класическа психотерапия

Какво означава това? В какво се състои?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Класическа психоанализа ли имаш предвид?




kick me, hike me, don't you wrong or right me

ми явно да!

аз ако бях в час, нямаше да питам.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Ами доколкото знам при психотерапията има различни подходи и един от тях е психоаналитичният. Класическита психоанализа е на Фройд. От него насам обаче има доста последователи, които са вложили своето виждане по някои от въпросите. Примерно в бг има доста юнгиански психотерапевти.




kick me, hike me, don't you wrong or right me

S|ayeR, какво ще кажеш че любовта и очакването или пристрастеността се опитват да влияят на биологичният часовник.Тоест представи си че в теб има уред който отчита действителността и ти се противопоставяш на нея чрез тези чувства.

Нима противопоставянето на действителността не е цел номер едно при човека?

Човек е творец защото е казал СТИГА толкова реалност и единствено той се е надсмял над правилата на джунглата.

Аз не мисля че са доста Юнгианците в България. Но поне са ентусиасти.
Вече психотерапията е интерактивна - сбор от много и различни техники и методи, доколкото теоритичната рамка го позволява. Вече не е на фокус "коя теория е правилната?", а коя техника ще помогне на клиента.
Ортодоксалната анализа е наистина много дълбинен метод, скъп, много бавен, в България още няма такава. Не знам дали ще има, а моето мнение е че този метод се разминава вече с начина на живот на хората. То вече е грехота всеки ден, по един час, по 100$ и то може за години да е. Това не пречи обаче много ценни и полезни приоми да са взаимствани от там и да се работи с тях в рамките на друг терапевтичен подход.

[линк]

Ще кажа, че това е една интересна гледна точка. Сега дали е противопоставяне на действителността, бягство от нея, компенсиране.... има много думи. Но разликата може да е в това, че хората нямат проблем с действителността, от животните ни различава психиката - та проблемът може да е в нас и с нас. Обаче той се отразява навън. Но пък кой може да каже кое е първото в крайна сметка отвън навътре или отвътре навън. Аз принципно живея според идеята отвътре навън.




kick me, hike me, don't you wrong or right me

Вече психотерапията е интерактивна - сбор от много и различни техники и методи, доколкото теоритичната рамка го позволява. Вече не е на фокус "коя теория е правилната?", а коя техника ще помогне на клиента.


Психиатрите, психолозите и психотерапевтите са на ниво, и са обучени.
Обаче около мен имам доста познати, които се страхуват да си признаят, че имат психичен проблем.

Върху проблема със "стигмата" трябва да се работи, чрез популяризиране на професията на психотерапевтите.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Ако позволите, скромното ми мнение е, че точно това правят сапунените сериали от години насам. В резлутат на което има по-добро приемане, въпреки всичко, на психотерапията дори в малките населени места

Да не обръщаме темата на чат - Ама не съм съгласна. Принцът на приливите, да не сапунка, бря?

Аз пък не знам в сапунка да има популяризиране на психотерапия.


"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Ако позволите, скромното ми мнение е, че точно това правят сапунените сериали от години насам."

Незнам за сапунените сериали обаче когато гледам азиатска драма все ми избива на плач.

Наскоро си свалих "Welcome.To.Dongmakgol.2005".

И пак ми стана много тъжно.




Когато ме мразите се чувствате супер добре.Когато ме обичате се чувствате зле.Затова ви моля да ме мразите.

Ако се заеме държавата може и да стане. Но първо трябва да се приеме закон за психотерапията, да се разпредели лапаницата, после да се лицензират психотерапевтични дружества за работа със здравната каса, пак да се разпредели лапаницата и тогава евентуално да стартира някаква система, която да е поносима за хората и регламентирана като дейност, която да включва и превенция и обучения и т.н. Аз го виждам за следващите поколения всичко това.

[линк]

Аз пък мисля, че държавата е най-големия лапач. И тя няма интерес от здрави и разумни хора. И психотерепевтите са като дон Кихотовци - оправят лайната именно на манипулациите от държавата. Държавата тъпче хората, вменява им колко са бедни и нещастни и грозни, щото не могат да карат крадени ламарини за 1 милион, нямат грозни силиконови гърди и още по-грозни силиконови устни.

И хората, добри, глупави и наивни - вярват че са нищо. И без да се усетят, сами почват да сеят негативна енрегия...И ония лапащите - доволно потриват ръце...

И психотерапветите отново и отново водят битката за умственото здраве на хората.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Е малко пресилено ми се стори. Аз исках да кажа, че сега малко индивидуално от всеки се работи, няма общи мерки които да са взети, никой не предоставя на хората информация за психотерапията - къде, какво .... Дори и на последната конференция по психотерапия акцента беше някакъв апел за обединение защото всеки се спасява по единично и някак общата работа не е мръднала и крачка напред. А вече скоро ще има и трето поколение терапевти. То верно че 10-15г. всички усилия се влагат в обучението на специалисти. Е това стана.
Ами сега? Не че терапевтите нямат работа, но много хора които имат нужда от такива услуги просто не знаят какво е това и къде да го получат. А как добре се развиха всички видове обучения на социални умения и други модерни заглавия насочени към фирми и персонала им. Защото там са парите. И в разните проекти ако имаш подходящо лоби и парички да ти прокара проекта. Псевдо-програми, псевдо-помощ....
Но нещата се движат дори и едва забележимо, напред. Така че лека-полека, след 20-30г. ще се наместят.

[линк]

А ти какво по-точно искаш да знаеш за това? В смисъл - от какво е продиктуван въпроса ти?

Да ти призная, Принцът на приливите не го помня, помня само че съм го гледала. с Джеф Бриджис ли беше?... Сапунки също не гледам, но чувам от хора за тях, за нещата, които се говорят в тях и си вадя изводи за ограмтителните и донякъде разтоварващи ефекти на сапунките. Това е...

Въпроса не е дали плачеш, а дали ти е кеф - и да плачеш, и да не плачеш

Малко патетично и в духа на героизма звучи изказването ти, но не може да се отрече, че иа голяма доза истина в него... ехххх...

Хм. Некой. Не за първи път чувам споделяне от теб за некачествените програми, чрез кито се перат пари. От това иде да се досетя основно, че а) ти не си се включвал в такива - но би искал, а не са ти дали. Или - б)че си се включвал, но не си се доразбрал с мениджмънта. Не изключвай apriori обаче вероятността да има и такива програми, до които ти не си имал досег, които не са перачница на пари и където хората се стараят и правят каквото им е по силите. Реалността не е иделна - това е част от картината й. Не бива да се очерня нещо преди изобщо да сме се докоснали практикчески до него, докато е още в състояние на идея.
Както можеш да се досетиш, заставам на тази позиция от личен опит. Верно е, че е зор, че има много проблеми. Но и много хора - имам предвид професионалисти - се опитват да направят нещо смислено в границите на възможностите си. За което би трягвало да бъдат подкрепяни, а не оплювани. Какво мислиш за това?

Аз не оплювам никой. Просто казвам че всичко е много корумпирано. Стигайки до някъде човек разбира че винаги опира до: "Имам ли човек някаде или не?". Ако нямам всичко приключва. Аз също говоря от личен опит. Наистина вярвам че сега нещата малко ще се изчистят с тези проекти. Уж така се говори че и "простосмъртни" ще имат шанса да са на равни начала с другите. Дано да е така. Иначе е вярно, че дори и по втория начин, някои проекти по които работят добри специалисти имат сериозни резултати. Все пак начините по които се печелят не са ми по вкуса.

[линк]