Починал е писателят Кръстьо Кръстев...

...
Той е автор на 6 великолепни книги, а заедно с приятелите си Вешим и Попов - на култовите стършелови спектакли в Сатиричния театър

Писателят Кръстьо Кръстев, дългогодишен главен редактор на вестник "Стършел", е починал на 8 август след тежко и продължително боледуване, съобщиха неговите колеги и приятели от редакцията на сатиричния седмичник.

Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 г. В продължение на десет години работи в редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио.

За себе си сам казва: "Завършил съм журналистика в Софийския университет - една специалност, която не ме научи на нищо хубаво, освен на това какво мисли Ленин за печата. Все пак, имахме един преподавател, когото много обичам - проф. Стефан Брезински; той ме научи къде се пише пълен и къде - кратък член, къде се слагат запетайки, и това ми върши работа и до ден днешен. Иначе, винаги съм се занимавал с писане на разкази и фейлетони."

През 1989 г. отгива да работи в "Стършел". Два пъти става носител на наградата "Чудомир" за най-добър български хумористичен разказ.

Автор е на книгите: "Снимка с кокошка", "Представлението свърши", "Блус в Подуене", "В собствен сос", "Дзен под кедъра", "Бай Ганьо се завръща" (в съавторство с Й. Попов и М. Вешим).

Пак заедно с тях бе съавтор на знаменитите стършелови спектакли в Сатиричния театър "Смехотерапия" и "Шокова терапия", играни в продължение на почти десет години.

"Кръстьо бе главен редактор на "Стършел" от 1995 до 2003 г. и успя да преведе вестника през най-трудните години на прехода.

Една мъдра и малко тъжна усмивка си отиде.

Спи спокойно, приятелю!", пише в некролога, подписан от Стършелите.

Ето един текст от Кръстьо Кръстев, публикуван в "Стършел" през януари 2009 г.:

Има още осум дела, за да биде цела
Сцени от живота на най-студената европейска провинция

Разхождахме се ние, стършелите, преди година-две из Пазарджик, срещахме се с читатели, беше мека есен.По едно време край театъра дочухме да гърми музика, съгледахме балони да отлитат сред листата на кестените и, привлечени от тези химни и вакханалии, се натъкнахме на отходно място, каквото не бяхме виждали.

Мястото не само излъчваше с все сила песента "Бяла роза ще закича", ами отпращаше към небето червени надуваеми сърца, мигаше с неонова ръка, указваща местонахождението на входа си, а механични дезодоранти пуфкаха аромати на евкалипт и борови шишарки връз посетителя. На стената имаше лозунг. Буквите бяха изписани с красиви зелени лулички и ченгелчета, ръката на автора бе трептяла от вълнение: "Добре дошли в нашата тоалетна! Боре Хигиенистчето."

Преди да влезе в сюблимното помещение с клекалата и прочие, човек се изправяше пред малък олтар от вестникарски изрезки, закачени на стената. В тях местната и централна преса бе отразила душеспасителната дейност на заведението. Не бяха пропуснали да съобщят, че градската тоалетна ще награди с екскурзия в чужбина еди-кой си хиляден свой посетител.

Излязохме на свобода замаяни и известно време избягвахме да се поглеждаме. Какво беше това? Майтап с хората? Чист порив на наивна хигиенистка душа? Черна дупка на кича насред родината, готова да те глътне и да те изплюе в другия край на Европа като екскурзиант?

Тези водевилни въпроси придобиваха и драматичен оттенък, защото въпреки попфолка, балоните, уханието на евкалипт и сините хартиени ленти, развявани от вентилатора, усещането бе за кенеф. За нещо, на което му предстои да измине дълъг път, докато заслужи званието градска тоалетна. И още по-дълъг, докато се окичи с двете горди букви WC.

Досетих се за този епизод веднага, щом у нас се надигна вълна от патриотизъм, предизвикана от авангардна художническа творба пред сградата на Съвета на Европа в Брюксел.

Няма как да не сте разбрали, става дума за арт - инсталация, на която България била изобразена като клекало. Външното ни министерство моментално отрече да има нещо общо с тази работа, министър Калфин поиска изображението да бъде свалено от изложбата.

Говорителката на постоянното ни представителство в Европейския съюз (имало и такава служба!) Бетина Жотева заплаши, че разполага с патриоти, готови да счупят с чукове инсталацията. У нас повикаха в Министерския съвет чешкия посланик и му поискаха обяснение.

