У.Бъроуз

Знаете ли някой линк(бг) с качени книги на Бъроуз??

търсил съм доста, но няма за съжаление

и аз така но намерих само книги за поръчка.в момента не мога да си позволя,но можеби по.натам.моля някой ако знае нещо да пише

вижте в сайта на хеликон.има дрога, софт машина и голият обяд и все са по 8лв някъде. а някъде имаше и сбъркан.лично аз предпочитам да си ги имам като книга, черно на бяло.. е така .. по- ми е кеф от е-книгите

аз търся на Huxley Doors of perception? Moje i na EN

Преди време бях гледал документален филм за Бъроуз и го бяха представили като най-голямият наркоман сред хората на изкуството изобщо. Най-странното беше, че въпреки това доживява да късна старост и умира от инфаркт, няма такъв пич сериозно
.. но освен всичко това е бил и малко хомосексуалист, затова сериозно се замислям дали бих прочел нещо от него ако има много такива историйки

Между другото има филм The Naked Lunch по книгата му, който също бил хубав

какво значи "малко хомосексуалист"???

можеш да си наркомани да доживееш дълбока старост стига да се друсаш разумно и да можеш да го издържиш финансово... затова е най-добре да си бъроуз... наистина велик!!!





тинтири-минтири

в смисъл бисексуален

имал е жена и дете, но по случайност убива жена си докато си играят на цирк. Целта е била да уцели ябълката на главата и - нещо такова, може да се досетиш, че са били доста друсани

след това отива в Танжер и се почват някакви гей оргий

дамм има доста описания на любовни и сексуални драми с мъже, особено в Дрога.. Но не това е акцентът в книгите му! Струва си да бъдат изчетени, а когато човек върви по неговия път са си направо задължителни! :))

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

А.З. С.Ъ.Щ.О. М.Н.О.Г.О. О.Б.И.Ч.А.М. к.н.и.г.и.т.е. н.а. Б.и.л. Б.ъ.р.о.у.з.,и бързам да споделя,че преди няколко месеца намерих една книга от него,за която дори не бях чувала,при все,че уж съм изчела всичко,което ми е попадало,даже и една на френски.
Въпросната книга се казва"Сбъркан" е на изд.ФАМА.
Усетих книгата като една от най-впечтляващите,пак е в духа на Голия обяд и Дрога,но е доста по-реалистична,много по-откровено автобиографична,някаси добиваш истинска представа за човека Бил...
Много хомосексуална,с присъщата за педерастите нещастност,дори когато са щастливо влюбени...
::Всички мои приятели гейове,имат една толкова типична вечна тъга и чувство на обреченост,дори в моментите на голям купон и безгрижие.Повечето от тях мечтаят за деца,и тази задънена улица на яловите им връзки ги съсипва. Само веднъж един от тях примирено ми заяви:"Аз нямам право на такива желания.Това е егоистично.Ние сме дървета без корен и сме обречени да бъдем сами."
За всякакви такива откровено гейски неща става въпрос в книгата плюс някои причудливи пътешествия из джунглите на Южна америка,в търсене на тогава все още неизвестната мистична Аяхуаска,плюс типичните му забежки из Тихуана в търсене на млади перверзни латино момченца,които го привличат с лъскавите опънати по тялото си потни потници...
Има и обичайните му зацикляния из аптеките на столицата Мексико и морфина без рецепта в тях,с които прекалява поетично и брутално...

А като говорим за гейовете,моят най-мил и скъп приятел е от тая страна,винаги ще бъде само мой,обича ме и ме боготвори,по начин по който вероятно никой хетеро досега не го е правил.Когато го запознах с майка ми,тя също се влюби в него,почувства го едновременно перфектен за зет,за син,за неин собствен мъж,с пълната осъзнатост,че е гей.Приехме го в нашата затворена компания,първият от много отдавна,независимо от статута на мъжете в живота ми в сърцето ми.Той притежава най-лекото и позитивно присъствие,което сме срещали.Как нито веднъж не ни издразни с дума,с жест,постъпка,или каквото има дразнещо у всеки един човек,дори напротив-очарова..Преди да замине за Англия,за да се омъжи за сегашния си съпруг Алан,с който сключиха скромна,но с кичозни гости,сватба в Амстердам,се разбрахме,че ако някога останем сами,и наближаваме 40'те,ще се съберем да живеем заедно,ще си направим дъщеричка (някакси) и ще заживеем щастливо.
И затова мога да го кажа с една чужда реплика,облякла моите собствени чувства по темата:
Аз ги обичам.И ги мразя.Обичам ги защото носят моята емоционалност,защото са ми близки,защото мога да си говоря с тях за всичко,защото си плачем заедно по филмите,защото и аз,като тях,много обичам мъжете,защото сме еднакви.Мразя ги,защото точно те могат да бъдат най-добрите ни съпрузи и най-добрите бащи на децата ни.Ако не мразеха толкова различните ни полови органи.

