какво не ми е наред

Здравейте,

след като напиша темата си предполагам ,че повечето от вас ще ме наракат мръсница, курва и т.н.

Сега съм на 25. Преди 5 години се запознах с мъж, който беше 10 години по-голям от мен. Влюбих се силно и беше така около 2 години.
Междувременно се отказах от следване в чужбина, започнах работа и се преместих при него. Кархме се много, обичах го но винаги усещах , че някак не сме един за друг. Работех много, а той все в къщи или при майка си....или с приятели на кръчма...Никога не съм се чувствала сигурна и спокойна с него. Винаги на тръни. За пари да не говорим...винаги аз съм си купувала всичко. ...
Въпреки всичките ни проблеми, скандалите за дребни и големи неща, секса , който с времето стана досаден ( в началото беше хубаво )
останахме заедно 6 години. От които последната в раздели...Конккретния повод за раздялата ни беше негова изневяра на 14 февруари.

За тази изневяра съм много виновна аз, тък като рядко показвах някакво желание, не го чувствах близък и някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна...
И един ден се появи... Вече не можех да търпя всички отрицателни страни на моя приятел, вече чувствах някаква сила че мога и без него....Единствения проблем на идеалния мъж е че е женен..и въпреки цялата ми любов не можем да създадем нищо заедно...
И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил...и от момента в който го срещнах знам в сърцето си че е за мен....Sad

Днес окончателно се разделихме с предишния ми приятело , който въпреки грешката си искаше да бъдем пак заедно.

И сега се чувствам толкова сама и толкова самотна, защото няма нито един човек, на който да искам да се обадя освен на женения, и няма нито един приятел, на който бих искала да разкажа всичко. И няма нито един човек, който да поканя, с който да пия кафе, с който да излезна....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...

Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....

Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....

И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....

Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?

разкарваш и толкова
кво толко?
и кво ни губиш времето на клуба?
тук само за истинска любов си говорим

Всички избори ти си правиш сама. Следователно за всичко, което ти се случва, причина са твоите действия. Кой според теб трябва да направи нещо?
И защо пък искаш да бъдеш като всички? Може би си представяш "всички" по някакъв измислен от теб начин, който няма нищо общо с действителността. И възможно ли е всички да са щастливи ит едно и също нещо? Според мен, не.

Кога сте си говорили " за истинска любов " и къде - пропуснала съм

Редовна си !

съжалявам само, че клубът е във ваканция .
Ще имаш тежка вечер , може би не само една ... но после , после ще видиш и на огледалото си .

Всеки проблем е замаскирана възможност

Там е проблема. Мисля че не мога да се справям сама и правя грешните стъпки. Грешните избори. Или съм твърде пасивна....И твърде саможива...

Нищо ти няма-съвсем наред си-това се казва порастване - научаваш се че в живота има и болка и самота и др. лоши неща. Един личен съвет-зарежи женения-само ще ти загуби времето и докато се усетиш ще са минали още 5 години от хубавата ти младост. След дълга връзка и неподходяща любов, не е лошо да починеш и разпуснеш-без чуства и без обвързвания...
Не е късно да поучиш... пък ако знаеш колко млади хора ще намериш в университета и какви неочаквани неща ще изживееш там-определено ще се запишеш още утре

сега няма да изненадам никой тук ,ако те помоля да си пратиш рождената дата на бележка , да видим що така го усещаш

Всеки проблем е замаскирана възможност

Ми- според мен всеки минава през такива периоди в живота си,както се чувстваш ти в момента.

С много потънали гемии,обръщат се назад и почват да си броят грешките и пропуските.....чувстват се самотни и неразбрани....живота им губи блясък и смисъл.

Такива периоди следват именно след разочарования. Недей да храниш надежди за женения...той е изградил вече нещо с друга - ти си му отдушник.Не се влюбвай-само ще страдаш.Прави това,което и той- сделка,добра и за двамата....Разтоварвай се с него.

Ако не ти харесва работата или средата- смени я...Запиши се да следваш.Прави всичко,което си искала- недей да ревеш,а намери начин да постигнеш мечтите си.

А човека сам ще си дойде,когато момета е подходящ.Не го търси с лупа,там където и когато го няма...Бъди отворена към нови познанства.Ще намериш и нови приятели...просто трябва да си по-позитивна.