Малко по-късно всички вестници писаха, че Дискусионният клуб за социална и местна политика подарил демонстративно тоалетна чиния на горкия амбасадор по време на негова пресконференция. Обаче пропуснаха да посочат, че Дискусионният клуб е на БСП и зализаните с брилянтин комсомолци трябва не да се гевезят пред камерите на телевизиите, а да затрупат с памперси собственото си правителство.В последните години често ни заливаха цунамита от национална гордост. На върха на тези мътни талази се носеха президентът Първанов, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, цели партии - "Атака", министри, кандидати за парламента и общонародни хулигани като Боян Расате, който дори не е Расате, ами покровителстван от службите хомункулус.

Колко национална енергия отиде например за анатемосването на някакъв жалък френски порнофилм, заснет у нас! Дори Първанов взе участие в тази бутафория! На корицата на този диск гола девойка седяла върху кофичка с кисело мляко и била стъпила на българското знаме.

Помните ли го това лято, пълно с платени от държавата крясъци? Помните друг път! Минало - заминало!

Ако подобен вулкан от юначество изригнеше посред нощ в ресторант "Сите българи заедно", когато музикантите запеят "Има още осум дела, за да биде цела!" (България, ако не сте се досетили!) и хорото се вие, а ракията се лее, кой ще му придиря! Но когато Първанов пее всенационално тази песен, при това фалшиво, идва ми в повече!

Ами проектът "Батак" на студентката в Германия? Ами как по телевизия СКАТ търсеха адреса й, за да є се случи случка?!Усещането за държавата ни е подобно на онова, което излъчваше посетеният от нас обект в Пазарджик. От България се чува с все сила попфолк, отлитат към европейското небе балони с обещания, проверяващите по САПАРД са пръскани с дезодоранти, докато премалеят, неонови реклами на латиница мигат по покривите є, но усещането отново е като да си в дълбока провинция!

Липсва само лозунг с разкривени букви: "Добре дошли в нашата тоалетна! Гоце Хигиенистчето."

Кръстьо Кръстев


Мир на праха му! Беше великолепен сатирик и чудесен човек - гостувал ни е в клуба и това е една от незабравимите за мен вечери. А когато на едно литературно четене четохме от неговата книга "Блус в Подуене", хората мълчаха и слушаха поразени. Пускали сме с разрешението му и негови текстове в "Тера фантастика". А откъс от потресаващия "[линк]" спечели конкурс на "Аргус" за кратка форма.

Търсачът е човек, който търси, но не непременно намира.

Учителю, почивай в мир!

Дзен под кедъра
Притчите на Учителя Кръстев, бащата на народните маси
Кръстьо Кръстев



Дърводелецът Наум потропал на вратата на Учителя Кръстев и му доверил:
- Хората говорят, че съвсем си изкукуригал!
Учителя погалил брадата си и казал:
- Така е! Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!

Съпругата на Учителя влязла в стаята и го заварила да гледа през прозореца как отминават облаците.
- Какво правиш по цял ден сам? - попитала тя. - Не ти ли е скучно?
- Защо сам? - отговорил Учителя. - Аз съм със себе си!



Един младеж потропал на вратата на Учителя и като го видял, попитал:
- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?
- Само в ония, в които пише нещо! - отговорил мъдрецът.



Пред павилиона на РП Учителя Кръстев казал:
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!



Учителя Кръстев седял под кедъра и четял книга от един модерен романист. По някое време затворил книгата, оставил я настрана и поклатил глава:
- Този автор е глух за света, защото крещи!



- Има хора, които са готови и на мечката да викат "татко"! - оплакали се на Учителя едни младежи.
- Това е нищо! Има хора, на които мечката наистина е татко! - успокоил ги любимецът на Кришна.



Складовете на музеите са любимото място на Учителя Кръстев. Веднъж той и един негов приятел се разхождали из складовете на музея и приятелят казал:
- Виж там, човекът на портрета! Той беше абсолютен мошеник!
Блаженопосветеният отговорил:
- Помисли върху това, ако един ден тръгнеш по площада с портрета на следващия абсолютно мъдър, абсолютно единствен и абсолютно силен!



В моменти на отчаяние Учителя Кръстев заставал пред огледалото и виждал там един дебел и тъжен Буда.
- Велики Вишну! - възкликвал Учителя на масите и отвръщал глава от огледалото. - Помогни ми да изляза от тази карма!? Преди живеех въпреки всичко, сега живея заради детето си.



Понякога Посветения слизал в мазето на къщата си, гледал празните буркани от гювеч по лавиците и питал гласно:
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?



При многобройните си срещи с младежта Учителя Кръстев винаги се провиквал:
- И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!



Интелигентът дошъл да побеседва с мъдреца. Учителя го поканил:
- Да поговорим за истината, но първо седни!... Ето, тук е дъската с пироните, а тук е креслото!
Интелигентът седнал в креслото и кръстосал крака, а Учителя Кръстев се намазал със зехтин, легнал на дъската с пироните и обяснил:
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!



Учителя Кръстев обичал да казва:
- Хора, досега доказвахме само едно... В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!



