Морална дилема

6 отговора 0 прегледа
#1

Морална дилема

Истината е следната: фалшифицирах резултатите от туморния маркер на майка ми. Увеличението е 10 пъти - 361,5 при норма 35. Аз ги поправих на 61,5, като предупредих лекарите - и личната ни, и този, при който тя ще отиде за ехография. Той, от своя страна, ще предупреди колегата си, при който ще й бъде направена колоноскопия. Направих го, защото тя страда от страхова невроза съчетана с панически атаки. И въпреки това, когато ги видя тя направи кръвно 240... Кажете ми - правилно ли постъпих като скрих истината? Не спирам да се обвинявам...

Отговор
в отговор на Mapиo #2

Re: Морална дилема

Марио, познаваш майка си най-добре!!! и знаеш кое ще я спаси. нали си казал на лекарите? защо се обвиняваш? успех в битката!

Отговор
в отговор на Mapиo #3

Re: Морална дилема

Нали си чувал за т. нар. "благородна лъжа"? Има такова понятие и понякога се налага да го използваме.
"Благородна, но лъжа", ще кажат някои... "Лъжа, но благородна", ще кажат други.

Виждаш, че едно и също нещо има две лица. В случая аз мисля, че ти си извършил една БЛАГОРОДНА лъжа!

Между впрочем, четеш ли във форума как хората свалят туморни маркери с жива вода? Или с газ...
Защо не опитате?




"Совите не са това, което са..."

Редактирано от *jull** на

Отговор
в отговор на *jull** #4

Re: Спокойно!

Марио, след първата операция на мама резултата беше метастаза в 1 лимфен възел. Аз също като теб фалшифицирах епикризата и така и вдъхнах надежда. Така прецених и мисля не сгреших. Тя ми повярва и се стегна за да се оправи. За родителите правим всичко и нищо не може да е грешно. Успех и здраве!

Отговор
в отговор на Mapиo #5

Re: Морална дилема

Здравей Марио,не се притеснявай от това което си направил, не си сбъркал!Аз също скрих цялата истина от моята дъщеря след операцията и във времето при подходящи условия й казвах някои неща,сега пет месеца след операцията тя е наясно с цялата ситуация но я приема спокойно защото съумях да я подготвя.До всеки един болен от рак трябва да има един близък човек който да е като буфер между него и околните, да преценява ситуациите да пресява информацията и винаги да е с бодър дух и вяра за успех.Във твоята ситуация този човек изглежда си ти,бъди винаги до твоята майчица ,сега тя се нуждае от теб както ти си се нуждаел винаги от нея.Желая ти много сили и бодър дух!

От всяка една безизходна ситуация, има най-малко два изхода!
Отговор
в отговор на Mapиo #6

Re: Морална дилема

Не се обвинявай. Аз също бих постъпила по този начин. Правилният.
Би ли могъл да промени към подобрение състоянието си, болният знаейки истината?
......НЕ.....
Мисля, че по скоро би се отчаял.
Достатъчно е, че ти си наясно със ситуацията и ще направиш всичко необходимо. Успех в борбата.

Отговор
в отговор на ИлeнkaKo #7

Re: Морална дилема

Всеки познава близкия до него човек най-добре. Щом така си постъпил, значи това е правилния начин. Аз също постъпих по този начин и не съжалявам. Не се обвинявай излишно. За всяко нещо трябва време. И както е писала Рени, истината може да се поднесе постепенно и по-безболезнено. Успех в тази трудна борба!

Отговор