За угодията.

Покрай тези весели за мен теми напоследък ми излязоха следните въпроси.
Защо примерно човек изкарва няколко години с някой и чак тогава решава че имат несходство в характерите, или тогава започва да му изневерява с някъкви оправдания ? Според мен несходството в характерите се вижда още на 1-вия месец, финансовото също по това време. Колко човека познавате които изневеряват, сами да признават че причината си в тях, а не в човека който понася това.
Разбира се седи и въпроса за угодията в отсрещната страна при изневярата .. сиреч има ли угодия човек дето хем са му изневерили, хем е разбрал, хем седи и мрънка , м ?

.. сиреч има ли угодия човек дето хем са му изневерили, хем е разбрал, хем седи и мрънка , м ?

Има, кат си дигне чуковете.. Обаче това немедленно води до неУгодия у първата страна.

....................еми то не може хем хуя в путката, хем в душата в рая ...........или ще си пич и ще държиш на връзката или ще си мрънкаш и ще ти слагат рога ....трето положение няма .....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Дам именно това имах в предвид, ма не е ли това най-правилното нещо ?
Тоест даваш шанс на човека до теб да прави каквото си поиска, но ... да си носи отговорността за това, а не после ако случайно прости такова деяние, да ти вика , че ти си причината за изневярата, на мен поне ми звучи грозно.

Точно за това говоря и аз, но в друга тема ме нападнаха , че видиш ли нямал съм право на такова мнение, щото това си било техния живот. А същата таз, можеш да я четеш по форумите като най-голяма морализаторка

..........парадокси колкото искаш, освен това българският език е многозначен, ти говориш за музика ,а те си мислят че ще им духаш ......веселко се получава

всичко е в ръцете ми .......мамка му

За такъв/такава, на която са турили рогата и знае, но седи и мрънка, няма угодия. То, ако имаше, нямаше да му/и изневерят. Мрънкачите направо си го просят. Аз пък ей това не го разбирам - абе като разбереш, че другият е кръшнал, или си събираш бохчата и се махаш, или приемаш нещата такива, каквито са и не мрънкЯш повече. Останалото е дуднене излишно и зорлем пилене на нерви. И нищо не оправя, най-много съвсем да се скапе връзката.

Досега кръшкач, дето да се оправдава с несходство на характерите или с другият му виновен, не съм срещала. Форумна мода е това друг да ти е виновен, че си кръшнал.

Ти какво. Рецепти ли искаш?
Няма такова нещо.Всичко зависи от много фактори, не нека да дам
само един пример. Не ми се минава през всички варианти че са доста,
но си представи, че ти си на 20 и си влюбен и живееш
с благонравна 50 гидишна дама, която ти изневерява.
Няма да ти пука най-вероятно .
Или си представи че си на 70 и живееш с 20 годишна пикла и тя ти
изневерява. Ще мрункаш най-вероятно ама толкова.
Или си представи че си на 100 и обичаш 40 годишна матрона
и тя ти изневерява. Ще си благодарен, че ти сменя памперса ... щото чукалата така или иначе скоро ще ги вдигнеш.
Да си жив и здрав де.

разклати преди употреба

Съгласявам се със всичко.
Не визирах несхоство в характерите да се използва като оправдание за изневяра, дори без такава. Просто ми странно как с някой си години и изведнъж единия е получил прозрение за несходство между тях, или за по малко обич, сиреч неща Има и други модерни, примерно всичко е ок, обаче търся някой на мойто ниво (чисто материално)

Защо примерно човек изкарва няколко години с някой и чак тогава решава че имат несходство в характерите, или тогава започва да му изневерява с някъкви оправдания ? Според мен несходството в характерите се вижда още на 1-вия месец, финансовото също по това време.

Щото първите няколко години е надрусан и не мисли трезво
Химия на любовта

Всичко това което обиса може да се случи, но не става дума за емоции към другия, тоест давам ти пример да съм по ясен.

Познавам една девойка на 23, която имаше фикс идея (като повечето в днешно време) че трябва да си намери гадже . Самотата я правеше доста депресирана и се мяташе от мъж на мъж от нетърпение да го срещне.Хвана си един 40 годишен човек, който общо взето рядко му пускат жените , а и е ужасно притеснителен. Та всичко тръгна идеално. Никой не виждаше другия, просто им беше добре защото тя уж намери човек който да си трае и да не и вика Айде чао беше ми драго за секса, другия път като ми се прави секс ще ти звънна" , а на него му дойде дюшеш по други причини, та ..... нали се сщаш колко е истинско всичко това Развитието няма да ти го кажа, защото е ясно.

