Реших се!

Здравейте!
Пуска много тъпа тема и модераторите могат да се чувстват абсолютно свободни да я махнат!
Просто след 13 години агония се реших да напусна мъжа си и имам нужда от 2-3 окуражителни приказки!
Тъпо е! Правя това, което искам от години, а рева с дебита на градски фонтан. Не мога да разбера чувствата си, желанията си. Изпълнена съм с жалост най-вече към детето, към себе си и до голяма степен към бъдещия си бивш съпруг... Но не мога да живея повече така....

Ааа, споко, ти си едва на т. 1: самосъжаление. Чакат те още гняв, пазарлък, депресия, апатия и кво още беше там
Реви си бе, кво ти пречи (освен подутите очи), щом си взела решение, действай, кво друго да кажа?!? Явно има причини.

П.П. Найш колко е лесно да даваш акъл като мине време, ааааа, кеф

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Да, верно си е кеф, че си оцелял и помъдрял.
Ама ти не блей тука, ами кажи как да се срещнем и да те заведа до Деловодството и после отсреща ти се намира Съдията - изпълнител. На мен ми се наложи бая да потичам, докато го намеря. В интернет координатите са неактуални. Стига да си се решила, обаче...

Дайте от менюто по едно: "Добре дошли!"

Виж сега, аз също се разведох по собствено желание, защото не можех повече така, но това не значи, че съм подскачала от радост в началото. Освен облегчение изпитвах и букет от други чувства. Ще ти мине, но трябва време.

Не може човек да загърби 13 г. от живота си без да е изпълнен със съмнения и смесени чувства. Момента на ръзкъсване на връзки м/у хората винаги е болезнен, но "живота продължава".
Трудничко е, но просто от един етап минаваш към друг. Всички тук сме минали или минаваме през това, пък виж, нищо ни няма - още дишаме.

Решила съм и още как Но тия два дни ме гонят едни ужасяващи срокове, а другата седмица, някой от дните, мисля да хвана гората, тоест влака, и да заведа децата да подишат старопрестолен въздух
И това ще стане, ще ти пиша, благодаря, бирата е от мен

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

От какво точно се оплакваш?

А детето как ще реагира?
Я обмисли и дали ще стане във вариант "по взаимно съгласие", защото иначе вложените пари и скъсаните нерви са доста!
После ще се справяш ли сама с разходи, защото на издръжка не може да се разчита.
Обмисли всичко добре, не трябва да действаш емоционално, а разумно.

Споделете!

Като бившата ми съпруга

Аз не искам да се оплаквам! Просто имах нужда от малко кураж!
Благодаря на всички, които ми писаха хубави думи!
Просто много дълго време ми трябваше да разбера, че липсата на щастие си е живо нещастие, и никой освен самия ти, не може да те извади от подобна дупка.
Искренно се надявам и аз и той да заживеем нов по-добър живот.
Детенцето понася всичко стоически, знаейки какво е трябвало да търпя на моменти... Дано да продължи така, а да не си таи чувствата!
Благодаря Ви!

То всичко едва сега започва))...

евентуално!

Let your soul be your Pilot

Бившата ми съпруга все ми мрънкаше, че не била щастлива.

След развода взе да ми мрънка, че била нещастна.

======

Путкински ви дивотии!

======

Какво е "щастие"?

Ей, защо си толкова сърдит ?! Дали дълбоко в себе си не таиш някакво чувство за вина ???

ТОЙ виновен...ДА ДА...Няма такива варианти, всички под ножа с равнение към бившата му жена. Пинк Флойд отвсякъде сме според него и матрицата

моите думи и след това плямпай!

Дали дълбоко в себе си не таиш някакво чувство за вина ???


Не!

Не мислех, че плямпам...ти продължаваш да си сърдит, а това ме плаши

?!

Темата ти е покъртителна (поне за мен) и много добре те разбирам. Не знам дали мога да ти кажа окуражителните приказки, от които се нуждаеш...но...понеже казват, че всяка раздяла е една отворена врата - това не е вярно. Всяка раздяла е една малка смърт. И, колкото и облекчаващо да изглежда тя отдалеч, никога не е нито желана, нито лесна за приемане.
И всеки следващ път става не по - лесно, а по - трудно и по - тежко. Но - това са нещата от живота. Ближем си раните и продължаваме напред...и така - цял живот, докато стигнем до голямото избавление в "голямата смърт"...
Човек се ражда , живее и умира сам. Има моменти - по - кратки или по - дълги, когато споделяш нещо хубаво с някого. Но, хубавите неща са винаги кратки. Останалото е агония в статуквото цял живот с цената на компромис с всичко....търпене и примиряване. Или приемане на даденостите.
Наплачи се и не се притеснявай - времето заличава всичко - дори най - голямата болка, дори нас самите. Всичко е въпрос на време.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Добре казано!

Да видим до кога?!