OFF.

...след милиони години еволюция и няколко хиляди години социално израстване, все още се срещат (даже са мнозинство) примитивни, първични хора, които изпитват жажда да мразят. И те, именно те говорят за другите като за дегенерати, непристойни, низши.

Папа, прави ли ти впечатление, че социалното израстване винаги се осъществява върху труповете на членовете на въпросното мнозинство? Така че, философски погледнато, и от такива "хора" има някаква полза...

Благодаря ти много!
Знам, че на тези хора нещо не им стига, но не разбирам, как стартирали веднъж, нищо не виждат и нищо не може да ги спре. Хранят се от собствената си стартова енергия на излитане, което няма как да не завърши с гарантирано разбиване. Съзнанието им задълго забива, опиянено от тяхната, понякога жалка, постигната височина (на летенето им). Малко тишина за презереждане, за какво ли, и после пак. Един такъв кръг, в който ги затваря ограниченият им свят. Свят, в който живеят от години и до толкова са си повярвали, че разбира се им е комфортно, да не кажа категория лукс. В крайна сметка обаче, онова вътре в тях ги яде до полуда, че само за миг ако се замислят и си измислят хиляда мотиви - си отговарят, че това е абсолютната истина. Те са над. Мисля, че става въпрос за просто беззащитна психика, защото както казваш Жалко е, че сме нация от зли, заядливи хора, изпитващи щастие от това да правят другите нещастни, да обиждат и ругаят.
А толкова е лесно да се усмихваме и да бъдем мили, ама нямаме такова мислене, за съжаление

Извинявай, но след незададения ти въпрос в първия ти постинг следват още 24 (!) постинга, от които нито се разбра кой за какво се бори, нито стана ясно какво точно те мъчи и какво искаш да попиташ...
Затова, лично те моля да зададеш въпроса си персонално на мене, визирайки тъжния факт, че съм толкова тъпичък, че и след 25 постинга не успявам да разбера един OFF-въпрос...

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Интересува ме как приемате агресията. Оная надменна и арогантна агресия в нета. Защитавате ли се, млъквате ли, не обръщате внимание ли, отговаряте ли с агресия. Какво правите когато видите такова директно насочване на енергия. Независимо кой е насреща, познат или непознат (хората се променят нали ). И най-вече боли ли ви, когато не разбирате защо се случва това, т.е. тая енергия (според вас) не е оправдана с мотив

:) 6-ti post

Така е - цивилизацията ни непрекъснато погребва и отрича едни идеи за сметка на други. Интересна гледна точка - може би си прав - възгледите им ще гният, за да послужат за хумус на други Много често антипримерът е десетки пъти по-силен ефект от положителния пример.

трябва да минат няколко поколения и да се изкоренят всички абсолютни идеологии (фашизъм, християнство, ислям) - такива, които не се подлагат на съмнение - те са най-опасни и най-разрушителни.

Идеологии и религии, а химерите у самите нас. Нали от там тръгват и идеологиите, и фашизма и религиите ...........

