Семейни проблеми, моля за съвет..

Имам приятел от 2 години, който много си обичам и по принцип е много грижовен и мил. Но има сериозен проблем с нервите и това много вреди на отношенията ни. В смисъл, когато е спокоен е най-милия мъж , който познавам, но ядоса ли се става страшно. Крещи , обижда и чупи, като после даже не помни всичко , което е направил..Бурите са по 1-2 часа и после идва мира...Имал е трудно детство (знам, че звучи банално , но от там идват разклатените му нерви, предполагам...) , а на мен не ми се иска да се разделяме..Обичам си го и искам да му помогна...Ако някой ми даде съвет , как да реагирам , ще съм благодарна..Приятелките ми казват "Зарежи го" , но аз знам, че всеки проблем си има решение..

Понякога не е лошо човек да слуша приятелите си.

Най обичам да чета, ама не мога.

Това не се оправя. АКо си съгласна да бъдеш малтретирана до живот - стой с него.

Няма да ти е лесно... Култивирането на правилните чувства е възможно, но много трудоемко и дълготраещо занимание.

Имаш нужда от сериозната подкрепа на психолог. Ако пробваш сама има много голяма вероятност да се сбъскаш с 'товарен влак'.

Аз лично съм се отказал да превъзпитавам и бих послушал приятелите си.


ПП: Всичко, което споделих е от личен опит продължил десетилетия.


Мечтая-Живея-Успях!

Явно не са това съветите, които си очаквала, но наистина би било добре да ги послушаш. Докато ти самата не си пострадала още в поредната буря.
Въпреки че, дори да решиш да си тръгнеш, не бих искала да присъствам на сцената.
Първо самият той трябва да осъзнае, че има нужда от помощ. Трудна и почти безнадеждна задача.

"...но ядоса ли се става страшно" <--ЕГОИСТ!!
и
"...после даже не помни всичко , което е направил.." ама че удобно <--ЕГОИСТ!!

Тежко детство, дрън дрън. Проблемите първо трябва да се осъзнаят от носещия ги. В противен случай ще станеш "натрапницата, която се бърка в живота на свестния човек".

Мисли и за себе си.

Така ми се иска да чуя и нещо друго..исками се да има малко шанс поне :( Но чувам едно и също ..Аз съм толкова търпелива, когато обичам някой.. и тва сигурно ми пречи..А спрямо него сега се чувствам като предателка, той не подозира за моите терзания..Опитах се да поговорим, но той не приема проблема..
Странното е, че контраста наистина е огромен- от мечтания мъж, до животното, което крещи и тряска... Иначе е толкова мил, идва да ме вземе от работа и ми носи цветя...никога не пуска ръката ми и никога не забравя обещанията си .. За това ми е толкова трудно..

ох,много сериозен въпрос...знам как се чувстваШ,въпреки че при нас има друго от здравословно естество,което ме тревожи.в началото всеки ме увеЩаваШе "зарежи го" (дори роднини,което е много кофти като чувство)...обаче аз съм уникален инат и замовл. егоист и ето,вече 4 години заедно да чукна на дърво се разбираме....съмненията ми изчезнаха напълно,здравословния проблем стана "невидим" и останахме само ние двамата

така че съветът ми е слуШай себе си..не търси съвет от никого ,когато сърцето ти диктува..а ядът се осъзнава и поправя..знам го от личен опит,заЩото и аз съм много импулсивна и ужасна като се ядосам помитам всично и всички и хич не ми пука... не е лесно за партньора ,но с времето избледнява и се поправя стига разбира се той да се опита поне малко да се контролира.гневът е като наркотик,един път поддадеШ ли му се той си иска своето и ти самия губиШ контрол над себе си...

в една връзка се свиква на всичко,заЩото "в края на деня" най важните сте вие двамата

No more stories are told today ...

Благодаря за хубавите думи....исках да попитам за решение без бягство и ти ме разбра...
Аз не бягам от хората които обичам и ме обичат..а те до един не са идеални!
Толкова ми е трудно, целия свят е срещу нас (него):(
А за мен няма по-голямо щастие от това да гушна диването си и да заспя...Но е диване и знам , че всички , които казват "Бягай" го правят от грижа, но и аз като теб се заинатих още повече..
Не го оправдавам, но е отрасъл в Детски дом :( Води ме да го видя даже ...повярвайте, ужасен е :(

И аз те разбирам,но диването няма да се промени.След някоя и друга година ти самата ще бъдеш кълбо от нерви.Повярвай ми.Знам какво казвам.Майка ми се пенсионира преди 10-на години в бургаския дом "Ал.Г.Коджакафалията".Знам как живеят,по-точно съществуват питомците там.Имам и позната,която се е омъжила за бивш възпитаник.Побеля и косата само за една година,а беше любов за "чудо и приказ".Съжалявам,че и аз ще съм в числото,която ще ти каже:"Не ти трябва за спътник в живота обременен по този начин човек".Любовта ще си замине,както е дошла,защото хората с трудно детство много трудно издържат на напъните на живота.Вярно-на сърцето не може да се заповяда кого да обича и кого да не обича,но по-добре сърцето да преболедува такава любов,отколкото ти да се окажеш в болница някой ден в следствие на тази любов.Извинявам се,че бях толкова директна откровенна,но имам много наблюдения върху подобен род връзки.

Един хубав ден в поредния изблик ще те заколи,та пак си го обичай на оня свят.
След като не помни, това е тежка диагноза и е за лудницата.
Живял съм с такава 5 години и съм наясно с нещата.
Трошеше,чупеше,припадаше и после не помнеше нищо.Гълташе си езика и я спасявах от смърт.
Та ако искаш да откачиш и да си пропилееш живота давай напред .


