Има ли любов?

Да приемем условно, че няма. И все пак има милиарди причини хората да образуват двойки - примерно:

1. Хормонална буря („сексът с нея/него е изкъртващ”);
2. Самозаблуда („влюбен/а съм”);
3. Страх от самотата („ще остарея сам/а, накрая съседите ще ме намерят полуразложен/а”);
4. Мързел („нещо за чукане, което ми е на разположение винаги”);
5. Суета („да укрепя социалния си статус”);
6. Комплекси („за да си докажа, че ставам”);
7. Финансов интерес („някой трябва да ме издържа”);
8. Егоцентризъм („той/тя се грижи за мен/обръща ми внимание”);
9. За размножаване („трябва да се правят деца”);
10. Конформизъм („така правят всички”);
11. Скука („имам нужда от силни емоции”);
12. Идиотизъм („и аз не знам как стана”);
13. Друго (посочете какво).

Всичкото това не е любов – поне според мен – обаче лесно може да се обърка с любов.
Как вие правите разликите?
Ако приемем, че има любов, дайте някаква дефиниция – ама както вие я разбирате, не искам литературни определения?
В края на краищата какво ни събира с точно определен човек? Защо избираме точно него, а не случаен друг? Защо оставаме с него, дори когато това не ни прави особено щастливи?
А какво ни задържа с него?
И най-важното – има ли любов или няма?
И защо мислите така?

Моля, отговорете ми, понеже изпушвам и имам нужда от мнения и гледни точки!

[линк]

Има любов.


Мен ме блъска челно и фатално. После се чудя как да оцелея след началния сблъсък. По правило, се влюбвам в интелигентни, потайни и много способни мъже. Ся, неща да им вадя биографиите, ма как се случва да се влюбвам само в такива не знам, не може на втора секунда да съм му чела трудовата книжка или фиша със заплатата, или да знам какъв човек е, няма начин това на втора секунда.

Не мога да го обясня рационално, и поне за мен предивиква буря от сексуални мераци. Романтика и секс, както и дълбоко възхищение и желание да му изцедя ташаците до смърт.


Сега ако ми обясниш в коя подкатегория попадам, щото аз не се виждам в никоя поотделно. Нещо друго е при мен, но не е както си го описала. Връхлитащо е и не ме пуска. Като си видя човека, и издивявам сякаш никога не съм преставала.

Понеже ми се е случило на три пъти така, единия път с първия ми съпруг, после с един който ми изчезна безследно от хоризонта и до ден днеше роня сълзи по него, и един семеен, който не ебава за мен отдалече. Опитът ми в реализираната и изживяна любов е само с първия ми съпруг, но затова пък изкъртихме маалата и не спряха да ни се чудят ето вече 15 години.

И като се знам каква съм душегубка, вече ме е страх да се влюбвам. Колко му е трета световна да подпаля



ZAPISANO JE U VREMENU

човешка, дебилна и божествена.

Човешката любов търси сексуална реализация. Ебеше се наляво и надясно, но когато срещнеш човек, от който наистина искаш дете, разбираш същността на тази любов.

Дебилната любов е това, което ти си описала в точки 2 до 12 (Точка 9 и 10 при теб са тавтология ако те разбирам правилно). Нищо повече от егоизъм и личностна зависимост под прикритие. Основен синдром - ревност.

Божествената любов е единствената действителна. Изпълнен си с безусловна любов към всичко и всеки просто ей така (който не познава това чуство да не се обажда!).

______________________________

21.12.2012 наближава!

Защото се чувстваме себе си - по - добри, спокойни, мъдри, на мястото си, въобще и не се страхуваме с него, от него. Защото не се притесняваме да покажем истинското си лице, защото няма пози (или те са съвсем безобидни - фръц), склонни сме да поемем рискове, да направим жертви и компромиси, да пренебрегнем себе си, заради другия и неговото густо, защото ни боли, когато на него му е мъчно...
Това е накратко любов.
Имаше едни много готини дъвки преди време..със сентенции..лове ис..
Как разбираме, ами със сърцето и главата. Измервайки какво и колко точно бихме дали от нас в името на него- време, емоции, пари, жестове, нерви, търпение, всичко.

