезна работа. Фен-клубовете на футболните отбори участват в заседанията на управителните им съвети. Може би демагогия, но все пак се оказва някакво давление отдолу. Тука се напъваме да си чешм чувствата, а тези от които зависи нещо относно фиром си карат по старото. Поздрав.

"...Аз считам, че руският литературен език е възникнал главно върху основата на старобългарския.

Станало е нещо удивително: както една частица
в мъглата събира около себе си капки вода,
така и старобългарският език е привлякъл
около себе си руски думи и изрази, които го
обогатяват и създават много интересен не-
гов вариант, наричан по отдавнашна традиция у нас черковнославянски език
(той е навлязъл в научната терминология с това свое название, което е трудно да се промени).

Отношението на черковнославянския към
руския език също е много сложно.
Става така, че черковнославянският език – старо-български в основата си – и руският разговорен и делови език са създали в литературата непрекъснато променящи се отношения,като между два противоположни електрически полюса.
Необикновеното стилистическо богатство на руската литература се създава именно поради наличието на тези два променящи се полюса, между които възниква и стилът на произведението.
Ту авторът използва думи от черковнославянския език
(като старобългарски в руска редакция), ту
думи от чисто народния език, а и от деловия
език, езика на документите.
И това дава огромен диапазон от емоционалност, огромно количество синоними, каквито може би в друг език няма, а също и огромна градация на значенията.
По такъв начин старобългарският език е изиграл съдбоносна роля в развитието на руския литературен езиk..."
(акад. Дмитрий Лихачов
в Съюза на българските журналисти,1978)

акад. Лихачов смело казва: старобългарският език е изиграл съдбоносна роля в развитието на руския литературен езиk
Когато македонските академици кажат такова нещо и аз ще ги поздравя.

Може би зборуваш верно-наскоро само преди година проведох диспут с един богат но много религиозен руснак.Той имаше една песнопойка на църковославянски и като я прочетох бех като гръмнат-езикот си беше баш старобългарски-не като сегашния фиромски.Взех да му обяснявам някои думи и етимологията им та да разбере що се пише.Човекот прояви разбиране и накрая жена му се развика че е късно за диспути.Кво да се прави-срещу жена трудно се зборува но след това имахме време да разискваме на плажа естествено.Обрисахме много теми за да стигнем до извода че македонскиот си е баш сърбизиран метис.То се знае че имаше и много сеирджии с ракии.

Шефа на фиромите в Канада

3, 2, 1, ...

македонските академици да кажат нещо от сорта на (старо)българският език е изиграл съдбоносна роля ...в сформирането и развитието на македонския
литературен език.
Още повече, че дори ....акад. С.Бернщайн, разглеждан като баща на руската македонистика е написал:
"Македонский литературный язык окончательно сформировался в середине 20 в...."
(С. Б. Бернштейн СЛАВЯНСКИЕ ЯЗЫКИ
Лингвистический энциклопедический словарь. - М., 1990.)