Има и противно дразнещи от тая категория,но няма да развалям общия изглед на поста ми сега,хах..

Та за книгата "Сбъркан" ми беше мисълта. Много хубава книга,книга за един дъх,много мастурбация и много тъга по несподелената любов.С гарнитура (или по-скоро основно ястие) от хероин,морфин и разни растения на силата,както обичам да наричам психеделичните билки.Една истинска любовно-джънки смес.
Книгата се намира рядко.В книжарницата,в която работех я имаш в един-единствен екземпляр,и когато говорих с познат от издателството Фама,решена да я наподаря на няколко близки до сърцето ми хора,ми казаха,че тя и без туй е била с малък тираж,с една дума,няма как да се намери,освен да чакаме втори тираж,но тия книги не доживяват такъв,в БГ,ми се струва...

ето все пак линк...пише,че може да се поръча,не знам...
[линк]

А някой тук дали я е чел ?




::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

е не е толкова рядко срещана книга - има я в книжарницата на мола на Стамболийски, горе на третия етаж.
и да - тя му е най-хомосексуалната книга :)

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

бъроуз има и един трактат в който жените ги изкарва злото на света, хаха.

______________________________________
exterminate all rational thought.

ужасно ме дразни превода на заглавието на Queer. просто адски бездарно. някак си не мога да видя нещо чак толкова "Сбъркано" в това да си "Педал".

И аз не виждам нищо сбъркано в това да си педал,нито пък в това да си наркоман....
Виждам сбъркано в това да изнасилиш дъщеря си,да убиеш с изключтелна жестокост семесйтво пенсионери,да ядеш хора....
Но това за педала и джънките ми се вижда в реда на нещата....въпреки,че да си наркоман е много гадно-сам се прецакваш,сам си съсипваш здравето;его оня ден видях един наркоман,В.,толкова се целил в крака долу,толкова се изпуснал,горкия,че крака му е целият в абцеси,зараснали,но кракът му прилича на платно на някой мрачен сюрреалист,рисуващ с лайно...бил на крачка от ампутирането...
Мисля,сега от позицията на времето и болките тук-там из тялото,невидимите поражения и оформеното самосъзнание,че наркоманията е ужасна болест,в която сами си скъсяваме пътя през живота.И не само си го скъсяваме,но си го и стъжняваме.
Аз съм на вълна ::пълно отказване от наркотиците::, наистина толкова МНОГО ми е писнало вече,тъпо ми е от последствията толкова,че и ефектите вече не са ми кой знае какво,не са ми достатъчни,че да продължа,но са напълно достатъчни,че да отделям време все пак да пиша тук и да си припомням.
Чудя се,дали джънки експириънса не ми е донесъл незабравими спомени,или във времето на тези незабравими споемни съм била надрусана,и съм си въобразила,че те са толкова незабравими,заради самата дрога...
Каква съм била,за да мисля,че заради дрогата ми е било щастливо,вместо реално да видя,че съм била щастлива,но просто надрусана по това време.
Въпросът ми е:
дали съм се друсала на фона на живота,или съм живяла на фона на дрогата?

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Доколкото разбирам се терзаеш дали животът ти наистина е бил прекрасен и интересен или просто така си го виждала под въздействието на дрогата.

Мисля, че няма обективна реалност. Колкото човешки същества има на Земята толкова реалности има. Това е така защото всеки човек възприема света по коренно различен начин, например един човек може да има комплекси и да се възприема като отблъскващ, а някой друг да го възприема за привлекателен... трети да го възприема като обикновен човек и просто няма някаква реалност, която си стои ей там и е една и съща без значение ние какво правим и мислим.

