Легенди

Винаги са ме изумявали легендите, свързани с географските имена на местности, скали, села и т.н.
През уикенда научих тези, в скитане из Пирин и Рила.


От там, през този връх някога минавал път. Там имало харамии, които причаквали керваните и нямало мърдане… Нямало кой да помогне на пътниците, дори Бог. Та за това местността се нарича Безбог.

Над Мъртвото /якорудско/ езеро се издига връх Налбант. Та, според легендата местен феодал, подгонен от вражеско нашествие потърсил убежище в планината. Негов любимец и доверен човек бил неговия личен налбантин. Именно на него поверил скъпоценностите господарят когато започнало бягството в планината. Но враговете ги подгонили и се завързала битка. Тогава верният налбантин, дал съкровищата на господаря си и го изпратил да бяга. А той загинал в битката под върха. Та от там и името му- Налбант.

Поповото /пиринско/ езеро има малък остров в средата. Та той е горната част на "поповата шапка", принадлежала на попа, който се навел да пие вода от езерото, уморен от търсенето на дъщеря си, отвлечена от турците. И калимявката му паднала в езерото.

Ако ви кефи темата, ще се радвам да чета легенди!



всичко ми е интересно

Преди време попаднах на това и бях очарован :)

Хубаво, но не хубаво. Добър сайт, ще си го сложа във фаворити. Но трябваше да не го даваш веднага а да даваш на 'ден по лъжичка', за да стане тема.

Страхотен сайт! Благодаря!

Как мога да добавя легенда?
Напр. за Дайчово хоро. В сайта е дадена по един начин, а аз знам още 2 варианта, които ще разкажа за вас:

В сайта пише:

Дайчо хайдутин – прочутият войвода от Севлиевско – бил заловен от турците и осъден на смърт. Питали го за последното му желание. Дайчо поискал музика да му свири хоро и той да играе до издъхване. Религиозният фанатизъм на турският бей повелил да се изпълни предсмъртното желание на обречения юнак. Музиката, изглежда, била българска. Засвирила кръшно, буйно, тропливо хоро. Разкършил Дайчо юнашка снага, опънал буйни рунтави мустаци, пригладил гъсти черни вежди, разтворил яки ръце, па затропал с буйни крака, раздвижил мускули и кости, заситнил, заклякал и завикал. Колкото повече Дайчо се разигравал, толкова повече музикантите се изморявали. Колкото по-чевръсти били хороводните му стъпки, толкова повече затихвали музикантските звуци. Наближавало мръкване, а Дайчо все играел, играел последното си предсмъртно хоро, предсмъртно и пред народа, но предсмъртно и пред Великата Родина. Така се родило Дайчовото хоро, което се играе по цяла България, без да се знае неговата юначна и безсмъртна история.

И две пордължения от мен:

1. По-гадното и надявам се - невярното: Дайчо играл цял ден, докато умрял от изтощение и все пак не бил обесен.

2. ИСКАМ да е било така: Беят толкова се впечатлил от играта на Дайчо, че пощадил живота му.

Това е една от най-известните легенди за моя роден край

Моят град

Аз се отплеснах по сайта с легендите и се отнесох, но гледах да не дублирам някоя легенда. И, разбира се, това щеше да стане, ако не бях попрочела. Но ... сетих се за местността Памука в Осоговската планина. Чувала бях за това място, минавала няколко пъти и все се чудех защо пък памука, какъв памук. Оглеждах се да видя памукови плантации . Заговорих едни кюстендилци, случайно срещнати на поход в Рила и разбрах каква била работата. Никакъв памук, изобщо нищо общо няма памука. Истината е, че пътят е равен, гладък и човек си ходи леко и удобно. После е изведнъж става стръмно и катериш, катериш. На това място като стигнели хората викали: „Ееееее, па мука”, превод в ефир : „пак мъка”. Та от „па мука”,местността станала „Памука”. Моля кюстендилци да допълнят или поправят при неточност.
Туй то... Дадох своя принос в темата, която се е заклещила по разбираеми причини-има сайт с легенди и времето е отпускарско.

Аз пък се сетих за Пампорово.

Пампор е архаична дума за влак.
Та имало един Райчо, който притежавал кервани мулета и катъри.
Когато минавал през поляните, някои от които после станаха писти, отдалече керваните му приличали на влак (пампор).

Тук има 2 варианта:
Хората започнали да наричат керванджията Райчо Пампора, а поляните - пампоровите, т.е. на Райчо Пампора.

Други казват, че Райчо се замогнали и закупил тези ливади и затова хората ги наричали пампоровите, като наистина негови. И така постепенно "пампоровите" станало "Пампоровото", за да стигне до Пампорово.

