Да дискутираме сънищата

FilerO99 ми говори вчера как контактувал с Дявола.Вчера пък даваха в
StarGate епизод в който един гоаулд се правеше на Дявола.И сънувах странен сън.
За жалост сънят ми е филм на ужасите и на моменти е прекалено гаден и затова ще спомена само началото.

Началото бе толкова хубаво.С един приятел с помощта на медитация се телепортирахме в миналото.Така естествено можехме да поправяме неприятни случки от миналото.Но при едно телепортиране чрез мисълта попаднахме в далечното бъдеще.В едни подземия,в едно изоставено метро.
Около нас имаше стотина човека,екип въоръжен.Хората си контактуваха и си говореха.Въобще супер общество.Но разбрах че се криеха в тези мини,метро,подземия.Имаше и жени и мъже и деца.Одавна от години се криеха.И бягаха когато разбереха че чудовищата са ги открили.Те пък едни чудовища.Нали си спомняте паяците от звездни реинджъри.Не че бяха паяци,просто съществата бяха доста голями и доста тъпи.Но се откриваха по миризмитe и крясъците като паяците.А в галериите си беше и доста тъмно и мрачно.Обществото от хора живееше под постоянен страх от нападение.Имаше съгледвачи по всички коридори.Всъщност те бягаха от съществата в подземията като избираха стари складове с боеприпаси.Нямаха контакт с външният свят.Не знаеха кой е победил,но все си мислеха че чудовищата мутанти са победили хората.
И така от суматохата разбрахме че чудовищата идват.Всеки докопа някакво оръжие с патрони или огнехвъргачка.А чудовищата идваха.Уплашени изоставихме склада и тръгнахме да бягаме по коридорите за да се скрием.Знаехме че имаме много амуниции,но чудовищата ако ни локализират точно ще идват и идват.Намирахме се в голямото изоставено метро,голям коридор и дълъг няколкостотин метра.И чудовищата се задаваха.Свихме на ляво по един тесен коридор и решихме да се барикадираме и да отблъснем първата вълна.След това трябваше да се скрием из други коридори докато не са резбрали къде сме.Приготвихме огнехвъргачките и изчакахме чудовищата да нападнат по тесният коридор.Те се появиха и огънят лумна.И те вместо да ни атакуват се скриха.
И тук идва кулминацията.Страх отвсякъде.Не знаехме какво да правим.От високоговорител дочухме топли и мили думи.Войната е свършила.Хората са победили чудовищата.Доброто е възтържествувало.
И чудовищата от който се бояхме вече бяха опитомени.Държаха се като питомни животни.Огромни и масивни те бяха използвани за да вадят руда от мините.
За миг различихме че тези доскорошни зверове сега са мили,тъпи и огромни.

Приканяха ни да се качим на малки влакчета.И тук започна нещо по-лошо от доскорашният страх.Осъзнах че сега започвам да попадам в Ада.

Те ни заповядваха как да постъпваме.Казваха ни че няма да ни наранят ако постъпваме както те изискват.Иначе,иначе просто те унищожават.
Пристигнаха малки влакчета по релсите.Детски и всеки се натъпкваше в него.Едвам влизаха вътре и се свиваха на кълбо.А влакчето бавно пълзеше по релсите и понякога не можеше да изкачи дори възвишенията.
Влакчетата свършиха.
Останалите трябваше да се измъкнем по друг начин.Казаха ни накъде да вървим.Накрая ни казаха да вървим направо.А направо коридорът ставаше все по-тесен.Процепите ставаха все по-тесни,докато накраят пълзяхме и едвам се промъквахме през тях.Много гадно.Знаехме че трябва да вървим напред.Е аз ги водих през тези теснотии.Но се чудехме колко ще е тесeн следващият процеп.
Накраят се озовахме в една стая,на повърхността.Изоставена сграда.От прозорците се забелязваше че е високо и нямаше как да слезнем.Тогава бутнахме и отворихме врата зад която се криеха авариини стълби.

Има още няколко сценки след това.
Няма да ви казвам какво става защото е гадно.
Ще ме обвините че съм лош.

Само ще ви посоча че съществата,хората искаха тотално да ни контролират.Хората бяха спечелили битката срещу чудовищата и ги бяха опитомили.Но хората бяха станали съвършенното Зло.Нямате си напредстава как искаха да ни контролират.И ние се подчинявахме,защото това бе единственият начин да сме живи.
И калкото повече се подчиняваше толкова повече награди получаваше.
И колкото повече се подчиняваше толкова повече губеше душата си.Ставаше изрод по-лош и от чудовищата.
E,подчинявах се и губих все повече себе си.

