Неадекватните постъпки

Случвало ли ви се да постъпите като пълни кретени???Да направите нещо което в "пристъп на мимотно малумие" ви се е виждало приемливо....но няколко часа по- късно, да си чукате главата в стената питайки се дали наистина не сте кретени???Подписвали ли сте идиотски договори, ставали ли сте поръчители на "приятели", купували ли сте си булченска рокля....без да сте планирали сватба???
Случвало ли ви се да реагирате неадекватно в дадена ситуация?
Аз наскоро се разревах като малко дете пред един лекар Чувствах се нелепо, представях си колко идиотски изглеждам, после разбира се се притесних, и си излязох все така ревяща от кабинета, всяваща ужас в чакащите хора Лекаря си е помисли, че съм луда с разбита нервна система, а останалите пациенти, че сигурно вътре най-малкото вадят зъби без упойка.....
За или против емоционалните пристъпи сте???
пп. За юристите в клуба- трябва ли да има в закона смекчаващи вината обстоятелства за по-емоционалните и лабилни хора?
[линк]

Спокич, не си сама.
Много съм емоционална относно нещата, на които държа.
А както съм и пелтек,много пъти изглеждам странно в очите на околните. Ей сега, в магазина ми се случи. Дамата след мен се беше втренчила, гаче ли ме имаше за избягала от клиника за душевно болни. Обърнах се и и казах - Вие пелтек виждали ли сте?

Та на въпроса, да, случвало ми се е да звъня на хора, на които знам че НЕ ТРЯБВА да звъня и после много ме е срам, да изпратя мейл, който отчаяно искам да изтрия... такива неща.

Споко, всички сме за Пловдив.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

случвало ми се е много пъти. след това се мразя и укорявам. страшно мразя да съм уязвима. а истината е, че напоследък съм готова да се оставя уязвима в ръцете на някого, ама на - не карам кола и няма как чуждоземци да ме питат за пътя към вкъщи
като юрист ще кажа, че определено трябва да се отчита като смегчаващо вината обстоятелство емоционалното състояние на човек. но човекът, който по принцип спазва рамките и условностите, рядко изпада в ТАКОВА емоционално състояние, че да извърши брутално престъпление.

[линк]

да ти трябва булченска рокля?

Присъединявам се към Котето.
Точно така е и с мен - емоционална съм, когато става въпрос за неща, хора, отношения и т.н., на които държа. Много емоционално изразявам и радостта си, не съм от тези, които само смънкват по едно: "Амиии... много хубаво".

Иначе, на въпроса, сега на прима виста не се сещам за някоя такава "неадекватна" постъпка. А сигурно е имало, човек съм все пак.

Дръж се за приятелите, те винаги ще ти помогнат. Напоследък твоя блог ми звучи депресивно сухо. Хвърли по шепа пепел на всичко прекалено велико

Аззззз, таковата никой не съм убивала
Просто тихо си рева по хорските кабинети и се излагам като....нямам думи Обещавам да си пия най-редовно валеряната

няма го живецът. остарявам бавно, доста усетно и много некрасиво
ама септември ще бъде май и всичко ще си дойде на мястото

[линк]

А, и още.
Понеже работата ми е свързана с много бързане в последния момент и тичам по коридорите като луда,когато изляза с някой нормален, не колега, не могат да ме стигнат по улиците.
И имам вид точно като отнесена от вихъра.
Споменах ли как си мрънкам сама в автобуса?

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

не ми казвай, че имаш.
и си подписала нещо.


Изяж бобър - спаси дърво!

Не.
Аз съм върха на адекватността.
И не, подпишеш ли нещо-няма кой да те спаси.

Изяж бобър - спаси дърво!

Да бе!!! И аз искам да знам!

за онова нещо с трите имена ли питаш.....където после ми махат моето име?
Направо се чувствам прецакана, но подадох молба и ми казаха че ще ме оправят

Дададада! Случвало ми се е, продължава да ми се случва и се надявам да ми се случва винаги. Точно тези ситуации ме карат да се чувствам жива. Имаше време, когато се притеснявах от емоциите си, а от необмисленото им изразяване просто се ужасявах. Е свърши тая, беамо, сеа не смо. След всеки емоционален пристъп се гордея със себе си, че ИМАМ емоции (за разлика от повечето ми връстници, смачкани в ъгъла от обстоятелствата) и че ми СТИСКА да ги изразявам, каквото и да ми струва това. Моите емоции - това съм аз, душата ми, нещото, което е уникално в мен. Иначе - да четем дебели книжки, да се учим как ТРЯБВА да се държим и да правим дребни и едри сметки можем всички...
Възпитани сме при емоционално изстъпление да се чувстваме виновни, различни, смешни, неадекватни. Но като отмине и се обърнеш назад виждаш, че си направила това, което си искала, независимо от правилата (че пред хора не се плаче, например). Била си себе си, а не това, което някой смята, че е трябвало да бъдеш.
Изразяването на емоциите е ключово и в отношенията с хората. Когато някой ме нарани, или аз реша, че ме е наранил, реагирам. Често изпадам в ситуацията "и тогава се чух да казвам...", дори с хората, които обичам най-много. Боли, но този пристъп на емоционалност дава шанс да се изяснят нещата. Алтернативата е да замълчиш като възпитано момиче, но гневът остава в теб и се трупа и яде отношенията и след достатъчно тъпи мълчаливи недоразумения разбираш, че този човек вече не ти е близък и не го обичаш, но даже не помниш защо...
Ако си реагирала емоционално и сега съжаляваш, замисли се какво може да е това, дето да си струва заради него да се откажеш от истината за това как се чувстваш, какво мислиш, какво искаш и въобще - коя си ти.

Вече обещах да не се подписвам НИКЪДЕ, дори когато съм в бяла рокля, само ако Пърпъла ми разреши тогава може

Каква хубава акулка!

Ще взема да се превърна в твой редовен клиент

хехе, ама какво "за или против", то при мен се случват без изричното ми позволение.

най ми е тъпо, когато се е случвало да се разрева в офиса.

най-неадекватното, което съм правила е да кажа на мъж очи в очи, че съм влюбена в него (при пълна липса на намеци за споделеност), не знам защо правех така - хващаха ме някакви дяволи явно и като че ли съм искала да направя ситуацията на пух и прах..


[линк]

О! А тя подкупна ли е?

Не съм знаела,че обяснението в любов е неадекватно....

I`m blonde so please,speak slowly!