утре

Утре, ще трябва да се примиря,
че те няма..
Утре, когато всички други
пият кафе,
разговарят,
смеят се, плачат,
ходят, дишат,
живеят
без да усещат това,
без да знаят,
че вече си другаде,
че няма да бродиш улиците,
няма да видиш есента
и няма да се сбогуваш с птиците,
защото си тръгна преди тях...
Утре... Утре, когато времето
не лекува раните,
когато ръцете непохватно
ще правят параболи,
а устните ще изричат баналности,
когато очите ще се въртят неудобно
под веждите
и ще искат да надникнат „при теб”,
да се уверят, че всичко е ок...
Утре, когато ще бъде горещо
и лятно,
и сухо,
и само сълзите-предатели
ще поливат земята,
когато си тръгваш –
тържествена, тиха и тъжна,
а аз обещавам,
че няма да искам
да се завърнеш...

В.

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

hm tva ti li si go izmislila za naranenoto nebe

shit happens

neka pogovorim na teferi4 tuka

shit happens

Много е хубаво, но и много тъжно...

☼Indeed envy is a defect; worse than any other.Rumi ☼