ПЛЮВАЛНЯ 2

Предишното издание е тук :Плювалня

Напомням, придържайте се към дискусии, свързани с медицина и здравеопазване, които отговарят на профила на Клуба. За другите теми си има съответни клубове.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

В Дървеница пак няма Фемара. Поне на мен така ми казаха по телефона.




Предупредих за добрия тон!

Ми ще плюя ми, нали е плювалня? Плювалнята поне според мен не е за хвалби и похвали.
Буба предприе гросмайсторски ход. Но като гледам ти се опитваш да опорочиш действията и.
Тя се опита да блокира една насока в плювалника, а ти правиш опит да я възродиш.
Предложението ми е да оставим нещата както са. Има и други неща за оплюване.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Да, никой не е съвършен! Аз също. И е много лесно да се пише и изливат лични нападки скрити зад анонимността. Но има правила на клуба и ще се съобразя с тях.

ПРАВИЛА НА КЛУБА!

Здравейте,
Събрах сили да пиша в тази тема,защото преди да почине мама 13,09,2009г.се сблъсках с нещо,което прилича повече на варващина,отколкото на медицина.Няма спор,че положението на майка ми беше тежко.Както някои от вас знаят тя страдаше от сарком дал метастази в бял дроб и лимфни възли.Все пак,обаче след два месеца прием на натанал,малки количества антималигноцит,бъзов мармалад,хепапротектори и вливане на няколко типа системи в клиниката по интергративна медицина нещата тръгнаха към леко подобрение.Кръвната картина изглеждаше по-добре.Хемоглобина,чернодробните ензими и туморните маркери бяха влязли в норма.Тя получи за съжаление бъбречен проблем с диорезата.Др.Георгиев,който и вливаше системите/от клиниката по интергративна медицина/каза,че е наложително приемането и в реанимация за да се направи опит за нормализиране на диорезата и това би дало възможност за продължаване на антитуморното лечение.С помощ от близки повикахме линейка и я закарахме в спешното отделение на Медицинска академия.След вливане на ампула фурантрил и изтегляне на малко течност от корема ни обясниха,че на онкоболни спешна помощ не се дава и си ни изпратиха обратно в къщи.Обърнах се и към близки медици за помощ.Те потвърдиха,че онкоболни не се приемат в реанимация дори и в случай на инфаркт например.
Не зная защо се получава така.Живеем в държава без душа.Може би затова и ние ставаме толкова бездушни.В медицината обаче това,че докторите станаха дребни подкупни човечета и занаятчии а не хора,които оказват помощ лекувайки е фатално.Има професии /лекар и учител/,които следва да са призвание.Ако не ти идва от сърцето да лекуваш или да възпитаваш просто не ставай такъв,защото щетите,които ще нанесеш с бездушието си са непоправими а всички ние отговаряме за делата си.

Твърде меко си се изказала за целия този ужас, който ти е причинил системата!
Наистина е безобразно и бездушно и не знам кой малоумник го е съчинил, след като тъкмо в това състояние човек има огромна нужда от помощ! По тази причина, близките най-често не съобщават, че викат спешна помощ за онкоболен. Не стига цялата безскрупулност, продажност и корупционност на системата, която се стоварва на гърба на изтерзаните болни и хората около тях, ами да им се отказва и последната надежда!

Не знам, но мисля, че всичко това се нуждае от обществена дискусия. Защо не се обърнеш към Теодора Захариева от Асоциацията на онкоболните? Това е много сериозен проблем и пред него непрекъснато се изправят хиляди хора!

"Совите не са това, което са..."

Това наистина е сериозен проблем.Напълно съм съгласна,че трябва да му се даде гласност.Смятам,че това,което се причинява на хората е легален геноцит.Той е оформен с хиляди членчета,правила и т.н.Оказва се,че болниците не приемат тежко болни хора,защото нито една болница не иска да регистрира висока смъртност.Това под някаква форма се наказва финансово и ако пациента е рисков избягват да го приемат.Виж същите болници с голяма ухота приемат здрави хора.Ако проблемът ти не е сериозен веднага ще ти препоръчат да останеш за изследвания.Накрая в епикризата ще прочетеш,че са ти направени много неща,които изобщо не са ти правени,и по клинична пътека парите ще бъдат прибрани.
Друг е въпросът какво покриват клиничните пътеки.Оказва се,че в някои случаи нищо.
Майка ми и баща ми цял живот са работили,като държавни служители.И двамата бяха юристи.Съответно цял живот са плащали високи здравни осигуровки.Оказа се,че когато имаха нужда от лечение здравната каса не покриваше такова.Те не ощетиха т.нар.държава и с получаване на пенсия,тъй като не я доживяха.
Най интересното при цялото това безхаберие е,че когато здравните институции трябва да се обединят против регистрацията на нещо,което би помогнало на хората/антималигноцит,ваксина на Коули и др./реагират незабавно и много задружно.Може би,защото знаят,че ако те закъсат здравословно за тях ще се намерят и средства и възможности за лечение в чужбина и т.н.Тоест ще получат всичко,което ние останалите не получаваме.
Оказва се,че може да разчитаме на помощ от Господ,близките ни и всички останали и само не от тези,които получават заплатите си от нас за да ни лекуват.

Затова посочих Асоциацията на онкоболните - това е силна организация, която не от вчера се бори за промени
в законодателството. Но за да бъде още по-ефикасна тази борба, е задължителна силната обществена подкрепа.
И тя трябва да идва на първо място от нас, потърпевшите.



"Совите не са това, което са..."