Любов има, но няма универсална дефиниция за нея. Това е така, защото хората наричат с думата "любов" различни неща; различните хора имат различни причини да образува някаква по-постоянна двойка - включително и изброените от тебе, поотделно или в някоя комбинация. За теб това не са достатъчно добри причини, но за някой друг може да са.

Аз бих добавил още няколко причини, които пак може да са или да не са достатъчно добри:
- събрал си се с някой и се е чуло "щрак", довършвате си изреченията, чувствате се прекрасно заедно
- внезапно усещаш необходимост да правиш някого щастлив
- променяш се, когато си с него, и харесваш новото си "аз" повече
- той/тя също се променя към по-добро когато си с него/нея

В отговор на:

---

Защо оставаме с него, дори когато това не ни прави особено щастливи?

---

Според мен е грешка да стоиш с някой и да се чувстваш нещастен. Мога да си го представя, ако цениш това което имате заедно повече от неудобствата или страданията, които си причинявате... но това е повече чувство за дълг и се надявам да не стигам дотам да проверявам. Случвало се е да имам връзка, в която от седмото небе отивам в ада и обратно за нула време - но такава връзка според мен не е повод да образуваш двойка... изчакваш да се стабилизира в едното от двете състояния - при мене се стабилизира в ада и нещата бяха дотам...

Sophie & Ives - Awaken; @ youtube

On a night like tonight, I,
I cannot go there, without love...

Понякога си мисля, че... няма любов...не е имало ....и никога няма да има ...
Измислена е, за да успива хората ...или в някои случаи да ги движи ...

Но ....от друг ъгъл като погледна ... имало е моменти в живота ми ...когато съм я изпитвала....усещала...
Тези моменти са били някаква странна смесица от болка и радост....
Противно на инстинктите човек когато го боли ...да се дръпне ...или съпротивлява ...съм стояла и съм чакала... да ми мине ...
Не ...не е мазохизъм нито прословутият Стокхолмски синдром...
Просто ясно осъзнаване, че това нещо трябва да се изживее ...да се загнезди в теб....и някой ден да се обърнеш и да знаеш, че и на теб се е случвало ...
Болката разбира се е цена за изживяно щастие с този човек....Може би и обратното ...да бъдеш възнаграден със щастие ...за понесена болка..
Един вид ...винаги да има завършен цикъл на любовта ...
Струва ми се, че започва с усмивка ...и завършва с такава ...
Опитвам се да си я спомня ...и точно това виждам ...някой да се усмихва ...понякога през сълзи ....

13- те точки, които посочваш....според мен нямат досег със нея ...

Любовта си я рисувам като някаква странна душевна близост... твоят огледален образ ...но в друго тяло ...

Затова ми е толкова трудно да я разпозная..тя често много добре се прикрива

Черпя те една песен ...която винаги асоциирам с любовта ...а в нея ...на пръв поглед няма нищо любовно ....

Queensryche Silent Lucidity

...Благодаря за темата ...имах нужда от нея

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Това, което си описал, се вписва и в моето разбиране.

Само че ти си намерил тези думи, а аз други.

И аз не бих останала при човек, с който изживявам разрушителни и деструктивни чувства, и с който би било ад. Може да се гадае само с кого би било ад и с кого рай, и също съм съгласна, че пробваш и изчакваш с кого какво е.

Но тръгне ли към ад...дори да си откъсна сърцето, и аз бих напуснала ада.


Вярно е, което си казал. Съгласна съм.

ZAPISANO JE U VREMENU

Не знам какво е любов и не се опитвам да откривам разлики-прилики или да правя анализи. Щом ми е хубаво и спокойно с някой човек, все ми е тая какво е, живея си с него. Напоследък четох нещо за генна предопределеност на любовта, ама понеже съм тъпчо, не го запомних. Като казах хубаво и спокойно, имам предвид през повечето време. Не вярвам да има такива идеални отношения, че във всеки миг да се чувстваш най-щастливия човек с другиго.
Общо взето, класификацията на Изрода никак не е лоша.
Добре де, ще се опитам да дам една суха дефиниция- комбинация между обич и бушуващи хормони.
Най обичам да чета, ама не мога.