Не искам да ви казвам какво ни беше първото изпитание с което целяха да ни пречупят тотално.Да ни докажат че няма нищо божествено в нас.
Накрая все повече се превръщахме,не в машини а в деца.Деца който не се страхуваха от болката,деца които използваха способностите си и мислите си кой както може.Имаше и парад в който бяхме хванати за ръце,заедно за да покажем на другите че вече не сме диваци,а сме превъзпитани.Дори маршерувахме.

Ако сънят ми беше изпълнен с още няколко случки щеше да е съвършен.Надявам се да го сънувамч отново и да се озова в онзи Ад там където прекъсна.
Много гадно ми стана.Толкова гадно че вече не изпитвам тъга и безнадежност.Започнах да мисля по друг начин.
Хората искат да създадът съвършенната система,съвършенната психо игра.

Считаха хората живеещи в мините са диваци и същества които трябва да се превъзпитат.Такъв контрол упражняваха над нас и така бързо разбиха всички ценности и ни превълнаха в парчета играчки.

Ако е такова бъдещето,по-добре е че не съм в него.

Как сънищата влияят на психиката.Я кажете някакви характеристики на сънят и какво означава той?
Пишете и за свойте сънища.Стига да не са прекалено прекалени.
Така както аз не ви казах прекалеността на моят сън,така и вие не пишете за прекаленосттите.

Не съм ти прочела темата, но не е Star Trek, a STARGATE много важно уточнение




I try to stay awake and remember my name

Знам.

Просто ми е гадно като си спомня как ни пречупиха.Как тоталната власт ни пречупи.

Имам поне 10 грешки в поста но ме мързи да ги поправям.

Наистина вярвам в тоталната власт.Тоталната власт се предава и генетично,чрез мутации.

Хората бяха се превърнали в чудовища като контактуваха с тях.

Хубави,красиви,богати ,а искаха най-ужасните неща на света от нас.



Това не е истина.

Е нямаше нища сексуално.То затова очаквам с нетърпение да продължа сънят си от там докъдето стигнах за да разбера съвършенно красивите хора изроди какви сексуални неща ще ни карат да правим.

Кво да ти дискутираме сънищата ! Почети малко Фройд, Юнг ...преди да пишеш. Това дет си го написал не бих го прочела дори да ми платиш.

Сънищата Са Много Важни
Когато Сънуваме
Ние Отиваме в Друг Свят
и Действаме Там

Този сън го сънувах преди няколко месеца и тогава написах това.


Сънувах странен сън.Че съм изследовател на нови светове.Че човечеството е построило мездузвездни портали,с помощта на който се прехвърляш на други планети.Да точно като в "Star Gate".

А аз освен изследовател съм и търговец,междугалактически търговец.Естествено първо военните бяха посетили този свят и информацията за него беше че е доста миролюбив.Аз заедно с един мой спътник се прехвърлихме през портала.И пред нас се откри невероятна красота.Зеленина навсякъде,паркове,а в далечината невероятно красиви сгради и много,много магазини.Насочихме се към магазините вървейки и наслаждаваики се на околността.А хората около нас не бяха агресивни,а всеки беше зает с някаква дейност.В джоба си държах няколко скъпоценности и валута за обмяна.

Разхождах се из магазините и супермаркетите.А те бяха толкова красиви,така весели и хубави.А хората в тях смирени и миролюбиви.В тях влизаха и бедни и богати.Цените бяха доста ниски и много се учудих.Как тази цивилизация успяваше да произведе толкова ценни и евтини предмети.То не бяха хранителни стоки и вкусотии,колбаси,торти,всичко.То не бяха бижута,книги,часовници и всевъзможни техники.

Разглеждах,разглеждах и все по-радостен ставах.Скоро се появи и приятелят ми с който бяхме дошли.Той се беше разочаровал.Жителите на тази най-развита цивилизация в цялата галактика не приемаха междугалактическите банкноти.Те имаха собствена валута и собствени правила.А предметите бяха толкова хубави,и така лесно достъпни.На рафтове пред нас.Моят приятел си хареса един много хубав часовник обкован с диаманти.Струваше само 10 тяхни долара.За сравнение един колбас струваше 20 цента.