Веднъж Учителя Кръстев чул как разговарят паметниците на двама вождове.
Оттогава обикнал абстрактната скулптура.



В моменти на просветление Учителя Кръстев шепнел:
- Блажени Вишну, невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
И пиел голяма доза валериан.



Завели мъдреца в склада на музея. Учителя на прогресивните слоеве разгледал натрупаните експонати, махнал една паяжина от носа си и казал:
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!



След разходка из столицата Учителя Кръстев обобщил положението така:
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!



Учителя Кръстев се обръщал към учениците си:
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни!



Прости били забавленията на Редутския мъдрец. Нахрани котката, погледа как съседа поправя Москвич 412, пък заседне пред телевизора и дреме. Най-много го забавлявали обръщенията на политически сили. Изслушвал внимателно заекванията им и поклащал глава:
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!



Един съсед на Учителя, на име Крум, надникнал над оградата и го видял да копае нещо в градината:
- Кажи ми как тази година и моята градина да ражда много плодове като твоята!
- Престани да садиш знамена! - отговорил онзи.



Нощем Учителя Кръстев наблюдавал звездите с телескопа си. Пишел нещо в една тетрадка и мърморел:
- Голям спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!



Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - започнал да разказва непознатият. - Носехме ризи на цветя, пеехме, че всички са братя, а днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, врем е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го мислителят.



Блаженопосветеният обичал да казва пред приятели:
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!



В кръчмата "При стария жокей" се повел философски разговор на тема: "Какво е това българинът?" Изказали се много оратори, но повечето от тях не могли да си платят сметката и били изгонени. Накрая се намесил и Учителя Кръстев:
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!





Завързал се спор в дома на Учителя. Едни твърдели, че у нас има обществено мнение, други че няма.
Учителя Кръстев слушал дълго, после извадил от брадата си една пчела и попитал:
- Как е множественото число от думата "капка"?
- Капки! - развикали се всички.
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!



- Какво значи "свобода на словото", Учителю? - попитали група ученици от техникума по автомонтьорство.
- Това е свободата да приказваш на шапката си! - отговорил Мъдреца.



Крум донесъл на учителя два патладжана и казал:
- Учителю, притеснявам се, толкова време разговаряме с теб и пак не разбирам света!
Учителя Кръстев извадил една пчела от брадата си и казал:
- Не бой се, ще започнеш да се притесняваш истински, когато го разбереш.



- Нашите политици, - обичал да казва Учителя - са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!



Учителя гледал в градината си как котката мие котенцата. После видял по пътеката две мравки да мъкнат сламка. Червената кокошка се обадила, че е снесла яйце. Кучето залаяло по любопитен минувач. Високо в небето щъркелите се виели с разтворени криле.
- Ама че са приказливи животните! - казал Учителя Кръстев. - Само за една минута колко неща ми казаха!



Контрольорът от градския транспорт Благой дошъл на гости на Учителя Кръстев, разперил уши и взел да мърмори:
- Голям грешник съм аз! А-у, колко голям грешник!
Мърсувам най-свински, пия, плюскам, покрадвам, бия се в кръчмата и съм си откачил електромера!
- Спри веднага! - казал Учителя. - Заболя ме главата от тебе! Така приказваше и миналата седмица, и по-миналата... Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!



В дома на Учителя започнал спор:
- Ние сме големи боклуци! - викал шофьорът Славейко и удрял по масата.
- Никога няма да се оправим! - казал мутантът Крум. - Другите народи какви велики хора имат, а при нас - нищо!
Учителя ги успокоил:
- Вижте, великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!



Политикът Серафим дошъл на гости на Учителя, оставил мобифона си на масата и зачакал да го почерпят. После взел да дъвче една краставица и да политиканства.
- Не случихме на народ! - викал Серафим. - Не случихме и толкоз!
- Прав си! - казал Учителя. - Ти обеща толкова неща на този народ и все му е малко!



Шофьорът Славейко и Учителя Кръстев седели на маса под кедъра и пиели чай с гроздова.
Когато се подкрепили добре, Славейко попитал:
- Учителю, кой е най-добрият човек на света!
Учителя Кръстев извадил една пчела от брадата си и казал:
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!



На границата заловили в ТИР група хора от екзотични страни, които се промъквали към Европа.
- А тези все бягат ли, бягат! - поклатила глава съпругата на Учителя.
- Да, - казал той - спокойно може да се каже, че бягат за здраве!



Един съсед надникнал над оградата на Учителя и го видял да скубе плевелите в двора си.
- Ти непрекъснато се бориш с тези бурени, а все не можеш да ги победиш!
Учителя се изправил, наместил на главата си шапката от вестник и отвърнал:
- Не е важно да ги оскубя докрай, важното е да ги скубя непрекъснато!