абе мила !
любов има , ама добре е да си представим тенджера:
в нея горните съставки , или части и точки отделни-и подгряване , къкри ври кипи пръска прави мизерии ухае или пуши на изгоряло-ТА , ако изври всичко горе , и остане още нещо , заради което продължаваш да си заедно с някого-според мен това е любов....

иначе яки и безспорни, а понякога и крайни форми са любовите, свързани с инстинктите - майчиния инстинкт /любовта към децата/ , инстинктът за самосъхранение /любовта към себе си/-но тук май не се пита за тях;


любовта не е безспорна , не е безмотивна , не е безкрайна , не е безсмъртна , не е безбалансна , не е безметежна , не е безжертвена -спомни си , риташ егото да направи място за другото его...

Напоследък , да речем последните десетина години съм си мислела , че любовта може би е универсална и е нещо като на душата крилата, или като ножа в кокала -като стане нетърпимо просто отлита и каца другаде ;

Любовта има талон и минава на годишен технически и дори понякога я спират от движение-толкова разглобена и катастрофирала и ръждясала е понякога;

И ето нещо което трябва да носи радост и безметежие /така обещава изкуството/ как ти носи на здрава глава болест-предозираш любов и се започват гайлетата , болести , смърти , абстиненции , губиш човешки облик , да говорим ли за любовта рана куршумяна? ми за онази дет е като самарското знаме раздрана?

а колко хора се заблуждават че има несподелена любов?! Това не е любов , това е празна дупка в нас , в която запушваме дефицитите с ментета поради липса на истинското , което търсим;
а колко хора се самоунищожават от любов уж? тук пък суицидното и самоунищожително поведение и мазохизмът надминават всякакви разумни предели на трезвия страничен поглед...сети се за битите, дето твърдят "Бие ме щото ме обича";

искам да набия на кол всички тия писачи рисувачи композиторствачи писачи на текстове , които са изградили абсолютно бутафорния , неверен , приповдигнат , идиотски , нереален , запокитен и лигаво блудкав образ на любовта.

Иначе...има любов

Аз понякога съм си го представяла като намиране на изгубена част от душата ти.


Когато видиш човека, с който си едно цяло заедно, тогава протича късо, бушоните шунтират и се почва една не е за разправяне.


Защото нямам лично за себе си друго обяснение как човек разпознава човека, който ще обича.


И да не ми разправяте как можело да се влюбиш изведнъж в стар познат или приятел. Ако човек се влюбва, се влюбва в първите секунди и минути, поне при мен е така. Толкова е мигновено и необратимо, че после вътрешно изгаряш и боли отвътре как може така. Ми на, може.

А за тези, дето обичали спокойно и смислено, да ме прощават, но това си е направо сметкаджийство и удобството на удобното. Любовта обикновено поставя предизвикателства, и просто не е възможно нуждите на любовта да са меркантилно спокойни и изчислени. При това изчисленията да траят комфортно цял живот, и то по дебитна банкова сметка. Няма нищо общо с удобството на дебитната банкова сметка и изчислената вероятност да изпаднеш в губеща позиция.


Просто не става така. Ако някой иска да изкара удобствата си за любов, значи това не е любов. Любовта търси и намира, и обикновено те държи неспокоен и ровещ и мислещ и чувстващ. Любовта те тласка и те бута да се държиш залепен до обекта. Обектът се превръща в новата ти координатна система, и почваш да вършиш неща извън обичайната логика, само да си с него.





И кой знае защо, всеки я описва по своему, и всички знаем за какво става дума.

ZAPISANO JE U VREMENU

никое мое влюбване не е довело до любов , доколкото си спомням влюбванията си , броейки ги на няколко пръста-пък съм била влюбена при взаимност и съм имала връзки ;
много по често съм имала секс + приятно прекарване със себеподобни
по принцип не обичам твърде близък фул контакт с някого и най мразя да раздавам ключове към мене си , просто не вярвам на мъжете , не разчитам , не се изненадвам , и не се и разочаровам....
мисля си че съм обичала 2-3 мъже в живота си , всъщност -и само единият мога да кажа че си е заслужавал , но пък с него никакво влюбване не е имало , а див безотговорен , чист секс ;
в интерес на истината много повече мен са обичали , отколкото аз тях-и продължавам да си знам вътре в мен , че ако не беше така , щеше да е обратното...

