Голям семеен проблем

Извинявам се предварително за дългия пост и за това, че ще ви натоваря.
С моя мъж имаме проблеми от известно време, не се караме и даже отстрани за много хора сме символ на перфектното семейство, но напоследък като че ли нещо липсва.
Говорихме си в събота и се оказа, че нито един от двама ни е щастлив... всъщност оказа се, че и двамата поставяме под въпрос чувствата си един към друг. Решихме, че за да си изясним какви и дали все още има чувства помежду ни, е най-добре да се разделим, което на практика няма как да стане, тъй като живеем извън града... а аз нямам книжка и без него дори не мога да си заведа детето на ясла и да отида на работа. В момента живеем като съкавартиранти. И почвам шофьорски курсове при първа възможност. Изкарам ли книжка, той се изнася.
Объркано ми е много... със сигурност не искам разбито семейство, но и не искам да продължаваме заедно, ако не се обичаме, просто не искам детето ми да расте в такава среда.
От събота насам се чувствам супер странно... понякога ми е добре, да не кажа, че с нетърпение очаквам новия си живот... олекна ми, изчезна онова напрежение между нас, което се беше появило и чуденката наистина ли нещата не вървят или си внушавам...
Понякога обаче ми е безумно тъжно... все още не съм сигурна дали е само заради това, че ще се превърнем в поредното разбито семейство... или ми е мъчно и за самия него... по-скоро май не искам да го загубя. Май... все още го обичам.
Говорим си страшно много, честно казано никога до сега не сме си говорили толкова, ей така, просто да седим и да си говорим. Снощи откарахме до 1. И беше хубаво. Той изглежда по-щастлив, някак по-отпуснат и не стресиран, майтапи се, смеем се, и то за наши си неща, такива, които можем да си ги говорим само ние двамата.
Все си мисля, че трябва да има някъде дълбоко в сърцето му останала някаква любов към мен... само не знам дали е женска интуиция, или просто така ми се иска и отказвам да приема факта, че той може би вече не ме обича.
Снощи си говорихме за семействата ни, за предишните ни връзки. Напоследък много се говори за това, че едно дете се научава да обича по примера, който вижда в семейството си.... а се оказва, че в неговото семейство такъв пример е липсвал. Повечето от вас знаят, че са 7 деца, бащата през повечето време е пътувал по работа, майката... даже физически едва ли е могла да обръща достатъчно внимание и на 7те деца, мъжа ми като най-малък е бил отгледан от по-големите. Не си спомня някаква проява на интимност от страна на майка си... както и между родителите си, освен изкуствена целувка за „здрасти”, когото бащата се прибере след поредното няколкомесечно отсъствие.
В цялото поведение на мъжа ми има някои неща, които винаги са ме притеснявали – примерно страшно студен е, не обича кой знае какви прояви на интимност (нито той към мен, нито аз към него), когато му е криво, не може да понася някой друг около себе си, съответно когато на мен ми е криво, като че ли дори не знае как да ме успокои... и т.н. Винаги е казвал, че си е такъв и че не бива да приемам нещата лично. Сега... виждам обяснението за всичко. Май просто не е научен да обича... което е безумно жалко и не знам дали може да се промени или е твърде късно. Поне си дава сметка за това и казва, че не иска да пренася подобно поведение върху Тоби.
На фона на всичко това изобщо не знам как да действам от тук натакък (при положение, че както писах по-нагоре, в момента няма как да се разделим) ... дали да се боря и да се опитвам по някакъв начин (по какъв?) да извадя на яве евентуално останали му към мен чувства, което ми се вижда супер сложно от психологическа гледна точка ... или да го оставя сам да си блъска главата, а сам... май няма да се справи.
Знам, че трябва да съм себе си, знам, че трябва да съм силна и че ако постоянно хленча, рева и му вися на врата с обясненията как не искам да го загубя това ще има точно обратен ефект и ще го отблъсне. Знам, че е много по-добре да ме вижда усмихната... Мъча се поне вкъщи да се държа нормално и явно успявам, снощи дори ме пита плакала ли съм от събота насам ... ами плача, ама не пред него.
Няма нужда да казвам, че най-голямото притеснение и на двама ни е как Тоби ще приеме всичко това... в това отношение поне мога да разчитам, че няма да си правим мизерии. За сега си мислим, че като/ако се разделим, най-добре би било да се редуваме да го гледаме по няколко дни, примерно 4 дни аз, 3 дни той, така сякаш би било по-безболезнено.
Спирам, със сигурност има още много подробности за доизясняване на картинката, ще допълвам.
Ще се радвам на всякакви мнения и съвети (и окуражителни думи, че една раздяла не е толкова страшна), един поглед от страни ще ми е много ценен, както и всякакви съвети по отношение на детето от тези, които са минали по тоя път (за щастие май не са много).

