За борбата и приемането

Преди много години за пръв път научих, че ако искаш да премахнеш нещо, трябва да го приемеш. Така то се разтваря.

Колкото повече се бориш с нещо, толкова по-силно го правиш, защото го храниш със собствената си енергия.

Тук от години се борите с ЧСЗ-то си и продължавате.

Мен тезата, че борбата само храни нещото, много ме замисли. И вече отдавна пробвам не да се боря, а да осъзная и приема нещото.

Вас замисляла ли ви е тази теза с приемането и ако да, до какъв извод сте стигнали.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

приемане според мен означава просто да не обръщаш внимание на нещо
не значи да кажеш-"ок, това го искам приемам да е с мен, искам го с мен"

има един вид пълни хора, които са непрестанно засрамени от това и вечно си придърпват блузката надолу..сещаш ли се? общуването с стях е трудно, защото те са вечно на тръни...А има и един друг вид, дето са си напълно спокойни и ок и изобщо не ти прави впечатление дебели ли са или не, просто общуваш с човека срешу теб.


същото се отнася до всепредъвкваната любов към себе си
не можеш да обичаш себе си със същото чувство, което изпитваш към друго същество-просто не работи така. А ако работи-това е диагноза, не духовно развитие.

Любовта към себе си е просто безусловното приемане на себе БЕЗ ДА МИСЛИШ дали приемаш или не. Точно както малките деца.Те не се обичат, но просто не се подлагат на ежеминутни тестове дали са достатъчно добри, развити, умни и прочее. На английски има един израз "селф коншъс"-той означава буквално-съзнателен за себе си, но в негативен смисъл.Ползва се за някой който е притеснителен.Т.е притеснителните хора са селф коншъс-непрекъснато мислят за себе си и какво дургите мислят за тях. Идеята е да забравиш за себе си, да правиш каквото правиш без мисъл за самия теб, кой как те приема, длаи някой те харесва и т.н. Ей това е то...приемане и любов към себе си.

а нещо ново наскоро да си научила? всичко за което се изказваш все 'преди много години' си го разбрала/научила/проникнала/осъзнала. човек ще каже че разговаря с първата в света 200-годишна баба

има и един трети вид - ти си от него - които ги избягваш понеже са толкова противни като характер че те отвращават като гол охлюв/влажна жаба/от каквото там те е гнус

ко стана ма миличка, нали се беше заклела да не си хабиш енергията с писане на глупсоти из нета, мм?наркоманка! иди на АА срещичка и им ракзкажи мъките си, ше те разберат, ше ти съчуФстват, даже може някой да те прегърне.



извън това, се чудя....каква е тая сила, която кара възрастни, психично здрави /може би/ хора, с култура, образование и прочее социални знаци на развитие и успех, да седнат пред компа си и да излеят тоя род помия. Са да не реши някой, че съдя, и аз съм правила такива неща.Има едно усещане за всмукване, за сърбеж някакъв, и те кара да навреш "идиота" в кучи гъз и после да го натикаш и още по-дълбоко...и така....И кво?Това нешо допринася ли за живота ти, за щастието ти, за свободата ти? НЕ!Бах мааму...гъз глава затрива....

новто трудно се задържа, затова по-лесно а говори за старото научено.

ето ти уж се беша научила да не пишеш празни приказки и да не се заяждаш, ама набързо го забрави като се задържа в клуба няколко дена

не трая много на глупости гледай даже на твоите изказвания кликнах днес. изпитвам си търпението на глупости, и днес определено губя

aйде изредактирай се още веднъж.. помията не е достатъчно замътена понеже

енергия имам бол - от ушите ми излиза след 3км-ровиа джогинг тази сутрин.

вместо да ми се правиш на много остроумна вземи си поука - нито си блага, нито си коварна, от пръстите (надявам се не и от устата ти) само помия се излива.