Боженци


Носи името на Божана, една от последните болярки отпреди падането на България под турско робство. Живеела в Търново, побягнала заедно с деветте си деца към Балкана, за да се скрие от турците.
Стигнала до мястото, което сега е с. Боженци. Там се укрили и положили началото на селото.

Самото село пък се слави с Дядо Иван Топала.

Съпругата на Не-знам-кой бей си навехнала крака.
Беят издал заповед, че търси лечител, който да оправи крака на жена му, но без да я докосва.

Иван Топала взел един кон, нахранил го с овес. Наредил да качат туркинята на коня и да я привържат за тялото на коня. Дали на коня да пие много вода. Коремът му се подул и кракът на жената се наместил.
Беят бил много доволен. Попитал Иван Топала колко пари иска.
Топала не искал пари, а поискал разрешение да построи църква в Боженци.
Беят позволил и така селото се сдобило с църква.

Джамията в Ямбол

Ако сте влизали, не може да не ви е направил впечатление гробът, който е вляво от входа.
Попитах ходжата и той потвърди, че всеки който влезе, все за този гроб пита.
Историята е истинска, а не легенда, поне така твърди ходжата и според мен обяснява защо всеки забелязва гроба.

Уточнявам, че ходжата говори развален български и произнасяйки Смаил бей, явно има предвид Исмаил. Както и да е.

Смаил бей получава заповед от Султана, че до залез слънце на другия ден трябва всички гяури "да минат под ножа".
Смаил бей бил умен и добър човек.
Наредил на двама войници да застанат един срещу друг и да вдигнат сабите си една срещу друга (нещо като "Кралю порталю") и наредил цялото гяурско население да мине под ножа.

Така и заповедта била спазена, и от главите на хорицата не паднал косъм.

Знам още много легенди, но нека и някой друг да се изкаже:))

Зная легендата за Дупница

почти никога нямат нищо общо с причините и поводите за възникването на съответните географски наименования на проходи, крепости, езара, морета и всички океани, които обкръжават България.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Зная легендата за Дупница

Да си ги нямаме такива, моля!

Чакаме легендата за Дупница!

Край Дупница навремето минавала теснолинейка и богат американец видял през прозорчето на влака хубаво бяло женско дупе да си върши естествените работи, да архивира
На американеца толкова много му харесало бялото дупе, че направил проучване, изхарчил много пари в разузнаване и откриване на жената с бялото дупе...и се оженил за нея, а мястото нарекли Дупница

Тя защото тъпа легенда, чух я по някакво радио миналата години.
А твоята за хорото е хубава.

Сериозно ли само по едно дупе открили цяла жена?
Но това означава, че много хора са и били виждали дупето, за да могат да я идентифицират.

Но чакай малко. Преди Дупница как се е казвало?

През соца беше Станке Димитров, после го върнаха на старото му име - Дупница, а преди това - ?

Аз тая история съм я чувал в по-приказен вариант... приказка за Дупеляшка ;) В нея освен по цвят, оперативно-издирвателната дейност се осъществяваше и по други признаци - мирис, вкус... става дума за взети полеви проби, анал...лиз и така нататък

наистина има наименования, които са необясними. Например всички, които са свързани с "мома": Момин проход, момина крепост, момина клисура, момини порти, момини скали и т.н. Няма начин да не е свързано с някаква история с мома. Е, сигурно има и поизмислени по време на соца, защото беше нещо малко модерен местния патриотизъм.Но все пак има някои вярни. Според мен.

всичко ми е интересно

Джени, благодаря ти!


А и на devaluator благодаря за сайта, ама пустият му ник не може да се каже по накратко! Даже не мога да го произнеса!

всичко ми е интересно

Благодаря за темата - една бира за теб: [линк]

Коте, имам няколко торбички с историйки, защото съм вечния гид по време на пътувания.

Докато бяха малки, децата ме слушаха ококорени, докато им разказвах нещо в колата.
Откакто станаха на тийнове, започна уж да "не им се слушат такива глупости".
На което следва "безразличният" ми отговор: "А, добре. Спирам. Аре у лево"

("Аре у лево" е леко неподходящо за деца, но нали и то е свързано с туристическа беседа, та вадя и тази история от торбата - в Помпей е имало стрелки, сочещи наляво, обозначаващи, че там има мъже, предлагащи ласки. Още си стоят дори по сградите.)

И тук вече настъпва интересното - започват молбите да съм им разкажела още от глупостите, на което пък аз си отмъщавам като ги препитам след няколко часа какво са запомнили.
Гаднооо!

Те пък паметливи и се справят.
Доволна съм.

Иначе лесно ще ме познаеш в група от 50 туристи - гледаш за най-внимателния слушател на първа линия до екскурзовода. Много си ме обичат всички и винаги ми вадят някаква екстра историйка.