Флорче, много съжалявам, че се е получило така Стискам палци всичко да се нареди по един или друг начин. Аз не съм минавала по такъв път и съвет не мога да ти дам. Макар, че е имало случаи и аз да се замисля за раздяла, когато много сме се карали, но е било само от моя страна и накрая винаги нещата са се оправяли... Дано, каквото и да решите да е най-безболезнено за Тоби, но съм напълно съгласна с теб, че не може да стоиш във връзка, в която вече не се обичате само заради детето. И двамата сте съвестни към него и го обичате, както казваш няма да си правите номера, така че мисля, че каквото и да решите ще се справите постепенно. Успех!

Съжалявам да чуя, че развитието на семейството ти е на такъв етап. Наистина не си заслужава да сте заедно само заради детето, иначе рискувате да го отгледаде без пример какво е любов (т.е. както е отгледан баща му). От една страна наистина разделянето в момента е добро решение, за да остане всеки сам с мислите си. Радва ме факта, че и двамата сте достатъчно разумни по думите ти, говорите си, няма мизерии, няма нерви, няма злоба, което е много добре т.е. дори и да се разделите ще го направите най-базболезнено за двете страни и най-вече за Тоби.
Успех каквото и да решите, сигурна съм, че ще намерите пътя.

Hot stuff

Флорче, много съжалявам,че нещата са на такъв етап..
Мисля,че едва ли някой външен човек би могъл да ти даде съвет.
Всяко решение в такава ситуация е трудно.
Помисли върху няколко неща :
- можеш ли да се оправяш сама.
- искаш ли да се оправяш сама.
- от кога усещаш такова отчуждение помежду ви и..възможно ли е да е покрай детето ?
- ..
- ...
Сигурна съм, че си мислила много по темата, преди да споделиш.
Личното ми мнение, като човек, който приеме думите ти дословно, без да те познава е, че ти все още обичаш този мъж и не искаш да се разделяте. По-скоро в неговото поведение е "проблема". Трудно ще го промениш.
Допускам,че е възможно, след раждането на Тоби да е решил,че ти не го обичаш вече толкова и да се е почувствал (за пореден път) като едно от всичките деца с най-нисък приоритет за..теб.
При всички случаи, това е в него и ти не можеш да промениш, каквото и да се опитваш да му доказваш.
Мисля,че си на прав път- само с много разговори може да ...пооправите нещата. В крайна сметка е напълно възможно да разбереш скоро,че си единственич човек, когото той всъщност обича..доколкото това му е възможно.
Това..едва ли те успокоява особено, но..
Личното ми мнение е,че "временните раздяли" са първата крачка към постоянните такива.
АКО не си щастлива и не виждаш начин да бъдеш .. то..това е решение.
Мисля,че е добре да говорите много, много ..добре е, че той се отпуска да говори..
При всички случаи, това, че нямаш книжка и няма да действаш прибързано е добре за вас- ще имате възможност да премислите ..
Стискам палци..сигурна съм,че ще постъпиш по най-добрия възможен начин.
И..ти желая много сили..
Наистина не си заслужава да живееш с един човек само заради детето, ако всичко друго е приключило.. Незнайно защо обаче, че не ми се струва всичко да е приключило при вас..все още..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Благодаря ви за милите думи...
Щурчо:
Мога да се оправям сама, ако съм достатъчно независима, което на тоя етап означава да имам книжка... Финансово ... изкарвам по-малко пари, но мъжа ми няма да ни остава в това отношение със сигурност.
Определено не искам да се оправям сама.
Отчуждението по между ни не мога да го фиксирам точно във времето, но със сигурност е от след появата на Тоби. От една страна покрай него и покрай липсата на книжка (мамка й книжка, не мога да повярвам, че нещо такова се оказва толкова важно) сме като скачени съдове - излизаме заедно за работа, прибираме се заедно, после прекарваме заедно няколко часа с детето, заедно го слагаме да спи, заедно си лягаме и т.н. Липсва ни свобода в това отношение. От друга страна пък пак покрай детето и поради липсата на баби, на които да го оставим, нямаме време за някакви неща, които да правим заедно, само ние двамата, нямаме общи хобита, щото все единия трябва да гледа детето, примерно снощи си мислихме, че било хубаво да играем тенис.
Проблема е в него, да... поне и аз до такъв извод стигнах. Мислех си, че и аз доста съм изстинала към него, но при заплахата от раздяла май осъзнавам, че го обичам.
Не знам доколко се е почувствал като "(за пореден път) като едно от всичките деца с най-нисък приоритет", мисля, че винаги е знаел, че го обичам. Пък и предполагам би ми казал, ако му е липсвало внимание.
Не съм много съгласна с мнението ти за временните раздели, убедена съм всъщност, че за нас това е най-доброто в момента (временна раздяла) и че докато живеем под един покрив едва ли ще се оправим. И ме е страх, че невъзможността да се разделим в момента понижава шансовите нещата да се оправят именно защото по този начин нямаме възможност да премислим.
Хубаво е наистина, че говорим, никога до сега не сме водили толкова задълбочени разговори... Той самият никога до сега не се беше замислял какво отражение е дало семейството му върху личността му и пр.
Абе... каквото има да става ще става... ще се оправим все някак.
Съжалявам, че ви натоварвам с нашите проблеми, но имам нужда да поговоря... а всичките ми приятелки са в България. Пък и ми помага да подредя нещата малко по малко.