Днес в предаването "На кафе"имаше дискусия за евтаназията.Момиче,сблъскало се с проблема отказ от мезицинска помощ на майка му,поради клеймото безнадеждно болна каза,че според европейското законодателство това се нарича пасивна евтаназия.Вероятно много хора отписани от медицината продължават да са живи и дай боже да са повече.Това обаче означава,че те живеят въпреки,а не благодарение на същата.Това отново потвърждава тезата ми,че в държавата ни се извършва легален геноцит.
Когато събера малко сили ще се обърна към Организацията за защита на онкоболните по препоръка на Джул.Каузата на моята майка приключи и това ще е заради всички останали.Правила съм много опити и за помощ към хората,които се опитват да регистрират Антималигноцит и ако мога ще продължавам да помагам.
Смятам,че голяма част от нещата в България са такива,защото когато човек закъса се затваря в себе си и гледа да реши своя си проблем.Истината е,че ако не гледаме на проблема,като общ всеки ще изживява своята трагедия сам.
Предлагам ви всеки от нас да разкаже на кратко какви проблеми със здравеопазването той среща или пък просто да изкаже позицията си по даден въпрос ида го изпрати,като мейл към Здравно министерство и към Организация за защита на онкоболните.
Една птичка пролет не прави,но ако са цяло ято това е предвестник на пролет!

Бих препоръчал каузите да са "една по една". В смисъл готов съм да подкрепя борбата срещу идиотията със спешната помощ за онко болни, но не и регистрацията на антималигноцита, преди да е преминал всички необходими клинични изпитания, доказващи или отхвърлящи ползата както и страничните ефекти.
Ако двете каузи са обединени в една - тогава покрепата която ще събереш ще е по малка. И ще има по голяма съпротива.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Нека е спешната помощ!
Антималигноцита,ваксината на Коули и всичко останало е хубаво да се дадат,като избор на пациентите,но преди това е необходимо да се прави нещо за животоспасяването им.И двата препарата си имат сдружения,които се борят за регистрацията им и е въпрос на избор дали човек ще подкрепи подписките им и т.н.Аз мисля,че след,като са регистрирани толкова доказано токсични препарати не би следвало да се пречи на тези поне да се тестват.
Но това е мое мнение и съм съгласна,че е спорна.
За спешната помощ не би трябвало,обаче да има спор.Аз вече съм подготвила своето писмо и ще го изпратя!Хубаво ще е ако го направим повече.
Благодаря за бързия отговор!

За спешната помощ по скоро би трябвало да има съд за идеолозите.
Нормално тестовете се финансират от производителя. Имам предвид - създателя на антималигноцит, трябва да финансира тестове, клинични проучвания и т.н.
Ако един лекар предпише препарат непреминал през изпитания - ще имаш правото да го съдиш, да не говорим че не е етично да се изписват препарати без да е сигурно че оказват помощ.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Здравей Валери,
Мислих много върху написаното от теб. Потресена от всичко, което се случва в нашата страна. Безхаберието и принаципа "ще работя колкото ми плащат", особено в здравеопазването е пагубно за всички ни, но все пак по темата:
До колкото рабирам ти твърдиш, че онкоболните нямат право на спешна помощ, но в момента се сещам за три случая в които нещата не стоят по този начин. Не защитавам никой, нито вземам страна, просто търся истината.
Бих се радвала някое медицинско лице коментира написаното по този казус.
Примерите:
1. Баща ми получава спешна помощ по повод кръв в урината. Назначават му се изследвания и му се предписва лечение.
2. В отделението болен има нужда от спешна помощ. Извиква се линейка на спешна помощ и болния се настанява в друга болница.
3. Между двата курса ХТ, онкоболен е получил инсулт. Болният беше доведен с линейка на регионалната спешна помощ за постъпване за лечение.
Може би наистина има нещо, което не е изяснено, в тази куца здравна реформа, ще се радвам наистина ако МД или някой друг лекар се включи, за да ни бъдат разяснени правата.

Може би в един момент ще се консултирам и с адвокат относно това,което се случи на семейството ни.Това,което ме плаши е,че докато водя моята лична борба много хора ще се озоват в нашата ситуация и ще изгубят тяхната.
Именно затова апелирам- пишете и вашите писма до здравните институции.
Ако някой от вас има и някаква друга идея аз съм насреща.

Мисля,че ако става въпрос за пациент в малко населено място нещата стоят по-добре.В София обаче болниците се водят за активно лечение а онкоболните особено в по-тежко състояние се водят терминално болни.Зная,че с моят проблем ежедневно се сблъскват страшно много хора.
Това ми беше потвърдено и от няколко доктора.
Аз също ще се радвам ако доктор се включи в дискусията.
Радвам се,че са оказали помощ на баща ти,но за съжаление съм сигурна,че това е изключение,което доказва правилота

Валери браво мила!Възхищавам ти се, въпреки болката си, ти намираш сили да говориш и да се бориш! Успех! Повече хора като теб трябва да има мила!
Смятам че идеята на Jull е страхотна- АПОЗ и Теодора Захариева са много силна организация, която не веднъж са оказвали помощ и са извоювали права за много болни. Смятам, че биха ти помогнали, защото всички там са хора с големи сърца.

Да права си, два от написаните случаи наистина касаят провинциални болници, но има и случай от София.
Казуса наистина е болезнен, повторно моля лекарите четящи тук да отговорят.
По какъв начин онкоболните, могат да ползват спешна помощ?
Сигурна съм, че има вратичка.

Не мисля, че само Валери има нужда от помощ! Пред този проблем всекидневно се изправят и ще се изправят
много хора, докато нещата не се променят! Но мисля, че е добре да се разговаря с Асоциацията по въпроса
каква форма на протест би била най-ефективна - дали поединична или консолидирана. А самата Асоциация
има много добър екип от адвокати, които знаят да печелят дела. Спомнете си за Весето...

"Совите не са това, което са..."

точно така смятам и аз Jull.