Не мисля че е така, отдавам нещата на друг факт

в характерите, човек е наясно даже още преди да е предприел крачката брак. Друг е въпросът, че времето може да заглади камъните или съвсем да ги изостри...По скоро ги изостря. А и на младини си воден от едни импулси в себе си, после опита определено избистря характера и ценностите .
Колко човека познавате които изневеряват, сами да признават че причината си в тях, а не в човека който понася това. е няма едностранна вина, при отношения зависещи от две страни ... иначе, ако наречем изневеряващата страна активната страна, то - ДА причината за активността си е в нея ... ама пасивната страна не значи, че няма свой дял в ситуацията.
Пък за последния ти въпрос ...оказва се, че с мрънкане до никъде няма да се стигне...то е за децата позволено . Единствено се опасявам, че тази така наречена пасивна страна - може да нахрани себе си с много злост и ненавист щото са наранили егото му ... или там квото е.

а сега и аз питам, като се стигне да такава ситуация какво става после ...

в характерите, човек е наясно даже още преди да е предприел крачката брак. Друг е въпросът, че времето може да заглади камъните или съвсем да ги изостри...По скоро ги изостря. А и на младини си воден от едни импулси в себе си, после опита определено избистря характера и ценностите .


Няма ниюо обюо с това което пишеш, нито има значение възрастта, нито изма значение атмосверното налягане.
Основната причина братчет са интересите. Аз съ разказвал тук една история, за един съсед, който тръгна да прави бизнес и в началото му тръгна добре. Тогава жена му го носеше на ръце, навсякаде раздуваше ... мъжа ми това, мъжа ми онова .... беше нещо невероятно в очите и. След време едни хора го натиснаха и направиха така че да фалира, тогава изведнъж наща откри несходство и го заряза когато най-много имаше нужда от нея. Та ... за какви характери говориш ?

е няма едностранна вина, при отношения зависещи от две страни ... иначе, ако наречем изневеряващата страна активната страна, то - ДА причината за активността си е в нея ... ама пасивната страна не значи, че няма свой дял в ситуацията.
Пък за последния ти въпрос ...оказва се, че с мрънкане до никъде няма да се стигне...то е за децата позволено . Единствено се опасявам, че тази така наречена пасивна страна - може да нахрани себе си с много злост и ненавист щото са наранили егото му ... или там квото е.


Ти използва думата вина, аз не съм я споменал никъде, няма и да го направя. Вина по принцип има само в съда и то при доказване :) Говорим на-вече за човечност, другото се мята през гръб.

Според мен несходството в характерите се вижда още на 1-вия месец
Колко неща си видял за един месец и в колко ли ситуации сте попаднали?
Най много да разбереш само това, което искат да ти покажат + напасване (или не) в леглото. Много малко информация, ша знайш.
Трябва си съжителство - няма друг начин. Иначе се жениш за "твоята представа за другия", а това не винаги е за добро. От там и липсите и запълването им...

Споделете!

Не не , не ме разбра, макар че аз теб да.Права си че не винаги могат да се изиграят всички ситуации, не винаги можеш да видиш другия, ако изобщо може да става дума за това. Имах в предвид, че ако някой има непреодолими различия от твойте, ще се разбере прекалено бързо, другото е въпрос на компромиси.
И не си права с това, е трябва да се обиграят ситуации, просто защото не знае кога някой ще го Уапе кучето

на характерите ТИ първи спомена ..пък сега и интереси намесваш ...не са за игнориране, ама що не ги писа в началото
Пък за характерите, ти ме разбра - когато двама души започват пътя си заедно и нямат нищо зад гърба си ни бизнес ни наслество, е тогава също са наясно що са се събрали, нищо че след време може и да размислят
ок, бездумичката "вина " нещата стоят така:
е няма едностранна ПРИЧИНА, при отношения зависещи от две страни ... иначе, ако наречем изневеряващата страна активната страна, то - ДА причината за активността си е в нея ... ама пасивната страна не значи, че няма свой дял в ситуацията.

човечността се възпитава от малък, човечнстта се губи, дали ще я съхрани си зависи от човека , но веднъж загубил я... не мисля че ще я намери в себе си, в другите може би, но едва ли ще я оцени

Съгласих се тутак си със всичко

Само на един от въпросите ще ти отговоря.
Всички, които познавам и са си "признали", че изневеряват, са дали като обяснение причини само и единствено вътре в тях. Останалите, мрънкячите нека ги наречем, просто не са си признали, че изневеряват. Апропо .. първите са много по-хора от другите. Те поне са наясно, че лицемерието за нищо не служи.