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!

Не съм чела коментарите по-горе. Струва ми се че трябва да отиде на лекар , може да е нещо сериозно.Ако успееш да го убедиш без да пострадаш няма да е лошо. Накой болести съм чувала, че предизвикват нервни изблици на агресия.Ако няма сериозен здравословен проблем, значи има проблем със психиката и е добре да се обърне към съответния специалист.Може после и това да пробваш , и пак така , че да не го ядосаш. Може наистина от трудния му живот това да са последствията.Някой хора трудностите има причиняват сериозни психологически травми.Ако и това не помогне го зарежи,. При подобни хора след опити ако не се подобрят могат да посегнат и на твоя живот в един момент и после да не помнят , но много да съжаляват , но ще е късно.
Ако толкова го обичаш пробвай да му помогнеш, но ако усилията са напразни - бягай мноооооого на далече.

Ще те разочаровам, но повечето насилници се държат по този начин. Почети в някой специализиран клуб и ще се убедиш. Аз съм чела нещо подобно в Клуба на разведените. Можеш и там да ги попиташ.

Най обичам да чета, ама не мога.

за съжаление девойко .... тия неща с времето се влошават вместо да се подобряват.
Човека е за чичо доктор .... а това, че и не помни още по на зле отива /Холдън ти го каза/
Пък те и алкохолиците и тези които бият жените си .... за това ги търпят, че когато не пият или бият са идеалните мъже грижовни, внимателни и винаги разкайващи се за постъпките си.
- Като не иска да слуша напиши му писмо. И накрая в писмото го помоли да се прегледа /много неща на дрешно време се лекуват сравнително лесно/.
- Като не помни прасни му едно видео на телефона - да си припомни или да се види.

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Не зная кой вятър ме довя в този клуб и тази тема и вероятно щях да изчета всичко и да си отида както дойдох, ако не беше това

Аз съм толкова търпелива, когато обичам някой.. и тва сигурно ми пречи..

Аз също съм невъобразимо търпелив, когато обичам някой, но имах търпението да живея само една година с подобен човек преди да й кажа да си събира багажа. В началото чувствах вина, че може би не бях направил и невъзможното, за да я накарам да се лекува, но сега съм щастлив и не ми пука - ежедневно срещам хора, които ме питат какво се е случило с мен, че изглеждам толкова добре...

В едно съм сигурен - едва ли отново ще позволя да бъда толкова търпелив, защото това СЪС СИГУРНОСТ ми пречи!

Успех ти желая! Дано да бъдеш обичана така, както ти обичаш!

Благодаря за милите думи...Много е лошо да си представя, че след като на един човек не му е даден шанса да има семейство като малък, ще му бъде отнеман и като възрастен..Звучиш мъдро и си права за всичко..Просто споделям :(
Ще му дам още малко време, това е най-ценното, което имам и което мога да дам...Млади сме, по на 25..Пък ще видим...Свива ми се сърцето да си тръгна от някой, чийто близки се броят на едната ръка..Аз имам голямо семейство , брат, сестра, родители (живи и здрави да са ми) ..той..мен и майка, която живее на майната си :(

Сношение с отношение

"Свива ми се сърцето да си тръгна от някой, чийто близки се броят на едната ръка"

Милата...

Съжалението е лош съветник.
Мъдра поговорка казва "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", а друга "Поискай, за да ти се даде". И двете важат за твоя човек, твоето съжаление няма да му помогне, нито ще помогне на теб.

Нека се включа и аз, имах 3 годишна връзка с мъж, който описвате. При него проблемът не беше лошо детство, а това, че бил второ дете. И после, че винаги някой с нещо го превъзхождал, благодарение на връзки. Търпях, търпях - до момента, в който ме преби в нервен изблик и ме потроши. След това мноого се извиняваше, плачеше и тем подобни познати на Вас неща. Осъдих го. От както усети силата на закона и полицията - миряса. Много съм доволна, че от 4 години нямам никаква връзка с този човек.

девойко, лоша съдба си си избрала с този човек, бягай навреме!
Ще се учудиш как ще ти олекне и колко свободна и щастлива ще се чувстваш след това. Каква ще е тази връзка от съжаление или щото нямало други близки хора край него. Ами с този характер няма и да има... ти бавачка ли ще ставаш или болногледачка? Не чакай нещата фатално да загрубеят, с такъв човек не може да се живее нормално.

В първия си постинг казваш,че от две години сте заедно.Значи за тия две години нищо не се е променило.Искам да те попитам-тия нервни кризи само пред теб ли се разиграват?Защото аз предполагам,че е така.Миличка-знам какво чувстваш,четейки всички,които ти казваме,че трябва да си идеш.Жалко за младия човек,чието детство е било смачкано,но за съжаление такъв е живота.А твоя живот тепърва започва.Не го погубвай опитвайки се да помогнеш на човек,който ще те съсипе(макар и без да иска).Нима искаш на подобни кризи да бъдат свидетели и децата ти?Какво детство ще имат те тогава?Замисли се.Бих могла да ти задам още куп въпроси,но те ще бъдат все такива подобни.

Свива ми се сърцето да си тръгна от някой, чийто близки се броят на едната ръка..Аз имам голямо семейство , брат, сестра, родители (живи и здрави да са ми) ..той..мен и майка, която живее на майната си :(


Пак ти казвам-СЪДБА,която не бива да има нищо общо с твоята.Дано не съм те обидила.