преди месец ми се случи кофти случка-носиха ме, къпаха ме, бръснаха ми краката , носиха ме до тоалетната . Свещи паля от благодарност и се моля никога да не ми се случва пак-не защото не е хубаво , не защото не заслужавам , не защото не съм се грижила за всички в къщи когато са имали нужда , ами защото аз не съм подготвена да реагирам адекватно , трудно ми е да го обясня , и още го премислям...

Навярно ми гложди някъде в горните теории.....?!Което показва че съм пъзла

Далийо, баси романтичката си!

Сега си добре, нали?!
И остави за малко терминаторската си същност, к`во кат някой те види слаба и безпомощна. Всички знаят, че не си такава.

Нали нали, и аз свързвам любовта с див секс.


Така съборих първия ми съпруг в леглото, и с години продължи ебаси ебането. Бушоните и на двамата дадаха накъсо и направо го изкормих от ебане.


Така разпердушиних и следващия, с който се случи да се влюбя, че просто не се помни такова нещо.

Дивашки откачен ненаситен и разкъртващ секс, след който не можеш да дишаш и си търсиш съзнанието на пресекулки.

Що толкова страст, не знам. За мен любовните чувства задължително включват урагани от ебателна страст.


Смешното е, че действа непрекъснато, поне за мен. Когато и да видя въпросния човек, винаги мога да го изкъртя от секс, няма такова нещо не искам и недей. Нито за него, нито за мен, и се правят такива неща, че мама миа. С никой друг не съм откачала така, и с него всичко е сладко и необикновено. Сега ако ми кажеш че може да крепиш розови очила докато го ебеш....ма не, и нищо не е насила, а ако може още и още.

Мхм, нещо като ураган е, и засмуква. Колкото повече, толкова повече, пази боже!






ZAPISANO JE U VREMENU

Май съм ти казвала вече...
Любовта е като Дяда Коледа.
Ако вярваш в нея, значи я има. Като как те лови за гушата... за всеки е различно.

тя... дава крила

даваш ли да ти допълня сухата дефиниция?

да има кой да ти топли дъ-то

любов е, когато другият е най-възторжената ни публика

Има любов. В най-общи линии това е съвкупността от физическото, емоционалното и сексуално привличане, съчетани с вярата в другия и неистовото /взаимно/ желание да си во веки с Избрания/та. За мен любовта - това е гъдела в стомахчето когато си мисля за него...Има един разказ, не си спомням, но мисля, че беше на О'Хенри, в който любовта е описана в "най-практичния" й вариант: бедни съпрузи, чиито единствено богатство е съответно на нея - косите й, на него - бащиния часовник. За Коледа те се лишават от "богатствата си", за да купят на другия - скъпи шноли и златен ланец /тайно един от друг/......

Може и да ми се присмеете, но аз обичам съпруга си безумно, изпепеляващо...Баси, присви ми се стомаха.

Адам те заеба заради Ева и са си зела да ривеш

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Има.Но това е едно от двете неща, за които не мога да говоря пред хора.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Здравей, Лилит.

Да, има любов или казано по вярно - аз вярвам, че има любов; че любовта е начинът животът ни да бъде по-добър, да бъде смислен - какво по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан, да бъдеш част от нечия вселена и той/тя от твоята...

От твоите 12 точки, най-близко до любовта е точка 2 - самозаблудата. Тя е част от любовта (отново лично според мен) - именно розовите очила, които носим в началото на една връзка, които постепенно сваляме, но в този процес опознаваме човека до нас - откриваме неговите/нейните несъвършенства и го обикваме дори и с тези недостатъци, защото усещаме, че всеки ден с този човек е по-хубав отколкото когато сме сами, че той ни допълва, прави ни завършено цяло (и това се случва и с двамата партньори - ако не, единият сваля розовите очила и просто не иска/ не може да продължи без тях). Според мен е нужна определена зрялост, за да приемеш, че никой не е съвършен и да обикнеш несъвършенствата.

Не съм сигурна, че отговорих на всичките ти въпроси, но се надявам, че темата за любовта ще те зареди с положителна енергия и няма да изпушваш.

Хубава вечер!