*МАМА*

Пускам тази тема,защото моята майка е единствения човек,който заслужава всичко на този свят,което бих могла да дам,дори и да не мога.Единствения човек,който е толкова залсужил пред мен,толкова всеотдайно и безгранично отношение на обич и грижа не може да бъде отплатено.
Познавам много хора,наркомани като мен,които са в лоши отношения с родителите си,с години не си говорят,разбрали са ги,че се друсат,видяли са,че няма оправия и са им дали прав път...
Като познавам мойта майка,не си представям как има майки,които забравят за децата си.
Колко пъти,КОЛКО МНОГО ПЪТИ,съм разочаровала мама,колко съм крала от нея,последните й пари съм взимала,за да се надрусам.Колко служебни пари съм завлякла,а после тя се е срамувала заради мен,защото тя е наистина много честен човек,и си представям колко ужасно се е чувствала. Случвало се е да взема пари от нея,от парите за тока,и тя отива да плати на гишето,отваря плика,а вътре само няколко банкноти..и се е връщала с наведена глава,и не е могла място да си намери от мъка.
И въпреки това тя винаги ми е прощавала,не ме е била никога,а ме е прегръщала много,много,всеки път е намирала последно зрънце доверие,което да ми даде,а аз съм го издухвала само с една двайска време.
Няма друга като нея,която толкова години да е толерирала всичките ми изцепки,и повече-да намери сили да прости за обидите,кражбите и излъганото доверие.
Често сме се карали с нея,когато тя се е опитвала да ми внуши,че с наркоманията си,по някакъв начин я правя нещастна,и не че не е така,но жертвата на зависимостта си,съм аз,и най-вече аз. Тя отвръща,че би било така,ако не се е налагало тя да плаща за грешките ми,колко пъти ме е измъквала от каши,помага ми да си плащам програмата,давала ми е пари дори да ида да си взема мед на черно,знаейки,че вероятно ще ида да си взема материал.
Карали сме се,спорили сме за толкова неща,сърдили сме си и не сме си говори по 2-3 дена,но накрая заради обичта помежду ни,се сдобрявяме и забравяме изречените боиди.Обикновено аз обиждам повече,хвърлям думи,като камъни в сърцето й,казвам й,че ме осиновила,че ще се самоубия,всякви идиотщини,само за да я нараня.Защо съм толкова ужасна?Само нея си имам.ако нея я няма,оставам сама,нямам други роднини.....оставам сам-самичка на света.А аз хуля майка ми,която дава всичко за мен....

Ами,кгато съм била в криза? Не е спала нощи наред,за да ме слуша дали не ми е спряло сърцето,когато съм имала водна треска,от нацелен разреден мед,знаейки,че съм опитвала да се надрусам пак,ми е правила компреси,на мен и на приятеля ми,бди над нас като ангел,и името й е Ангелина,и ми е простила всичко,шепнейки,че аз съм най-важното нещо в живота й.
Тя е сама,няма мъж,а много бих искала да има,за да я радва той,защото каква ли радост мога да й донеса аз. Нямам брат и сестра,остава й работата,тя е медицинска сестра,която толкова много й отива.
Просто си нямате идея колко добра е моята майка,най-добрата на света,и колко е сладка и красива,аз вероятно приличам на нея,само дето не съм толкова скромна като нея.
В дните на адските субститолови кризи,на 4'ия,5'ия ден,когато най-лошото е минало,и от мен е останало само бледо подобие на човек,тя ме изправяше в леглото,усмихната и хубава,слънчева,изкъпваше косата ми,сплиташе ме красиво,гримираше ме е в нежен цвят,и ми даваше огледало да се огледам,за да си спомня,че все още съм жива.
Носеше ми всеки ден малки подаръчета,както когато бях малка,и се прибираше от София от работа,при баба,където карах ранното си детство.Сякаш не бях на 20,25,30 години жена,а нейното малко дете,бебче завинаги...
Иска ми се да знам дали само моята майка е толкова вълшебна,или има и други от тая порода.Дали има и други,които никога няма да са сами в света,защото тяхната майка ще бъде винаги до тях-обичаща и разбираща,както никой друг,никога.И най-любимия любим може да ме разлюби,или аз да го разлюбя,но любовната връзка с майка ми ще остане...
Отдавна имах нужда да пиша за мама,тя го заслужава,да знае светът какъв човек е.Моля се никога да не умре....
И да доживее деня,в който аз,отказала се от зависимостта си,излекувана от наркомнията си,да внеса радостта в душата й,за която така жадува...
Няма да прочетеш тоя пост вероятно,защото не четеш тук,но пак ти казвам:Обичам те,мамо!