Мила Флорче, много се натъжих от това, което прочетох....
От това, което си споделяла досега съм останала с впечатление, че сте мнооого спокойни и уравновесени хора, и че ежедневието ви също преминава в тази графа...Това е не само до темперамент, но и до среда, а защо не и до националност. Аз може и въобще да не съм права, но имам доста приятелки със смесени бракове и във всички тези случаи съм виждала огромни разлики в поведението, манталитета на мъжа и жената в семейството. Според мен брака с чужденец може да носи много положителни неща за една жена, например като уважение, толерантост, свобода - бла бла бла...но винаги го има момента на нац принадлежнаост и всичко, призтичащо от това. Знам, че тези ми разсъждения всъщност въобще не са ти от полза...
В моето семейство няма мълчание, недомлъвки и спотаена мъка или обида. Всичко се казва, понякога и скандалите са грандиозни. Някои хора са го видяли... Но ние сме си такива, емоционални и не таим недоизказани неща, затова може би и след бурята винаги изгрява слънце.
В твоята ситуация не знам как бих постъпила. Трудно е, не само липсата на книжка. Не е и до парите, защото все пак не живееш в мизерна България и все ще намериш начин...Наистина не знам какво да ти кажа....иска ми се след известно време да видя, че всичко при вас е наред, че имате още много дни заедно. Ще се моля за това!
Аз съм с теб!
Ти беше споделила, че ваште пристигат? За колко време ще са тук? Тях ще ги осведомите ли?

Флорче ,съжалявам, че имате такива пролеми! Стискам палци да намерите най-доброто решение за вас и детето! Помислете първо за да не съжалявате след време! Бъдете открити един към друг!



