За причастието?

Имам следният въпрос причастието - защо трябва да се пости 1 седмица, ако човек иска да вземе причастие? Ако това е извън пост се удължават непосилно постите и така хората се отказват.

В древната Църква е било задължително да се взима всяка неделя, те едва ли са постили непрекъснато.

Как всъщност е правилно да бъде?

Причастието е Тяло и Кръв Христови затова трябва човек да се подготви за него с пост, молитва, исповет и любов къмБога.Постът пък е, за да се смирят душата и тялото и да не извършваме грехове.Не забравяй. Трябва да имаш свой исповедник, свещеник с когото да се съветваш за времето когато трябва да се причастиш как да тостиш и кога да се исповядаш защото причастие без исповед не може.
В древността наистина хората са се причастявали всяка неделя постът им е бил сряда, петък, в събота бес оливие и се исповядват, а в недяля се причастяват.
Не е задължително да се пости една седлица, а толкова колкото е казал изповедникът ти.

Не е задължително. Постът, изповедта и причастието са различни неща, друг е въпросът какво разбираме под тайнството покаяние. Единственото условие за причастние е човек да се примири с ближния. Питай свещеника дали пости, преди да се причасти на всяка литургия. Свещениците се опитват да запазят сакралния характер на тайнството поради западналия ни духовен живот, затова ни налагат извънредни пости. Случва се да не дават причастие: "да не ти е супа", "не те познавам", "сега не се пости, не може да се причастиш", "нарушаваш църковните установления", "не може нсяка неделя" ит.н. Изповедта в днешния си вид е свързана с монашеската практика на "изпитване на помислите" пред духовния старец. В древната църква са се изповядвали "един другиму".
След тези няклко реда очаквам градушка от критики, въпреки това, смятам че камъчето е права. Е, една седмица извънреден пост не е проблем, ако се причастявам веднъж годишно или само през пости. Ако искам по-често, обаче, а се налга да бачкам здраво, какво трябва да направя?
Всъщност проблемът не е в честото или рядкото причастяване, а в готовността за приемане на "Тялото и Кръвта".

Прощавай, ако може малко уточнение:
"Причастието е Тяло и Кръв Христови затова трябва човек да се подготви за него с пост, молитва, исповет и любов къмБога"

Християните трябва да имат ПОСТОЯННА молитва и любов към Бога.

"В древността наистина хората са се причастявали всяка неделя постът им е бил сряда, петък, в събота бес оливие и се исповядват, а в недяля се причастяват. "

В Ранната църква са се причастявали и всеки ден, не са чакали неделя, понеже е можело да умрат поради гоненията. На св. Гора постят и в понеделник, това също е древна практика.

защо трябва да се пости 1 седмица, ако човек иска да вземе причастие?


Защото, камъче, онзи който ти го е казал това е...как да намеря по-мека дума...

Постът, колкото и дни да е, не е свързан с причастието. Когато не сме в пост достатъчно е, че си постила в определените още в дълбока древност дни за пост - сряда и петък. Събота е празничен ден и не се пости!!! (освен в едната велика и т.н. събота, която предхожда Пасха). Когато не си в пост е достатъчно, че си постила в сряда и петък, а в събота-вечер след залез слънце не трябва да ядеш - тогава започваш да се подготвяш за утрешната Литургия.

Случва се да не дават причастие: "да не ти е супа", "не те познавам", "сега не се пости, не може да се причастиш", "нарушаваш църковните установления", "не може нсяка неделя" ит.н.

това не са думи на презвитери, а на талибани-душегубители

А тези “условия” има ли ги някъде упоменати, за да е ясно как точно е правилно?
Иначе стават свободни интерпретации.

Една седмица извънреден пост може и да не е много голям проблем, пък може и да не е само една, ако искаш няколко пъти извън поста. Ами ако искаш всеки месец? Постите никак не са малко и ако не си свикнал от дете или от много дълго време, а може би зависи в каква среда си е проблем.
Не знам колко хора постят, но не вярвам да са много, та ако беше лесно щяха да бъдат повече.

“готовността за приемане на "Тялото и Кръвта" – нима тя ще стане по-голяма с по-рядкото причастяване? Не знам, едва ли.

"Събота е празничен ден и не се пости!!! (освен в едната велика и т.н. събота, която предхожда Пасха)." - излиза, че всички съботи (без горното изключение), дори по време на пост, не се пости, така ли?

