Прохлада

В горещите "обятия" на лятото сме.
Как да се разхладим? - с чаша чай и лед, с приятели на чаша бира или под водопада?

Вечерите в планината са приятни. Лек полъх и компания..., светулки, жаби и комари.
"А утрините тук са тихи",....и много свежи.

Има много красиви и диви кътчета, споделете за тях, нека ги видим, ако е възможно.








"В утеснение Ти ми даваше простор"

"В утеснение Ти ми даваше простор"



Етъра

[линк]

И нещо с продължение:
[линк]

Стела, бекс, фостърс, гинес, сайдър.

Бекс-а не струва.

Джин с лимон и още нещо.....

Филмчето е много добро.
Спомените ми то Родопите са незабравими. Бях на Пампорово една година през есента. Гората по това време е прекрасна:окраски от червено, златисто и зелено, преплитащи се под слънчевите лъчи.

Бяхме отседнали при познати в базата на спасителите.
Сутрин с една приятелка много обичахме да ставаме рано и да ходим по баирите и деретата. Катерехме върхове по незнайни пътечки, без страх, премятахме се по деретата,/изневеряваха ни спирачките/но какво от това?Имахме цел - трябваше да стигнем до Обсерваторията.

Планинската вода е наистина "жива" вода. Отвсякъде бликат извори, "хванати" в типично за Родопите чешми, построени от сърцати хора.



"В утеснение Ти ми даваше простор"

в жегата - вода, никаква бира! като захладнее, тоагва.

а най-добре е човек да се добере до някоя планинска рекичка, студена и пенлива и да се плацика цял ден - ту в реката, ту после на сянка на полянка.
ееех, мечти, мечти...


[линк]

Вечерите са прохладни.
Не мога да се лиша от една студена бира.


Плацик, плацик и защо да са мечти? Само кажи...

"В утеснение Ти ми даваше простор"

Аха! Полянка... с буболечки... Баня - бира съм по-съгласна.

Става!
А може краката и една диня от онези, които ги показваше до скоро, във водата.
Няма буби, само малко папатаци.

"В утеснение Ти ми даваше простор"

Сладост! Малки "бобчета" краченца.

"В утеснение Ти ми даваше простор"