Избраните

"— Ние се учим да мислим за всяко нещо — каза той, — а след това приучваме очите си да гледат така, както мислим за нещата, които гледаме. Ние гледаме себе си. вече мислейки, че сме важни. И следователно ние трябва да се чувстваме важни! Но после, когато един човек се научи да вижда, той разбира, че вече не може да мисли за нещата, които гледа, а ако не може да мисли за това, което гледа, всичко става незначително.

........


. Но човек може да отиде дори до-далеч: може да се научи да вижда. Щом се научи да вижда, той вече няма нужда да живее като воин, или пък да бъде магьосник. Научи ли се да вижда, човек става всичко, преставайки да бъде нещо. Той. така да се каже, изчезва и все пак е тук. Бих казал, че това е моментът, когато човек може да бъде всичко, или да получи всичко, което желае. Но той не желае нищо и вместо да си играе с ближните си като с играчки, той ги опознава всред тяхното безумие. Единствената разлика между тях е, че човекът, който вижда, контролира своето безумие, докато ближните му не могат. Човекът, който вижда, вече няма активен интерес към своите ближни. Виждането вече го е откъснало абсолютно от всичко, което е познавал преди.
— Тръпки ме побиват от самата мисъл да бъда откъснат от всичко, което познавам — казах аз.
— Сигурно се шегуваш! Това, от което трябва да те побиват тръпки, е да не можеш да очакваш нищо друго, освен живот, в който да правиш това, което винаги си правил.
"
"Една отделна Реалност"


ИЗБРАНИТЕ

Тази нощ Луната пирува -
в този фестивал на Любовта.

Това меко сияние ,
тази танцуваща светлина ,
е покана да се присъединим към света отвъд -
който само Влюбените могат да видят –
с очите си пълни с тиха страст.

Те са избраните ,
които се раздават ,
изгаряйки своето чувство за собствена значимост.

Появили се някога като малки светулки ,
Те днес са вече палещи слънца.

Те са оставили завинаги зад гърба си –
изманите игри на своето самомнение.

Те са привилегированите Влюбени –
които ще създадат един нов Сън –
с очите си-
пълни с тиха страст.

по мотиви на "The Privileged Lovers" - Jelal ad din Rumi

В отговор на:

---

"— Ние се учим да мислим за всяко нещо — каза той, — а след това приучваме очите си да гледат така, както мислим за нещата, които гледаме. Ние гледаме себе си. вече мислейки, че сме важни. И следователно ние трябва да се чувстваме важни! Но после, когато един човек се научи да вижда, той разбира, че вече не може да мисли за нещата, които гледа, а ако не може да мисли за това, което гледа, всичко става незначително.

---

- Пичка му лелина!

Да , разбирам , че е трудно възприемането на това твърдение.
Едно е да го прочетеш , друго е да си преживял/осъзнал/

Можело бе!