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Понякога малко завиждам на хората, които имат сплотени семейства. Моите родители са допуснали много грешки и душата ми понякога става черна от омраза и гняв... като прочетох това, което си написала ми дойде наум след няколко години да се грижа за тях много добре и когато са безпомощни да им простя.... сигурно ще го направя, защото съм много добър. Искам детството ми и всичко свързано с него да изчезне като сапунен мехур.

Моята майка има почти същата професия, като твоята... Не знам защо, но се чувствам много добре в болници, някак сигурен, че някой само чака да даде най-доброто от себе си за мен.

А, постът ми може да е малко несвързан между другото, защото сe накърках с рИкия.

------------------------------------------

Мн от рано, аз още кафе не съм пила.

Моногамията не е естествена, бракът е фалшива институция.

Пиша ти мило дете и плача.съвсем наскоро попитах психоложката,при която ходихме със сина ми дали не може с добро да победим наркотика.Тя ми каза,че за съжаление в нейната практика май няма такъв случай.Всички казват,че трябва да се стигне дъното,за да може да се тръгне нагоре.Така ми се иска да изплува преди да е стигнал дъното...Ужасявам се от това дъно.Имам си моето момче с.И той си има мене само.Не е на хероин синът ми и мисля,че има шанс да се справи,но все не успява да употреби волята си за тази цел.Ти искаш майка ти да си има някого за да я радва.Повярвай ми мило момиче,нищо не може да зарадва една майка,освен чистия поглед на чедото й.Аз живея с друг мъж,вече незнам защо обаче.Просто за нас майките/сигурно не за всички/ живота спира и ние се борим,кой както го усеща-с цената на всичко да ви върнем към ПЪТЯ, готови сме да дадем и да направим дори и това ,което не ни е по силите.Правим го и вярваме,че ще се преборите.Има моменти в които се чувстваме ужасно,страдаме много,много-повярвай ми.Дано да го усетиш и да го имаш майчинството-тогава едва ще разбереш истината.Много ме зарадва с това твое послание към твоята мама.Имаме нужда от такива послания.Знаем,че всеки един от вас обича и страда и чувството ви на вина ви кара дори и да бъдете агресивни към нас.ние го знаем това ,знаем го и приемаме външните ви изблици на гняв към нас по различен начин,защото знаем душите ви и знаем,че там е различно.Ние просто ви обичаме и прощаваме,защото знаем,че самата ви същност не е това,което ни показвате.

Знаеш ли...темата ти е покъртителна, накара ме да се разплача, накара ме да се видя себе си :( И нея, мама...
Благодаря ти.

Повярвай ми - ти вече я радваш... С посоката, която си поела. Сигурна съм, че това е най-скъпото и най-ценното за нея - че след всичкия ад, през който е минала, ти се завръщаш... поела си в правилната посока. Благодари на Бог, че живота ти се развива така, че тя да види с очите си всичко това... защото вожеше и да е иначе... Слава Богу за втория, за третия и четвъртия шанс...

Прегърни майка си от мое име - от името на една непозната... И аз самата съм майка... И аз имах прекрасна, изключителна майка, всепрощаваша... Е, аз е съм била зависима, но и на мен имаше какво да ми се прощава и то доста. И моята майчица избираше да ми прощава - винаги и без изключение до последния си ден...