Илия 14-05-2006
Петя 20-02-2009

Дес, такива сме, спокойни и т.н., в това отношение сме много еднакви и това ни изиграва лоша шега, предполагам щеше да е по-интересно ако единият от двама ни беше малко по-темпераментен, по-луд ако щеш.
По отношение на националната принадлежност... основната разлика, която забелязвам, е че те, холандците, са много по-малко склонни да се жертват в името на семейството. При тях филми от типа на оставаме заедно в името на детето и живеем като приятели няма. И е нещо съвсем нормално да си разведен, да се ожениш повторно, да имаш деца от няколко жени, да имаш доведени, заварени и пр. деца и т.н. И изобщо, разпадането на едно семейство сякаш не е чак такава драма. Българите... повече драматизираме в това отношение, да не говорим, че едно време си беше направо срамно да се разведеш. Сигурна съм, че всичките ми приятели ще са шокирани от новината, за семейството си да не говоря. Докато неговото семейство ще го приеме като нещо нормално, макар че предполагам не го очакват.
Знаеш ли, и ние винаги сме били супер честни един към друг и сме си казвали нещата директно, колкото и да е било неприятно. Този път обаче разговора се забави... в крайна сметка не е лесно да се убедиш, че нещо не е наред, даваш си малко време, пък току-виж нещата се оправят (и те на моменти наистина изглеждаха ок, може би и за това отлагахме разговора толкова време).
Нашите пристигат след една седмица, за две седмици. Нищо няма да им казваме, адски некомфортно биха се чувствали. Отстрани погледнато в момента отношенията ни изглеждат по-добре отколкото преди, така че едва ли ще забележат нещо.

Флорче, и аз много се учудих на поста ти, защото ти си толкова спокойна, мила, лъчезарна, симпатична и не мога да си представя какво повече би могъл да иска един мъж. Надявам се силно да намерите начин да оправите нещата помежду ви. И аз обаче като Щурчо смятам, че временната раздяла е път към по-голямата и към по-нататъшно отдалечаване един от друг. Ако все още имаш чувства към мъжа ти мисля, че е по-добре да се опитате да се справите заедно, а не разделени. Може би все пак е добре да използвате периода, в който сте сега за да поговорите повече, а защо не и като дойдат твоите родители да отделите малко време само за двамата, а те да гледат Тоби.
Между другото вчера "навършихме" фаталните 13 години от началото на нашата връзка с мъжа ми и ние също сме имали своите лоши периоди, като определено раждането и моето непрестанно безпокойство за детето си оказа влияние. Напоследък, откакто съм на работа и Ния прекарва повече време с баби и дядовци така да се каже "живнахме". Вероятно и при вас е само период, свързан с ограниченията на свободата когато вече си с дете, но наистина се надявам, че ще се разберете.

Моето лично мнение е, че е по-лесно да се напусне едно семейство, отколкото да се оправят отношенията ви.

В тази връзка-ако ти все още го обичаш, а това ми се струва вероятно, като те чета, защо не опитате да оправите нещата. Седнете и говорете. Казваш-той не бил научен да обича. Да, но когато сме с друг човек, все пак малко се нагаждаме спрямо него. Опитайте заедно-какво той би искал ти да промениш и обратното-ако трябва изпишете го на лист. Едно твое, едно негово.

Също така е нормално ту да си доволна, ту не. Облекчението идва от яснотата на отношенията ви, другото усещане от загубата на нещо, на което си държала или все още държиш.

По отношение на детето-то ще се адаптира, на по-крехка възраст децата приемат за нормално това, което виждат.

Казваш, че той няма да ви остави финансово-стискам палци това да е така, но ако останеш сама с детето, трябва да помислиш можеш ли и да го издържаш сама, просто за всеки случай.

Ако между вас има все още някакви чуства, опитайте се да преодолеете този момент. Всяка връзка или поне повечето, в някакъв момент зациклят и той най-често, когато детето е малко. Може би просто обличате "проблема" в дефиницията "липсва на чуства", защото и вие не знаете защо сте се отчуждили, но може и да не е това проблемът. Опитайте отново-ако не се получи е лесно-единият си събира багажа-въпрос на часове. Но може и да се получи.
Успех, каквото и да решиш.

Изяж бобър - спаси дърво!