"безжалостен, търпелив, коварен и благ"

от всичките се докарваш първото до крайност, и излизаш противна и гнусна от всяка дискусия. останалите никакви ги няма

че точно това е начина да се бори човек с ЧСЗто. Нищо ново не казваш. Но поне почна да схващаш малко от материята...

Силата е нищо без контрол.

Може ли да се направи следното уточнение:

Усилва се, ако това, с което се бориш, е вътре в теб. Например - много искаш нещо, знаеш че нищо няма да излезе от това, бориш се с желанието, не става - по-добре да го приемеш, да изчакаш - да видиш какво ще излезе в крайна сметка. Също и Егото си е по-добре да приемеш релаксирано, не да му режеш главата - и то си има функция. Тук ми е трудно да боравя с термини като ЧСЗ. Същото важи и за хроничните болести.

Ако ударът идва отвън понякога го приемаш, понякога е добре да го отразиш или да се отместиш. Второто е даже по-добре - техника от бойните изкуства . В крайна сметка ако видиш крадец да влиза в стаята на детето ти малко се съмнявам че ще го приемеш. Ще му праснеш една точилка по главата и хич няма да си мислиш, че с това го засилваш. Вярно, в повечето житейски ситуации нещата не са така недвусмислени.

Don't tell me what I can't do

Самото искане да премахнеш нещо полага основите на борбата.
Номерът е човек да се справи с желанията си.
Само тогава осъзнаването е чисто.

ма скрий са ф килера да не би някой да ти наруши воинското поведение

що така нямаш акъл хич?

И що трябва да науча нещо ново, мигар старото се е изтрило и е престанало да действа?

Мойто старо е по-ново от вашите толтеки, ти нещо ново научила ли си, а Карлитко?

Какво значение има ново ли е или старо, важно е дали работи.

Страхотен довод извади, само толкова ли си можеш?

Ново или старо, тълкувай смисъла му, знаеш ли какво е смисъл?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Да, става въпрос за вътрешни процеси.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Не може човек да се справи с желанията си, трябва да ги изживее.

Номерът е човек да се справи с желанията си.

Това справяне с борба, потискане, изживяване или приемане го виждаш?
Или пак ще се завъртим в кръга, нема се борим, само ще им видим сметката на желанията?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Сладурче си ми ти, все си рогите напред
Ами да, най-лесният начин е чрез изживяване, но тъй като желанията се генерират постоянно и не им се вижда края, се оказва много трудоемък този подход. А и не е сигурно, че ще е успешна реализацията на някои. Може да се разчита само на фаза пренасищане.
Друг начин е да се улови тяхната илюзорност.

Не мож ме убеди, че си си изловила илюзорността на сички желания и вече немаш такива.
Просто не мож.

Така че ми се чини, че си пилиш ноктите и си говориш глупости.
А освен това Подводни има много добър замисъл за нуждата и ползата от желанията, който съм пускала неведнъж тук.
Че всъщност духът ни управлява чрез желанията и те не са наши прищевки, а лостовете на духа.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

желанията наистина много успешно отпадат с осъществяването им
хубавото е, че покрай това отпадат и други желания от същата група
примено ако съм искала, яхта, ферари, вила на бахамите, диамантена огърлица и перлени обици и т.н. е доста вероятно като получа само вилата на бахамите и диамантите да установя, че всъщност не ме интересуват тия неща-нито, които съм получила, нито, които съм искала и още не съм но са от тоя род

имаше някаква историйка, мисля си, че беше от Йогананда-дето някакъв просветлен материализирал замък за някакъв друг мъдрец, зьа да бъде той освободен напълно от цикъла на прераждания, защото някога си, в някакъв си живот си бил пожелал тоя замък и само това неосъществено желание го спирало да постигне самадхи.След като видял замъка, мъдрецът постигнал просветление, след което дворецът изчезнал шото вечее нямало нужда от него.

Бабаджи го визуализира за Лахири Махасая, понеже в минал живот е имал желание да притежава дворец и това желание не се е изпълнило. Това му пречи да се освободи.

Чудесна алегория.