Така че живота е такъв какъвто го възприемаш, дали ще е през призмата на дрогата, дали ще е през призмата на тъгата, през призмата на злобата... както възприемаш реалността... такава е тя. Така че не се колебай, ако едно време си виждала живота красив, значи той е бил такъв.

------------------------------------------

Съгласна съм,дъ гивър
Щастието и радостта от сбъднатите мечти не е било илюзия.
Погледнато от ъгъла на цялото творение може и да е,но не е нужно чак толкова да спекулирам сега и да изпадам в излишно философстване.
Дилемата ми не е дали наистина съм била щастлива,или така съм го видяла,през очите на дрогата,а по-скоро дали съм щяла да го изживея по този начин,ако не бях.
Но няма какво да се питам..паралелните вселени съществуват и може би някъде другаде съм го преживяла на чисто,без замъглени от дрогата очи.
Почти 30'годишните ми спомени топлят душата ми всеки път,когато си ги припомня-всички тия психеделични,или романтични,любовни,объркани...незапомнени и припаднали...смешни-ще имам какво да разказвам на децата си,ако пораснат по-различни от останалите и им се видят интересни.
Много ми харесваше да мисля преди за дрогата като за генератор на смях,забавление и експириънс на разширеното съзнание.Оправдавах употребата й с желанието за нещо различно.
И неусетно "нормалните" преживявания,без въздействието на дрогата,се оказаха Различните.
Надрусаните спомени са обичайни,а чистите-необичайни.
Помня и едните,и другите,и все повече ме тегли към вторите.Виждам,че по-си струват,та дори и да ме обвинят в превзетост...
Това е,значи,дъ гивър...един от пътите,когато усещам,че си ме разбрал...дори и да не си съвсем.
Мерси,че си поразмърда мислите по моя въпрос

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

psyromantic вървиш по правилния път

Между другото ако някой се интересува открих онлайн една книжка на Керуак, който е от групата на Бъроуз. Разказва се за пътешествията му на стоп из цяла Америка и дръг експирънсите му по същото време

[линк]

еее,открил/а си "По пътя",най-великата книга на Керуак,емблематична за творчеството му!!! Наистина страхотна,наръчник на стопаджията-битник,невероятно увлекателно и вълнуващо разказва за Пътя и за това как Той ти дава всичко от което имаш нужда-обувките са си твои,а пътищата-ничии,и ти си свободен да направиш всичко.....

Като говорим за Джек Керуак,той е мой най-любим писател.Обожавам "По пътя",но като че ли повече се отъждествих с "Бродягите на дхарма",по-ми беше близка-героите,малките просветления всеки ден,тънките мустачки на дзен-майстора,разсъждаващ над това с паницата ориз и късното лято.
Другите му книги също са много хубави-"Сатори в Париж"-малко странна,но оставя приятен вкус,"Подземните"-много ъндърграунд....

Но моята любима книга на Керуак,а с това и любима книга за всички времена, може би,без въобще да преувеличавам си остава "Ангели на Самотата"-най-прекрасното повествование,най-романтичната самота,на-красивата самотност насред Скалистите планини,и после слизането във Фриско...да хванеш Нощния Ездач,и да потънеш в баровете на Вечно будния град.....

Страхотна е!
Не знам дали може да се намери в книжарниците,но може би на Славейков....препоръчвам я повече от повечето духовни и религиозни книги...какво ти?!няма база за сравнение..Прекрасна книга!!!!


Ето линк:

[линк]

За тези,които искат да я прочетат

Лека от мен...и тая тема се оформя като много...ммм...псиромантична

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

е аз имах всичко на бъроуз на pdf-чета.

керуак никога не ме е кефел, но цялата му библиография е също на няколко клика разстояние.

______________________________________
exterminate all rational thought.

Не бях чела нито една книга на Бъроуз, но преди няколко дена си взех "Голият обяд". Едва на първите страници съм, но книгата ми харесва.Имам един въпрос.
Какъв е смисъла от това вкарване на материал,което е описано там със безопасната игла и капкомера?Не е ли същото като да го вкараш мускулно?