Практиката в различните поместни църкви е различна. Моето скромно мнение е, че постът сам по себе си не ни прави достойни за причастието. Предполага се постът да е своеобразно средство за самовглъбяване, но реалността е различна за всеки един.

Ако спазвате църковните установления за постите, не виждам причина за допълнителен пост.

Ако човек сам почувства потребност от особено въздържание, това си е негово лично решение.

Не вярвам някой свещеник, който не служи и има желание да се причасти, да е постил цяла една седмица или три дни или дори един ден.

Мисля, че благоговението ни пред Бог и светинята е индивидуално и то определя духовната ни дисциплина, ако тя се отличава от тази, наложена от църковните правила.

хубава тема, нищена дълго време. в нашата енория май нещата клонят повече към честото причастяване, необвързано с допълнителен пост (което не значи, че изповедника не може да те посъветна да постиш), макар лично мен да са ме връщали от причастие защото не беше по време на голям пост.

Има хора, които в събота се въздържат от какво ли не - от месо, от сексуални контакти, от алкохол. Според мен в това няма нищо лошо. Въпрос на лично чувство на почит към причастието. Но никой не може да бъде задължен да се въздържа.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Права си, но за всичко трябва да питаш духовния си наставник. Надявам се, че правиш разлика между изповедник и духовен старец. Добре е да е един, но може да са различни свещеници.
Лесно е да се пости, стига да има правилно разбиране за поста.
Честото причастяване също може да се окаже опасно, ако няма подготовка за него.

Съботата и неделята имат по-особен "статус" в православния пост. прочети някоя книжка по въпроса.

Да,така е.
В тези дни семействата трябва да се събират около трапезата със радост,изпивате и по чаша качествено вино,не постите.
Да се ограничаваме в дните когато църквата е постановила да не се пости,това е излишно.
Радвайте се,веселете се,а не си бройте хапките,не примирайте от желание за нещо което ви се яде,а не си позволявате.

"Надявам се, че правиш разлика между изповедник и духовен старец. " - Правя, рабира се, но къде ги тези старци???
Относно книжките - чела съм, но и там има доста различни варианти, въобще, нещата се разводняват доста и не е ясно.

Ако обобщим статията от о. Сергей Павлов :

"Причастяването в съвременната литургична практика"

- щом едно нещо е станало вече практика на църквата, от известно време - значи е правилно и значи е вярно. Дори да няма канон.

Постът, още се казва там, не е подготовка за причастие - а за покайно изповядване на греховете. Св. отци не отричали поста. По-добре хич да не се причастяваме, отколкото да отидем "не достойно подготвени", и прочее.

А как е в другите поместни църкви? Примерно Еладска или Антиохийска? Защото не изглежда добър аргумент - практиката на една-две поместни църкви да става всеобщ канон. Лесно се стига до противоречия.

По-добре хич да не се причастяваме, отколкото да отидем "не достойно подготвени", и прочее.
Достойно подготвени никога не можем да бъдем.
Затова по-добре недостойно подготвени, отколкото никак.

практиката на една-две поместни църкви да става всеобщ канон. ??

Правилно,само в България и Русия държат на предпричастен пост.
Не е така в Сърбия,не е така в Полша,Финландия,......... !
Какво следва,че ние не сме на правия път,но то си личи и в почти всичко друго свързано с Църквата в България.

По-добре хич да не се причастяваме, отколкото да отидем "не достойно подготвени"

други пък казват, че единственото условие да НЕ се причастиш е да се считаш достоен за причастие.

В отговор на:

---

Правилно,само в България и Русия държат на предпричастен пост.
Не е така в Сърбия,не е така в Полша,Финландия,......... !
Какво следва,че ние не сме на правия път,но то си личи и в почти всичко друго свързано с Църквата в България.

---

Не е точно така, в руските църкви по-скоро държат на изповед преди причастяването, не толкова на пост извън църковно установените пости.

Според статията - да, не е възможно да си достоен за причастие. Но може да се подготовиш достойно. Подготовката включва искрено покаяние и изповед. Постът пък служи за да подпомогне изповедта и по-ясно да осъзнаем греховете.

А в коментарите под текста Прокимен допълва, че безразборното причастяване ще донесе повече вреди, и че никой лекар не превързва раната без да я прегледа и почисти. Моля да ме коригира ако съм цитирал неправилно.

С последното не съм съвсем съгласен. Лекарят е Бог, не човекът.