Iditarod

Така се казва състезанието провеждащо се в Аляска с кучешки впрягове. Растоянието, което трябва да се измине за най-късо време е 1100 мили (близо 1800 километра). Изминава се за около десетина денонощия. Представяте ли си? Минус четиридесет градусови температури. Снежна пустош. Няма къде да спреш, да се сгрееш, да хапнеш гореща храна, да легнеш да починеш малко на топло. Няма! Десетина денонощия сам с кучетата си в снежното безбрежие. Представям ви многократният шампион в тези състезания Джеф Кинг с дъщеря си.
[линк]
Джеф е калифорниец. Като младеж чете Джак Лондон и до толкова се вживява в разказите му, че решава да изпита всичко това на свой гръб. Заминава за Аляска. Да, така е. Както го е чел. Остава за постоянно. При един от първите си опити да се състезава с кучешки впрягове става инцидент. Два впряга се оплитат един в друг. Неговият и този на една млада жена. Женят се. Имат три дъщери. Показаната на снимката върви по неговите стъпки. Също се състезава с кучешки впрягове в съответната на годините си категория. Става шампион в категорията си.
В момента отглеждат 100 кучета. Целогодишно се занимават с тяхната тренировка. Правят ги всичките кучешки атлети. С взимането на този тур, за няколко часа се пренесох в тяхната обкръжаваща среда. Сравних неговото желание, като зрял младеж, да покаже на какво е способен, с моето собствено. Поне що се отнася до Джак Лондон, чели сме един и същи книги, представяли сме си едни и същи неща. Накрая, след толкова години и различен опит в живота, пътищата ни се кръстосаха, двамата си стиснахме ръцете и продължихме, всеки по своя си път.
В долният линк има още информация на български за идитарод състезанията.

още за идитарод

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

много готино за лятна тема, подейства ми като ледчетата в чашата със сока ми за закуска : )
ти вече си добре, нали?
кажи, че да.

.......че коя жена не мечтая за такъв здрав трапер ,да я сграбчи уморен след състезанието и с ледена целувка да стопли сърцето и................ех,размечтах се

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Аз се заплеснах по онази другата галерия Клондайк експрес. Много впечатляващо.

Заплесвам се и аз по галериите, та даже и други хора покрай мен завличам да се заплесват.
Тези снимки и кратките разкази покрай тях възприемам хем като нещо далечно, чуждо и непостижимо (за мен), хем като мой личен втори паралелен живот.
На Оптимиста още веднъж благодаря от сърце, че споделя всичко това, което е видял, чул и преживял с нас. И пак от сърце пожелания за здраве и още много хъс за пътувания, снимки и преживявания.

Нещо се окекавих напоследък. Предполага се заради не здрава имунна система. Подложих се и продължавам, на всякакъв вид тестове, които и без това си правя всяка година, но не чак до там. При квантиферонов тест, откриха ми латентна туберкулоза. Никого не мога да заразя в това състояние, но ако не бях обърнал внимание и до там можеше да се стигне. Обясниха ми, че в дробовете на почти всички хора могат да бъдат открити калцирани туберкулозни бактерии. Повечето хора си умират с тях, но в някои по-редки случаи тези бактерии, при подходящи условия се активират и правят беля. Аз падам към един от тези случаи. Причината да се активират? Мога само да гадая. През миналата и началото на тази година изкарах две пневмонии. С връщането си от Аляска се започна трета. Нея поне я потуших веднага, но пък стана причина за по-задълбочени изследвания. Още съм в този процес. Утре, по всяка вероятност, ще ми бъде направена белодробна биопсия. Това ще е последният тест от всички досега направени и всички вкупом ще ги представя на докторката по туберкулозите, дето ги поиска, за да реши какво лечение да ми предпише. Лечението, знам от сега, ще трае шест месеца, като през всичкото това време ще взимам най-религиозно комбинация от хапове. Надеждата е, че в края на лечението организмът ми ще бъде чист като момина сълза.
Туберкулозната бактерия се развива бавно и затова бавно се лекува. Една бактерия да се размножи, че да станат две и трябват 48 часа. Най-бавно размножаващата се бактерия. Затова и късно се усеща като се активира.

Иначе ми няма нищо.
Ходя си нагоре-надолу. Отвреме на време се хващам, че си свиркам.
Специалистите по тия работи са по оптимисти и от мен. Напред сме били, нямало страшно ама нещо напоследък се забелязвал бум точно на туберкулозно активирани ... дето сме били толкова напред ... уж.

Та, да не ви е грижа. Добре съм ама ще се оправя.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

че коя жена не мечтая за такъв здрав трапер

Не знам. Коя?

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

.......и аз не знам, само си мечтая

всичко е в ръцете ми .......мамка му

да, това с тб бацилите е точно така. стискам палци да си станеш пак здраф като космонафт, както си беше. та ти дори не пушиш!? изобщо не е справедливо
но ще се оправиш, знам : )
папай витаминцозни плодове и пилешка супа си свиркай - то е полезно свиркането.
още веднъж мерси за историята и снимките и, ама обаче, искам още по-дълги истории : )))

Ако знаеш от кога мисля за пътуване до Аляска!
Отначало мислих с кола. По западното крайбрежие, прекосявам Канада и съм там. Питах тук-там. Да не разчитам на асфалтови пътища. На много места - черни и не по всяко време проходими. По едно време, след като се бях преместил за постоянно в България, получих оферта за шест месечна командировка в Аляска. Нещо модернизираха, нещо доправяха съществуващата инсталация. Отказах. Тъкмо си бях уредил данъчния статут на постоянно живеещ американец в България и да си го наруша - не става. По това време си ходех командировки по други места без да плащам данъци нито там, нито тук и да започна пак отначало - и дума да не става.
Но Аляска си ми седи в акъла и току ми напомни за себе си. И с Ню-Йорк беше така. Майка ми навремето все викаше - за всяко нещо си има ден и час.

