Приемственост

Линкът по-долу, извежда до страница, която представлява списък на подбрана топонимия на Кападокия (Анадола) в древността и днес.
Очевидна е голямата приемственост в имената на античните гръцки и предгръцки имена на места и приблизителното им съответствие, звуково или смислово в днешните турски имена на същите обекти!
Дали още някой ще твърди, че турците са унищожили local people?
[линк]

Вода, която се застои, започва да вони

А, никой не твърди подобно нещо, просто локалните приели исляма.

Все пак в нашия край преименуваха преди години доста селища и местности, защото бяха с турски имена. Което не пречи хората да познават все още Меден рудник като Карабаир, или Горно езерово като Мугрес. В Родопите има доста интересно съчетаване на имената.

Странното е, видно от списъка, че самите турци са преименували местности и имена на градове, реки, планини и други от старите османски имена на нови турски преводи или съвсем нови значения.

То пък Мургес какво ли турско има в него?

Вода, която се застои, започва да вони

и са научили турски

Вода, която се застои, започва да вони

Естествено. Както преди това са били научили и елински.

Има нещо вярно. Много от имената, ако забелязахте, са с хетски или акадски поризход!
Но засъжаление списъкът не е съвсем изчерпателен.
Например реката Къзълърмак (Червената река) е директен превод на хетското Марасанта, и няма общо с името й, познато в античната писмена традиция (гръцко?) Халис. Освен ако "халис" не значи червен на лидийски или фригийски.

Вода, която се застои, започва да вони

Мда, смятам, че не е просто нещо вярно, а е много вярно. При това важи не само за посочения от теб регион.

То пък Мургес какво ли турско има в него?

Не знам. Знам само, че го били сменили при една от вълните за смяна на турските имена. Интересно, че се говори обикновено само за смените през 80-те години. Знам със сигурност, че такива е имало и в края на 60 или началото на 70 години - поне в Родопите.

Най-силната и масова промяна на имената е извършена през 1934-та година.
Ако тогава не го е засегнало нищо друго няма да му попречи, освен глобализацията.

Най-голямата *каша* в Родопите е сътворена кампанийно от правителството на Кимон Георгиев, когато смяната е ставала стихийно без да се държи сметка за смисъла на топонимите. За населените места са използвани предимно имена на растения и животни.Отвори някоя по-подробна карта на България и ще ги видиш. Част от тези, които не са имали турско звучене са запазени. Има и буквални преводи, но са малко.
Иначе ако отвориш който и да е план за земеразделяне, изготвен след последната аграрна реформа/след 1991/, ще видиш ,че повечето имена на местности в землищата са на диалектен/предполагам/ турски. Половината от местностите във всяко землище носят названията *евалтъ* или *чешмеянъ* и биха настанали големи обърквания ако специалистите не се ориентираха по номерацията на парцелите и имотите

"когато смяната е ставала стихийно без да се държи сметка за смисъла на топонимите. "

С това ме подсети за проблемите при изготвянето на топографските карти в трънския регион след войните. Случката си е съвсем истинска-вървят група руски специалисти и нанасят на картата имената на местностите. Ама за да разберат коя как се казва(не се сещам до кое село), питат местен овчар-все пак той познава района. И на въпроса:"Как се казва тази местност?", човека свива рамене и казва:"Йеба ли га?", съответно питат за съседния баир, отговора е същия и години наред в топографските карти на Трънско си съществуват двете местности Йебалига-1 и Йебалига-2.
Мисля, че няма нужда от превод

Живяла съм доста години в Смолян. Помня какво чудо е тамошния диалект - още се кефя, като го чуя. Нищо чудно, че са ставали обърквания. Малко неща мога да цитирам, но ако попадна попадна на някой брой от списание "Родопи" все още се смея на лакърдиите, които Хайтов е записвал.

Виц е, нали?
В контекста на темата, ако преди е имало някаква приемственост, подобни кампании са я прекъснали.
Кало, и аз съм се любувала на речта им Там не само думите, но и част от граматиката е различна.
Мисля си, организацията на пространството, не само като свещена архитектура на сградите, а на големи територии е била от значение. Сгради, площади, селища, а защо не и цялата държава. Не случайно градове са се появявали на седем хълма, където природата се е *самоорганизирала*...
Всъщност...мисълта ми е ,че тази организация на пространството се се извършвала и вертикално, не само хоризонтално.И вероятно е трябвало да бъдат представени символно трите свята-небесен, земен, подземен.
Така най-високият връх може да бъде наречен *Небе*..или *Бог* ,или нещо друго свързано с небесния свят и неговите обитатели

Тия кампании не прекъсват приемствеността, щото в общи линии новите топоними са буквален или смислов превод. Елтепе става Вихрен, Ели дере - Ветрен дол, Йени маале - Нова махала...

Нямах предвид територията на цяла България, а част от Източните Родопи, където преобладава население с турско самосъзнание и голяма част от топонимите са били на местен турски диалект. Естествено, правен е и смислов превод. Ако трябва да сме прецизни би трябвало да изследваме всеки конкретен топоним. Пътувала съм в региона и съм говорила с много от местните жители от чисто любопитство. Ако имаш желание погледни долните линкове:

селища

селища

селища

селища

Вляво на екрана има изписани имената на селищата. Среща се почти цялата налична флора и фауна в България И не само, щото там се мъдри и едно село Лъвово с население 7 души.Голяма част от старите имена на тези села нямат нищо общо с настоящите, нито звуково, нито смислово.

Преди време в един текст на К. Шкорпил се натъкнах на едно село Яйла, което не беше онази Яйла, където сега има археологически резерват, защото се намираше в друг регион и, ровейки, попаднах на една книжка Николай Мичев и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, която е един приличен справочник при подобни разсъждения. (Е, при условие, че се приеме, че топонимията от 1878 е сравнително устойчива) Оказа се, че въпросното село Яйла (яйла означава пасбище) днес се нарича село Близнаци, Варненско, и там - познайте какво! - живеят от известно време моите баба и дядо

Та този речник проследява развитието и промените в топонима в целия период от 1878 до 1987 г. , а това е важно, тъй като при един евентуален статистически поглед върху темата - може да се окаже, че приемствеността заема твърде малко място място при развитието на топнимите, или пък е обратното - аз поне не се наемам да твърдя категорично каквото и да е по този въпрос.

Не, това за трънските топографски карти изобщо не е виц, сериозно говоря. Обаче си звучи като виц.