Реши да го открадне.Какво толкова искаше да има трофей от това хубаво място и цивилизация.Тихо без да разбере някой взе часовника и го прибра в джоба си.Но преди да излезе от магазина ми го подаде за да му се насладя аз на него,а той се забърза напред.Смяташе да се върне с помощта на портала в своят свят и да разбере от военните каква валута използваха и как се обменяше.

А аз отново се възхищавах на невероятните стоки.Но изведнъж пропаднах.Пропаднах в моят сън и моята мечта.В магазинът лежеше едно момче,с вехти дрехи на около 15 години.Лежеше си убито.Не помня после какво стана.Попитах един от жителите и той ми обясни че това момче се е опитало да открадне един предмет и е било убито за назидание.Такава е ситуацията в този свят.За една химикалка те убиват,ако я откраднеш.А иначе няма монитори за следене,рафтовете са пред теб.Но забележи ли те един посетител че крадеш и после се измъкваш от магазина се нахвърля с думите "Крадец" и после всички дружно те убиват.

Най-развитата цивилизация, така да се държи с бедните и нуждаещите се.Повръща ми се от тях.Разбрах по лицата им че в тях има единствено лакомия.За още и още.Разхождат се през свободното си време из магазините и се възхищават на нещата който могат да имат.А тези предмети са най-хубавите и най-добре направените в цялата галактика.Сигурно са се усмихвали и когато са убили момчето.Вярно е че не е приятна гледка захвърлено в единият край,до някакви чували.Размазано от бой.Но те смятат че това е правилно.

Следобедът минаваше и настана паника.Хората започнаха да са тревожни и всеки хукна нанякъде.Попитах продавача какво става,а той ми отговори идва нощта и вечерният час.Полицаи с кучета минаваха навред и който не си беше в къщи или нямаше подслон просто го убиваха.Тук вече и аз откачих.Това даже и в комунизма го нямаше.Да те убиват защото те смятат за скитник.

Сега разбрах колко точни и прецизни са хората тук.Затова бяха успяли да създадът такива скъпоценности на толкова ниска цена.Те бяха като машини.Техните действия,постъпки бяха заучени и нямаха капчица милост.Дори усмивките и телата им ми станаха противни.Те не излъчваха спокойствие,а зомбираност.Те бяха зомбита.

И аз се залутах.Нямах дом,порталът беше далеч,а слънцето залязваше.Сякаш вече съзирах полицаите с кучета по улиците.Които убиваха всеки срещнат човек независимо дали е богат или беден,добър или лош.Доближих се до един просяк и му предложих откраднатият часовник.Казах му че е негов само за 5 долара.Той отначало се подвоуми но после разбра че е направил добра сделка.Даде ми доларите.Аз отидох до касиера с един салам защото бях гладен и подадох банкнотата.Той обаче ми поиска паспорта.Значи тук се купували нещата с кредитна карта.А парите били крайна мярка.Нямах паспорт.Тогава продавача ми даде някаква бланка на която да се подпиша,взе ми парите,развали ги.Най-накраят.,Поне се наядох с този вкусен сушен салам.А слънцето почти залезна.Камионите с полицай и кучета вече бяха пристигнали.Последвах просяците тичащи нанякъде.Те влязнаха в поредният магазин и седнаха на столове.Аз също седнах на стол.Но скоро доидоха други просяци и ми казаха че столовете са тяхни защото са си платили да ги ползват.И така всички си заеха столовете и заспаха на тях.Само аз стоях прав.Знаех че ако заема чужд стол ще възникне скандал и ще ме убият защото ще докажат че това не е мой стол.Попитах един седнал на стола просяк какво правят ако няма стол.Той ми каза че последната му възможност е машината Лабиринт.Втурнах се натам.Полицията вече бродеше навсякъде.Ако не стига бързо до нея,ще ме убият защото ще бъда сметнат за скитник.

И така отидох до машината и вкарах 20 цента в нея.Монетата пропадна в нея,а аз си сложих някакъв апарат приличащ на скафандър на главата.За 20 цента толкова.Ако си бях поръчал да спя на стол щях да платя 50 цента.Поне се спасих от ужасът да бъда убит защото не мога да си намеря място за спане.Недоумявах как може най-съвършенната икономика и най-съвършенните предмети да се правят от същества които не ценят човешкият живот.Ако не си беше вкъщи или закупил място за сън просто те убиваха.Сигурно имаха много подобни закони.Зомбита,лицемери си мислех аз.А в мислите ми нахлуваше машината.Машината Лабиринт,странни кошмари.