А сега докато минеш този ''черен'' период,обърни се към най-близките ти хора: семейство или приятел: не ти трябват много.Един е достатъчен

И просто мисъл: добре ,че си се оттървала от онзи дет живее с мама и те оставя сама да си купуваш всичко
..........такива с лопата да ги ринеш- мамини момченца голчовци под път и над път.Ние се целим по-нависоко нали

LOVE YOURSELF

Не искам да се разделям с женения. Вече 2 години...ако това може да се нарече връзка нашето...усещам го със сърцето си....била съм влюбена, влюбчива съм...но...не искам да го оставям...надявам се той да ме иска.

Съжалявам,миличка,ама ако този човек те обичаше и мислеше да се развежда и да живее с теб-щеше да го направи някъде между 8 и 12 месец от връзката ви. Връзка на 2 години е на изживяване. Подобни типове мъже са като хиени-хем вълкът цял-хем агнето сито. Ако не си ти-ще надуши друга и ще я "обича "все така силно. И вярвай ми -той самият иска да вярва, че обича - това му дава живец в скучния еднообразен живот. Зарежи го- и предприеми тотална промяна със своя си живот-толкова си млада. Имаш право и да грешиш и да пробваш нови неща.

четкай малко назад и ще видиш кво е "истинска любов"
............
не знам, ама аз бая изчетох назад, преди първо обаждане в клуба
..................
всеки със себеси
няма закон, общовалиден
..............
не се сръд
влизай и не мисли за другото

Моме,слушай патило....все едно себе си гледам преди години.

И моя беше женен и моя ме страда,рева,хапчета пи,ама дотам...обичаше ме,но ангажимента бе приоритет- и аз го разбрах...Изтрясках си сума ти време с него,вярвайки в химера.

Недей да вярваш в розови мехури. Любовта си е любов,ангажиментите - ангажименти.... Тва е.

Обичай се повече.....и ще срещнеш човека.

LOVE YOURSELF

Що да го забравя женения, бе? Толкова много женени мъже изоставиха семействата си,2 що пък и този, в който тя е влюбена да не го направи? Може пък това да е човека на живота й....

Щото ако щеше да го прави-вече да го е направил-малко е минал коня ряката... мъ ко ли знам аз - ако иска да почака... щом има време и нервички за губене

Според мен е грешка,че си зарязала следването.Но тази грешка е поправима,разбира се.Вложи всичката си енергия и стани отново студентка.На този етап-това е най-важното.Бъди егоист и помисли първо за себе си.Поучи се от мъжете,с които си била.Те мислят най-вече за себе си.А ти?

Имаш едно огромно преимущество Само на 25 си .
Всичко ще бъде наред !
Оставям клуба .. да работи ..

Всеки проблем е замаскирана възможност

Като за начало самочувствието. Определено не ти е наред.
После - представата ти за бившия. изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински ти него или той теб обичаше истински. И ако е така - защо пишеш винаги усещах , че някак не сме един за друг.
За това някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна... си права, ама какво те топли? А, между другото - идеалния мъж с качество "женен" ли го рисуваше?
И новия господин не е наред:И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил... Ако е така - що не се разведе? Правиш същата грешка като с предишния.

И накрая - Чувствам живота си до тук като пълен провал. А правиш ли нещо за да го промениш? И ... нали не очакваш да имаш само успехи в живота.

"Трябва да започнеш да мислиш за малките неща. Тези, които можеш да контролираш."
Това е от филма "28 дни" със Сандра Бълок - намери го и го гледай.
Хубаво е, че си прекратила и двете си безпереспективни (според мен) връзки.
Приеми, че ти си част от решението, а не част от проблема (дори и да не е съвсем вярно за връзки), но се средоточи върху решението.
Трябва да си запазиш работата, защото парите са нужни и за самочувствието. (Ако не си много сигурна дали това е правилно, влез в jobs.bg и виж дали търсят теб).
Усмихвай се и се огледай, може някой да се усмихва на теб!

Споделете!

Чудех се за теб или за Оркад да се закача

Сигурно е гадно, ама им се чудя на тия на по 25 кви са им проблемите (освен, че не са се дообразовали).