Вече не останаха много местата, които ми се иска да посетя. Още един път Рио де Жанейро и Китай за първи път. След това не мисля че ще ми се ходи където и да било. И това омръзва.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Хубава галерия:)) Това е моето куче, хъскито, това отдавна съм го разбрала. Ако живеех в планина и в къща, сигурно бих имала точно такова. Тук, на работа, съседите ни имаха куче, кучка всъщност, бях я кръстила Сребърната вълчица, кръстоска между хъски и маламут. Страшно кротко и предано куче, не можеше да лае, но пък гонеше всички кучета от територията си мълниеносно и мълчаливо, отстрани изглеждаше чак плашещо, а с хората се сприятеляваше:). Което й докара и белята, откраднаха я. Сините й очи няма да ги забравя никога, ей тази снимка ми остана от нея.

Тебе пък..........някой ден ще ми кипне............ш'те хвана отзад за вратъ та право у Мюнхен. То бива, бива....

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Страхотни кучета са! Първото нещо, като влезнахме на територията на "хомстеда", беше да дадат на всеки от нас по едно или дори няколко малки хъскита. Да ги подържим в ръцете си.
[линк]
Било целенасочено, да свикват кучетата с хора. Често по време на състезанията или накрая, на финиш линията, впряговете са посрещани от възхитени деца и възрастни, които им се нахвърлят да ги прегръщат и целуват. Кучетата, ако не са свикнали с хора, може и да ухапят някого а интереса на ушерите е да радват хората, за да имат поддръжка, както морална, така и материална.
Там разбрах, че имат породи за състезания, както и за работа - да теглят тежки товари. Тренират ги по различен начин.
Състезателните кучета теглят лека шейна, натоварена с храна и медикаменти за времетраенето на състезанието.
Джеф, когото ви представих на снимката, сам си е конструирал малко ремарке закачащо се за шейната. Ето го -->[линк]
На снимката е показано всичко каквото носи със себе си по време на състезанието. В тенекията топи сняг да пои кучетата. Храната качва на ремаркето, на ръба на което някой път сяда по време на състезанието, вместо да е прав зад шейната. В шейната, по време на почивките, ляга и спи. Конструирана е като спален чувал. Намъква се вътре, затвяря ципа и спи. Режимът на състезанието е кой как си го нагласи. Той юрка кучетата в продължение на един час, след което всички почиват един час. През тези почивки, когато трябва, кладе огън да топи вода, както и да си стопли нещо да яде. Ако куче се нарани по време на състезанието, качва го в шейната и го вози докато стигнат контролен пункт с ветеринар. Там полагат грижа за кучето и го транспортират обратно до адреса му, колкото и животното да се съпротивлява и да иска да продължи състезанието. Разказа ни разни случки.
Час работа, час почивка в продължение на десетина денонощия.
Да не мислите, че като ляга в шейната да спи и дръпне ципа, та му става топло? След час се буди сам и вкочанясан. Едвам се раздвижва от студ. Чак като тръгне впряга и той тръгне да тича до него, та му се раздвижва кръвта и успява да се загрее до някъде.
Казва, че за товара който теглят, оптимално са нужни шест кучета. Обикновено впрягат десет. Четири кучета резерва. Ако са повече от десет започват да си пречат и скоростта се намалява. Кучетата могат да развият скорост от 40 км/час, но оптималната скорост е 20 км/час. При по-голяма скорост кучетата се изтощават преди финала и не стигат. При по-малка скорост, другите започват да ги задминават. Двадесет км/час е печелившата скорост.
Ето ме и мен с един мъник -->[линк]

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

хаха, видя ли се бе, и за първи път те виждам ухилен както що си требе на снимка : ))
тъй действат те, мъниците.

Кучкар съм си от малък. Аз ги обичам и те мен.
На тази снимка съм заснел лятна тренировка на състезателни кучета. Вързани са в пряг и следват една лодка, за която не са вързани. Лодката за която са вързани е зад тях. Вързани са за задната част на лодката, като мотора работи на бавни обороти създавайки съпротивление на кучетата. Така трябва наистина да се напрягат за да я дърпат. В жегите, това е най-приятното занимание за кучетата. В началото им слагали спасителни жилетки за тези упражнания, но в последствие се усетили, че само пречат на животните и че им е много по-добре без тях.
[линк]

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Вълнуващо е да можеш да си озволиш, когато и да е през живота си, да изпиташ тръпката на приключеня, за които си чел в детството. Това е нещо, което малко хора успяват. Поздравления за тове, че ти си успял.

Пожелавам ти още много пътешествия, които да споделиш с нас - закотвените. Ние пък ще те посрещаме под стряха, с надвиснали есенни гроздове, на маса, отрупана с каквото дал господ.

Пожелавам ти също да се оправиш по-скоро, за радост на семейството си и всички нас!





Елате си узнете лордот!!!

Ние пък ще те посрещаме под стряха, с надвиснали есенни гроздове, на маса, отрупана с каквото дал господ.

То туй лесно ами после, с отърваването мислили сте как ще стане?

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Е, все нягога ще ти стане байгън...


Елате си узнете лордот!!!

Е, все нягога ще ти стане байгън...

Няма!

Щях да те изпратя да питаш тия хора
[линк]
ама се сетих, че и двамата ги няма вече и мястото е запустяло.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

А-ааа... Аз съм жилава - така лесно нема да ме умориш! Па може да те накараме да измиеш чиниите и ти ше избягаш!


Елате си узнете лордот!!!