И се събудих.

Сега вече в реалността на планетата Земя,знаещ че междузвездните портали е невъзможно да съществуват съм спокоен.Спокоен съм защото това което бях преживял беше сън и кошмар.

Но като се замисля кое беше реалността?Ами ако наистина се намирам в програмата Лабиринт?Дори и да е така съм спокоен защото знам че съм си платил 20 цента за сънят,а дори и тези мизерни пари ми гарантираха че отново ще се събудя там.

Не знам кое е действителност.Но знам едно че действителността и сънят ми много си приличат.И в двете Вселени хората са алчни и унищожават всички свои мечти.Те дори не са имали детство.И в двете Вселени човешкият живот струва по-малко от 20 цента.Няма мъка,няма сълзи.Остава ми само гадното чувство че съм прецакан.И си спомних една източна философия.

Любовта не съществува.

Щастието не съществува.

Доброто винаги е унищожавано и унижавано.

Ангелите умират първи.

Примирението не съществува.

Защото я има алчността и властта.

Те са част от лъжата че предметите са по-значими от душите ни.




По-лошо нещо от страха е единствено липсата на надежда.А когато и тя изчезне идва липсата на власт.Да живееш в реалността без власт или в сънищата където използваш реалното си съзнание,това е въпроса?Кое тогава е реално сънят или реалността?

защо ли не вземеш да напише някоя книга? Отдава ти се :) Тогава ще станеш много богат, ще разполагаш с много пари , и ще видиш как света за теб ще придобие други измерения. Ще се понатрупат жени около теб , които ще ти повтарят непрекъснато колко си велик, красив и умен , а ти предполагам вече ще бъдеш не толкова черноглед .

Ето ти една идея :)

Не мога да пиша.

Хората не приемат моят стил.Ах гадни ,лоши хора.И писането ми не харесват.

Ужасни критици,а тоя Хари Потър и летящата метла да е харесвана,ужас.

То човешката простотия няма край.

Е кво лошо има че обичам да пиша глупости?

А,за жените.Да им тегля по една псувня.

По добре мечо пух,да гушна.Ще съм по спокоен и ще релаксирам повече от плюша отколкото от циците.

Защото знам че си обичам мечо ,а мацките не ме харесват защото съм грозен.И като си знам че се отвращават от мен и в леглото да ги вкарам пак няма да изпитат капчица любов,гадни същества.
А мечо си го харесвам и той ме харесва.

Прослуша ли това което ти дадох и какво почна ли да следваш съветите?

Бях пуснала подобна тема, но почти никой не й обърна внимание. А мисля, че сънищата са едно от най-важните неща при психотерапията. Аз от моите научавам много за себе си. Интересно защо никой не се сеща да ги обсъжда.

jewel78 чудих се дали да пиша за сънят който сънувах днес,но реших да го пусна.

И така писах ви там за плюшените мечета и жените и сънувах странен сън.

Отначало съм в детството и трябваше да седна на някои чин,но мястото ми до момчето което седях беше заето.Потърсих свободно и открих че до едно момиче няма никой.И седнах до него,само че то вместо да ме изпъди и да ми каже че чака приятелка и че до нея седи някой друг просто ме прие.Така както ме приемат хората когато сядам до тях в автобуса.Урокът започна и ние дискутирахме нещо по него.Номерът беше че ме прие като равен с нея човек,без женско високомерие заради това че съм по-слаб и беззащитен от останалите момчета.

После се пренесох в сегашното време.Връщах се от провинцията.Бях изпуснал влака и се свечеряваше.Отидох в едно заведение.Мислех си че е селско но не беше кръчма,по точно сякаш попаднах в приятелко обкръжение.Всички ядяха,пиеха нещо и говореха.Забелязах някалко хубави момичета.И се замислих да не са проститутки.

В сънищата какви ли извратении си мислим.Все пак говоря за сън,а не за действителност.

Забелязах че едно от момичетата се държи благосклонно към мен с поглед и се присламчих до нея и я заговорих.Говорихме,а аз усетих топлината идваща от нея.Усетих топлината и радостта че общувам със същество което ме приема за равно.Каза ми нещо за цената че е с мен.Аз и отговорих че после ще и платя.Но си мислих супер младо момиче,спортно изглеждащо.А когато съм до нея усещам топлината и силата която излъчва.Преместихме се в друга стая и се държахме сякаш се харесваме.Флиртувахме,прегръщахме се,хващахме се за ръце и разни други сантименталности.Сякаш със сънят си се опитах да си представя образа на префектната жена млада,обаятелна и изпаднала в странното състояние на жените когато искат любов.