Просто не приемам агресията под никаква форма и вид.
Простащината, онази типично селска простащина, която извира от от всяко кътче на България, която се натрапва нагло и безцеремонно чрез чалгата, която звучи вече на практика навсякъде, особено непоносимо, когато не можеш да реагираш в един автобус, трамвай или такси, и то защото си абсолютно малцинство...
Тя не е същата, която е в Нета, но е най-малкото неин "пръв братовчед".
И е плод на погрешното чувство, че след като сме анонимни, това означава, че можем да се държим просташки най-безнаказано.
Но има толкова много видове такава агресия, че е трудно даже да се изброят.
Агресия е и прекаленото любопитство, прекаленото внимание, незачитането на личното пространство и физически, и интелектуално, и психологически.
Например, имах приятелка, която по двайсет пъти на ден ми звънеше или пращаше смс, за да се осведоми как съм и ми вдигаше микроскандали, ако не й се обадя, примерно два часа последователно от деня.
При това просто ми беше приятелка, нищо повече...
Още един случай, този път от Интернет. Запознах се в един от клубовете на ДИР-а с пжена, която наскоро беше загубила съпруга си. Обърнах й внимание и си поговорих един-два пъти с нея. Последва атака, примесена с досаждане. Това съвпадна с банването й в един от пклубовете и отчаяни ревове и оплаквания на тази тема. Съжалих я и положих достатъчно усилия да се премахне банът.
Резултатът беше огромни благодарности, тиради, че "такъв човек не може да съществува" и след два дни заключението й, че съм привидно благороден човек, защото след последният разговор с нея, на компютъра й изчезнали внезапно половината й снимки на новия й апартамент и нямало кой да й ги изтрие, освен аз...
Казах й, че това е невъзможно, че е глупава гъска (по-елегантно, разбира се...) и че я изтривам от скайпа и от всички места, където би могла да контактува с мене. Успя да влезе с друг акаунт и да се опита да ми се извинява, след като си намерила "изгубените" снимки...
Ето ти един пример на простотия, безхаберие и типично женско нахалство и глупост, типично женска липса на чувство за мярка и липсата на всякакъв разум. Това не само граничи с арогантност и агресия, но даже го и надхвърля...
Да се застраховам, че ни най-малко не съм женомразец...
Истината е, че всичко е в чувството за мярка и възпитанието на даден човек.
Тактичният и възпитан човек е такъв (или поне се старае да бъде такъв), както в реалния живот, така и в Интернет.
Колкото до обратните реакции, те също са различни и многобройни, в широкия спектър от мълчание до отговор с бурна реакция.
Но най-честите конфликти се случват по много банални причини - най-често поради липса на чувство за хумор и конформизъм - лека приятелска шега се превръща в техните очи в грубо посегателство и се отговаря с дълбока обида и огорчение.
Друг, още по-банален случай е да се чете частично, небрежно и непълно даден постинг, което води до неразбиране и несъществуващи "обиди". След това - до верига от скандали.
Затова, колкото и да ви се иска, никога не пишете постинги, по-дълги от 4 реда.
Доказано е, че повечето хора четат съвестно само първите четири реда.
Моят постинг е пример за това, как не трябва да се пишат постинги...(Въпреки, че отговорът ми е концентриран в първите 4 реда...)

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Сега те разбрах.
Много съм агресивен,и не съжалявам за това.
Понякога,не вземам отношение,ако този който се опитва да каже нещо,ми изглежда глупак.
Аз,живея в страна където има хора от цял свят.Някои от тях се опитват да живеят по начина по който са живели в родната си страна,и се опитват да натрапят това което е в тяхната страна.Морал,религия,обичаи и много други.

Към агресията онлайн се отнасям с разбиране. Изпитвам съчувствие към агресивния човек, който явно има проблеми и не се чувства щастлив, за да заема такава позиция в Интернет.

Много ли си агресивен?
Е па колко да си агресивен?

толкова:


или толкова?


а може би толкова?

В представите на хетеронормативните хомосексуалните мъже са "меки мари", неконфликтни и отстъпчиви. Тази представа, разбира се, е леко смешна, като се замислиш, първо защото обобщенията по начало са смехотворни и нелепи и второ - все пак става дума за мъже и тестосерон.

Все пак агресията или по - точно агресивността е черта на човешкия характер, без непременно да е някаква социопатия.

И агресията, и агресивността са позитивни за всеки човешки индивид и му помагат да премине по-лесно през живота, но те са част от това движение само когато са в нормите и са управляеми от въпросния индивид.
Когато са "извънмерни", това задължително се превръща в проблем и за въпросния индивид, и за обществото, т.е., хората около него, тези, с които контактува ежедневно и ежечасно.

"Неназованите неща не променят смисъла си"