В интерес на истината е по-лесно да с еразделите, отколкото да изградите отново нормалните семейни отношения и да продължите напред заедно. Ако наистина си сигурна, че имаш чуства и искаш да си с точн отози мъж, то е редно да се бориш за него, търпеливо да го научиш да обича и да изразява тази обич. Първо трябва да си наясно сама за себе си какво искаш, после да действаш

Hot stuff

Флорче, много съжалявам, че се чувстваш така.
Споделяйки с нас, може би ти е олекнало, не знам-пак седни и се вслушай в сърцето си-чета, добре се чувствате заедно, след като сте се изяснили.....давайте на тази основа. Идването на вашите е добро начало-оставете Тоби и излизайте и си говорете, говорете......все едно детето го няма. Иначе, еднообразието изнервя и подлудява.

Не бих казала, че това е "голям" семеен проблем. Тоби расте, не си залепена вече около него нон-стоп и сега е време да се огледаш какво е около теб - в смисъл живота отделно от детето. Всяко семейство минава през такава мини-криза, зависи кой как я усеща. Не намирам нищо странно в поведението на съпругът ти /може ми защото и аз съм що-годе от тоя вид - не обичам драматизациите и емоционалните изблици/. И временните раздели копаят по-голяма пропаст. С повече разговори и оставане насаме /една почивка само за двама ви/ би те накарало да се замислиш, че иделаните неща са само в приказките. А и битовизмите малко по-малко убиват и уморяват, почват да ни дразнят в ежедневието ни.
Шофьорската книжка и отделната банкова сметка дават независимост и лично пространство и в една напълно нормална семейна среда. А във всяка има върхове и спадове, важно е да ги изживеете заедно.
Сигурна съм, че след време ще си спомняш с умиление на този си пост за временна раздяла.
Отгърнете нова страница, като започнете с ....планирането на романична почивка!

Може би това са едни от най-трудните ти моменти и само ти си знаеш каква болка и тъга изпитваш, но... Опитай се да си представиш живота си с този мъж, във време когато Тоби ще е достатъчно голям и самостоятелен. Дали ще искаш да бъдеш с него? Ако искаш точно това и ако мислиш, че наистина има някакви чувства между вас, трябва да опитате отначало.

На мен това ми помогна, но в доста по различна ситуация.

Здравей миличка,
и на мен като на Деси ми стана мъчно за теб. Незнам дали, защото когато човек има проблеми си мисли, че е само той с такива и всички други са ок.
Аз съвети няма да ти дам, защото съм в твоето положение. Но при мен кризата мина и мисля, че виждам светлина в тунела.
Знаеш ли обаче какво разбрах от 3 годишните ми проблеми:
1. Трябва да се говори без лични обвинения
2. Трябва да докажеш на човека до теб, че след като си го избрал за твой партньор значи има защо.
3. Трябва да се мисли и за детето, колкото и освободено да е мисленето

Аз вярвам, че моят живот и взаимотношенията в моето семейство ще се оправят, защото ще положа максимални усилия.
Знам, че ти обичаш твоят мъж и трябва да положиш максимални усилия.
Не е въпроса да се говори дали можете да живеете разделени или не, а когато сте заедно как да разнообразявате живота си докато сте заедно.
Незабравяй, че мъжете и жените мислят по различен начин. Покажи му какво значи той за теб, покажи му какво си ти за него. Махнете се някъде за един уикенд и мислете и говорете само за вас.
Също така не подценявай и Тоби. Той може да свикне с положението, ако се разделите, но няма ли да е по-щастлив ако мама и тати са заедно.
Ако ми позволиш ще ти разкажа накратко как аз се измъкнах.
На нас проблемите ни почнаха с раждането на Аля. Вместо да се сплотим като семейство, мъжа ми се привърза адски много към детето и забрави, че има жена. Каквото и да правих бях на 4, 5 място. Положих усилия да говоря, но на кон с капаци какво да му приказваш. Последната година го оставих да прави каквото иска без да му "дудна", като той се изразяваше. Аз се чувствах страхотно, приятелите ми обръщаха внимание, което жадувах от собствения си мъж и за мен живота стана отново прекрасен. Но тогава той осъзна, че нещата не вървят на добре. Аз заслепена от разнообразния и щастлив живот предложих развод, защото летях и си мислех, че ще се справя с всичко. Оказа се, че детето ми не мисли така. Тя обожава баща си и ми даде да разбера, колко много означава за нея тя да бъде и с двамата. Взех решение да направавя всичко възможно и ако не се получи, тогава неминуемо ще се стигне до раздяла. Но поне ще знам, че съм опитала.
Направи го и ти. Може да отнеме време, но поне ще знаеш, че си заслужава.
Пожелавам ти го от все сърце!
Ако имаш нужда от мен разчитай по всяко време!
Поздрави

Защо се страхувате/плашите от бъдещето/депресирате, че мъжете ни "детронират" след появата на децата?