Та значи усещах близостта и и топлината и и сякаш останалата част на заведението се губеше и хората ги нямаше.Естествено след 1-2 часа я попитах нещо за секса,а тя ми отговори че тук в тази кръчма само релаксирала и била правила компания на мъжете който харесала.А иначе за проституция използвала друга кръчма.С тона с които говореше си преставих че другата кръчма е свърталище на диверсанти и лоши хора.
Какво ми пукаше.Замислих се за миг кога повече ще съм щастлив сега когато тя си почива и релаксира като си говорим и се правим на влюбени или когато отидем в другата кръчма с цел секс.
Тя се загуби някъде.Аз останах на масите и ядях.После се върна.Пак се прилепихме един до друг.Каза ми че е време да си тръгва.Сутринта бе дошла.
С една нейна приятелска отиваха нанякъде.Е сега когато беше отпочинала и изтрезняла от опианението беше в друго настроение по дипломатично.Явно играта беше свършила.

Излезнахме навън,а там печеше слънце.Зеленина навсякъде.Някаква учителка развеждаше деца из тревата.Замислих се че когато гледам децата аз предавам информацията за всяко нещо което се е случило в светът на възрастните в кръчмата на тях.

Стигнахме до кръстопът.Аз се порових в портфеила си и открих че имам егати едрите банкноти от по 3 000 лева.Но след малко и дадох парите които искаше към 50.Незнам може би това че намерих толкова пари в себе си може би значеше че ако бих искал можех да я имам.
Но,хаиде стига глупости.Усетих топлината и разюздеността и и това че изтрезнява като си говори с мен.Какво по хубаво от това?
Приятен сън.

много странен сън, наистина :)) чак ми е трудно да повярвам, че си го сънувал :)

но за мен най- важното парче от пъзела е, че си водил тези хора, когато сте били в подземията, нали така??

къде е насън хленча по кофтия генотип??
като мразиш гените си, ти всъщност мразиш родителите си, които са ти ги предали, а истината е, че си един завършен нарцис :)
може би дори си нещо като фашист, нали те са обръщали 'специално' внимание на гените на хората??

"може би дори си нещо като фашист, нали те са обръщали 'специално' внимание на гените на хората?"

Штт,трай че FilerO99 да не разбере.

Много ме разсмиваш,този път си добра към мен.

"като мразиш гените си, ти всъщност мразиш родителите си"

Мен ме е страх от гените ми,защото са толкова несъвършенни.

Все аз не успявам може ли така?Голям неудачник съм.

можеш да пишеш фантастика и така да си изкараш необходимите ти средства за живот, доста те бива в жанра :)

само дето поуките са ти калпави, но ще се научиш ;)

аа, ти вече си му го казала :))
нямам търпение да видя какво ти е отговорил и от кой кладенец е донесъл този път вода!!

ти гледаш ли по принцип на кой постинг ти е даден отговор??ако гледаш на пълен преглед, има линк в кавички до заглавието на постинга, който четеш, така става излишно да се копират текстове от постинга, на който се отговаря ;)

опитвам се да вярвам, че си някакъв непознат blood2, а не някой друг, стар познайник, въпреки че стила ти на моменти ми се струва странно познат :))

какво целиш с тези провокации??

за този сън с жените нямам коментар..може би си е бил обикновен мокър сън

"а не някой друг, стар познайник"

По принцип съм писал с друг ник,но не в този форум.

Ако отгатнеш кой съм ,признавам те ти си супер паметливо същество.
Супер си ако отгатнеш някога преди повече от 2-3 години с какъв ник писах.

"какво целиш с тези провокации?'

Да се усмихнеш и да си щастлива.

Абе и аз, въпреки че отскоро пиша тук, вече почвам да се съмнявам доколко е реалистично всичко това, което пише. Може пък да е някой, който да си прави експерименти с нас, за да види как ще реагираме на това и онова. Но определено има доста време за губене.

който и да е, и дори и да пише с повече от един ник, факт е, че след като първоначално дразни, постепенно се свиква с него :)
пък и виж какво оживление настъпи тука :))