В отговор на:

---

Защо се страхувате/плашите от бъдещето/депресирате, че мъжете ни "детронират" след появата на децата?

---

Ами защото Нем при мен е факт. И аз не се страхувам и плаша от бъдещето, то при мен вече е минало и повярвай ми никога не съм си представяла, че нещата ще стигнат до там - но ей на и аз бях изненадана!

Флорче, от вчера мисля какво да ти напиша, но освен късмет и да стигнете до най-доброто решение друго не ми идва на ум.
Все пак дайте си време, ако има възможност опитайте пак да запалите искрата между вас. В много връзки чувствата преминават през спадове и върхове.
Успех.

Аз вчера нямах нет, сега пък нямам много време, но не мога да съм тъй лаконична като Сърфчето.
Присъединявам се към всички, които са ти потвърдили извода, до който и сама си стигнала. Детето те завързва, имаш нужда от независимост и собствени неща, а като нямаш възможност да караш кола, това наистина е гадно. Аз го видях в Кипър - отдалечен от града хотел, спокойствие, тишина, обаче и един магазин няма, няма хора, няма възможност за контакти, приятели, заведения...
Мисля, че проблемът ви не е чак голям. Но и аз мисля, че временната раздяла е път към постоянната. И се радвам тихичко, че чакате за книжка... и още си живеете заедно. Едни от най-добрите ни приятели се бяха разделили, доколкото знам единият имаше и друга връзка в друг град. Живееха заедно, защото все пак трябваше единият да си намери квартира. Не знам каква е била причината, не съм и попитала, но покрай търсенето на квартира, нещата се оправиха. Сватба вдигнаха, прекрасно детенце им се роди. Не мога да съм сигурна, че всичко им е наред, но сега така изглежда. Но и при вас се надявам на този изчаквателен период. Да ви подейства разведряващо, изясняващо...
Струва ми се ужасно трудно да издържите нищо да не казвате на вашите. Те няма ли да усетят? А дали не може да използвате времето, за да излизате, да се еманципирате малко от семейния живот, от детето...
Стискам палци, желая ви късмет... И малко мразя семейното съжителство и холандските разводи, защото не дават много шанс на семейството. Толкова лесно се възприема раздялата.
Разводът не е нищо срамно, в Бг и където и да било. Но си заслужава при сериозни проблеми. А от твоите думи не виждам непреодолими проблеми... Може би между вас има и недоизказани неща, но се надявам времето ще покаже хубавите страни на вашата връзка.

Яне, ей това ако ми обясниш как да направя цена няма да имаш: "търпеливо да го научиш да обича и да изразява тази обич"
За мен това е основния проблем. Мисля, че ме обича все още, но не знае как да извади на яве тая любов и като изключим самото начало на връзката ни, никога не е знаел как да я показва. Казва, че има нужда да остане сам за да си изясни нещата... Мен ме е страх, че ако остане сам нищо няма да си изясни, като че ли не е много склонен да се самоанализира и по-скоро ще остави нещата на течението, отколкото да мисли и премисля какво и защо не върви и как да се оправи. В този смисъл имам усещането, че има нужда от моята помощ ... и аз като негов партньор не е редно да го оставям сам в такъв момент.
От друга страна при положение, че иска да е сам и не ще да чуе за нищо романтично, Нем, не мога да го мъкна по романтични почивки, няма начин просто. Мисля си, че ефекта ще е по-скоро негативен.
По-лесно е да се разделим, наистина, и всеки да си продължава по пътя, по-трудно е да се борим за нас... Само ме е страх, че в един момент той ще реши, че дори не иска да се бори.